Най-ранното известно свидетелство за полярно сияние, намерено в древнокитайска хроника

Бамбуковите анали (Zhúshū Jìnián - Джушу Дзиниен) са историческа хроника на историята на древен Китай, обхващаща около 2400 до 299 г. пр.н.е.

Ваня Милева Последна промяна на 26 април 2022 в 00:02 12142 0

Фрагмент от бамбуковите анали. Кредит: National Diet Library of Japan.

В древнокитайската писменост се споменава небесно явление, което се оказва най-старото известно свидетелство за потенциално полярно сияние, предшестващо следващото най-старо с около 300 години.

За небесното събитие, споменато в древен китайски текст, се съобщава скорошно проучване на Маринус Антъни ван дер Слуйс (Marinus Anthony van der Sluijs) от Музея по археология и антропология на Университета на Пенсилвания, и Хисаши Хаякава (Hisashi Hayakawa) от Университета в Нагоя. Това откритие е публикувано наскоро в списанието Advances in Space Research.

Бамбуковите анали или Джушу Дзиниен на езика мандарин, описват историята на Китай от най-ранното легендарно време до 4-ти век пр.н.е., когато най-вероятно са били написани. Освен исторически събития, в текста понякога се появяват необичайни наблюдения на небето. Въпреки че историците знаят за тази хроника от дълго време, един нов поглед към такива стари документи понякога може да даде изненадващо нови прозрения. В този пример авторите разглеждат споменаване на „петцветна светлина“, наблюдавана в северната част на небето през нощта близо до края на царуването на Джао от династията Джоу.

Въпреки че точната година е несигурна, изследователите са използвали актуални реконструкции на китайската хронология, за да установят 977 и 957 г. пр. н. е. като двете най-вероятни години, в зависимост от това как е датирано управлението на Джао. Те откриват, че записът на „петцветната светлина“ е в съответствие с голяма геомагнитна буря. Когато сиянието на средната ширина е достатъчно ярко, то може да представи многоцветен спектакъл. Изследователите цитират няколко примера за това от исторически записи, много по-близки до нашето време. Известно е, че северният магнитен полюс на Земята е бил наклонен към Евразия в средата на 10 век пр.н.е. с около 15° по-близо до централен Китай, отколкото в момента. Следователно авроралният овал би могъл да бъде видим за наблюдатели в централен Китай в моменти на значителни магнитни смущения.

Това би било най-ранното датируемо свидетелсто за полярно сияние. Откритието идва едва две години след определянето на предишния рекордьори, изписани върху клинописни плочи от асирийски астрономи в периода 679-655 г. пр.н.е. Някои учени също свързват видението на Езекиил, което сега е датирано от 594 или 593 г. пр. н. е., с наблюдение на полярно сияние в Близкия изток, но трябва да се предупреди, че неговата надеждност е съмннителна. В противен случай в астрономическия дневник на вавилонския цар Навуходоносор II е намерен друг датируем запис за евнтуално полярно сияние за 567 г. пр.н.е.

Защо е било нужно толкова време на учените да разпознаят сиянието в петцветната светлина на този запис в хрониката? Една от причините е, че бамбуковите анали са имали пъстра история. Оригиналният ръкопис е изгубен, преоткрит през 3-ти век н.е. и отново загубен по време на династията Сун. През 16 век е отпечатан вариант на текста, в който обектът в небето не е петцветна светлина, а комета. Сега новото проучване показва, че това не може да е оригиналният запис.

Удивително е само по себе си, че популярните разкази за северното сияние могат да бъдат проследени дотук. Подобна историческа информация обаче е полезна и за други цели. Тя помага на учените при моделирането на дългосрочни модели на променливостта на космическото време и слънчевата активност за периоди от десетилетия до хилядолетия. Разбирането на тези вариации може да помогне на човечеството да се подготви за потенциални бъдещи мащабни слънчеви изригвания и смущенията в технологичната инфраструктура, които те могат да донесат.

Този запис сега е единствената известна историческа препратка към събитие в космическото време преди Омировия Велик (Слънчев) минимум (810 – 740 г. пр. н. е.), който всъщност трябва да се нарича Неоасирийски Велик минимум поради противоречивата историчност и датировка на Омир.

Справка: “A candidate auroral report in the Bamboo Annals, indicating a possible extreme space weather event in the early 10th century BCE” by Marinus Anthony van der Sluijs and Hisashi Hayakawa, 17 January 2022, Advances in Space Research.
DOI: 10.1016/j.asr.2022.01.010

Източник: A “Five-Colored Light” Seen in the Sky: Earliest Record of a Candidate Aurora Found in Chinese Annals
Nagoya University

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !