Най-значимото научно постижение на ИА с НАО за 2025: Изследване на звезда с трилиони пъти по-силно магнитно поле от Слънцето

Димитър Сотиров/ИА с НАО - БАН Последна промяна на 26 January 2026 в 12:01 2344 0

Схема на класическа Ве рентгенова двойна звезда.

Кредит Walt Feimer, NASA/Goddard Space Flight Center
Схема на класическа Ве рентгенова двойна звезда.

Изследване на звезда с трилиони пъти по-силно магнитно поле от Слънцето е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО за 2025 г.

Резултатите от проучването с 2м телескоп на НАО Рожен са публикувани в „Astronomy & Astrophysics“

Изследването на звездата 4U 2206+54, чието магнитно поле е трилиони пъти по-силно от това на Слънцето, беше определено за най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2025 г. Резултатите от проучването на ключови характеристики на тази двойна система са получени с наблюдения с 2м телескоп в НАО Рожен и са публикувани в авторитетното списание „Astronomy & Astrophysics“. Изследването е осъществено от международен екип от астрономи, ръководен от доц. д-р Кирил Стоянов и включва още докторанта Мирослав Мойсеев, доц. д-р Янко Николов, проф. дфн Радослав Заманов, доц. д-р Георги Латев от ИА с НАО, както и д-р Кристиян Илкевич от Полша и д-р Валери Хамбарян от Армения.

4U 2206+54 е Ве рентгенова двойна звезда в съзвездието Цефей, съставена от бързо въртяща се О звезда с необичайно високо съдържание на хелий, и неутронна звезда с изключително силно магнитно поле. Тя е сред малкото известни кандидати за нов клас обекти — акретиращи магнетари. Магнетарите са обекти с многократно по-силно магнитно поле от обикновените неутронни звезди. Те са силни източници на рентгеново и гама лъчения. Когато се намират в двойна система, където биват захранвани с веществото на звезди-донори, се наричат акретиращи магнетари. Точният им брой не е известен, защото са много трудни за откриване, но кандидати да попаднат сред тези екзотични обекти са по-малко от 10, включително 4U 2206+54.

Интересна характеристика на тази звездна система е липсата на рентгенови избухвания от типове I или II. Класическите Ве рентгенови двойни звезди се състоят от гореща бързовъртяща се Ве звезда и компактен обект, най-често неутронна звезда, който акретира вещество от околозвездния диск на Ве звездата. Това вещество започва да пада към неутронната звезда под действието на силното ѝ гравитационно поле. При падането си веществото се ускорява до много високи скорости и се нагрява до десетки милиони градуси. Кинетичната енергия се превръща в топлинна и се излъчва под формата на рентгеново лъчение.

Орбитата на неутронната звезда (с черно) сравнена със звездата донор (синьо) и околозвездния диск (червено).Орбитата на неутронната звезда (с черно) сравнена със звездата донор (синьо) и околозвездния диск (червено).

Системата 4U 2206+54 преди около 2.8 милиона години е била изхвърлена от звездната асоциация Cep OB1 в резултат на избухване на Свръхнова, при което се е формирала неутронната звезда – откритие, публикувано през 2022 г. също с българско участие. Тази система е ключ към по-доброто разбиране на еволюцията на масивните рентгенови звезди, механизма на акреция и влиянието на силните магнитни полета върху процесите в двойни системи.

С помощта на спектроскопия с висока разделителна способност и спектрополяриметрия, получени изцяло с 2м телескоп на НАО Рожен, е проследена структурата и промените в околозвездния диск, който захранва неутронната звезда с материя. Измерванията показват, че радиусът на този диск е между 8 и 15 пъти по-голям от радиуса на Слънцето. Това означава, че орбитата на неутронната звезда е твърде далеч от външните краища на диска, за да може голямо количество вещество да акретира.

Спектрополяриметричните наблюдения показват слабо изразен деполяризиращ ефект в емисионните линии, който от една страна е индикация за наличието на малък околозвезден диск, а от друга — позволява да се определят характеристиките на междузвездната среда към този обект.

Справка: Optical observations of the peculiar high-mass X-ray binary 4U 2206+54; K. A. Stoyanov, M. Moyseev, Y. M. Nikolov, R. K. Zamanov, G. Y. Latev, K. Iłkiewicz and V. Hambaryan; Astronomy & Astrophysics; Volume 697, May 2025; Article Number A237; Number of page(s) 7; DOI: https://doi.org/10.1051/0004-6361/202554256

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !