Астрономи са създали най-подробната компютърна симулация от образуването на нашата галактика Млечен път преди милиарди години до днешното й състояние на масивен спирален диск от звезди.
Изследването е публикувано в Astrophysical Journal Letters.
Симулацията решава дългогодишната загадка за малките галактики, които се носят заедно с нашата много по-голяма галактика Млечен път. Предишни симулации прогнозираха, че трябва да съществуват хиляди такива галактики-сателити или галактики-джуджета. Но само около 30 от тях са наблюдавани някога.
Сега с новата симулация, която използва мрежа от хиляди компютри, работили 700 000 часа в паралел с централния процесор (CPU) на Калифорнийския технологичен институт създадоха една галактика, която прилича на тази, в която живеем днес, с правилния, по-малък брой галактики-джуджета, разказва сайтът на Калтех.
Една от основните актуализации за новата симулация се отнася до това как експлозиите на свръхновите влияят на околната среда. По-специално симулацията включва подробни формули, описващи най-драматичните последици, които ветровете от тези експлозии могат да имат върху формирането на звездния материал и галактиките-джуджета. Тези ветрове, които достигат скорости до хиляди километра в секунда, "може да издухат газа и звездите от една малка галактика", раказва Андрю Ветцел (Andrew Wetzel) от Калифорнийския технологичен институт и Обсерваторията Карнеги в Пасадена и водещ автор на новото изследване.
Всъщност новата симулация показва, че ветровете от свръхновите пречат на младите галактики-джуджета да достигнат зрялост. Предишните симулации, които възпроизвеждат хиляди галактики-джуджета не вземат предвид пълните последици от свръхновите.
Астрономите съставят симулация на нашата галактика, за да разберат как са се образували Млечния път и нашата Слънчева система в частност. За да направят това, изследователите залагат данни за състоянието на нашата Вселена в самото й начало. Те пишат сложни кодове за основните закони на физиката и описват съставките на Вселената, включително и както обикновената материя като газообразния водород, така и тъмната материя, която, макар и невидима, оказва гравитационно влияние на другата материя. Компютрите след това се пускат, за да проиграят всички възможни взаимодействия между частици, газ и звезди в течение на милиарди години.
"В една галактика има 100 милиарда звезди, които си влияят една на друга, да не говорим за другите компоненти, които не виждаме като тъмната материя", разказва Фил Хопкинс (Phil Hopkins) от Калтех , доцент по теоретична астрофизика и главен учен на новите изследвания. "За да се симулира това, ние даваме на суперкомпютъра уравненията, описващи тези взаимодействия и след това го оставяме да премине през тези уравнения многократно и да видим какво ще излезе накрая".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари