Неуспешно изпратена към Венера руска сонда може скоро да падне на Земята

НаукаOFFNews Последна промяна на 27 февруари 2019 в 09:24 8283 0

Схема на космическия кораб "Венера" (NASA / Wikimedia Commons)

В орбитата на Земята има много боклуци, които не виждаме в небето - защото много от космическите отпадъци са доста малки, но има и няколко по-големи парчета. Тъй като те губят надморска височина, може да ги видим отново - и може това да стане скоро.

Този боклук е Космос 482, съветска космическа сонда, пусната на 31 март 1972 г. Планът е бил да се отправи към Венера, но когато се опитала да напусне орбитата на Земята, сондата, за съжаление, се повредила и никога не се измъкнала от гравитационната прегръдка на Земята.

Някои части от космическия кораб паднаха на Земята в рамките на един месец след пускането му. Голяма част обаче са все още там, включително 495-килограмовия спускаем апарат. Очакваше се да падне някъде между 2023 и 2025 г., но може да стане много по-рано - още през тази година, според нов доклад на Space.com.

Спускането на космическия боклук е стабилно от години.

Отказът на ракетата-носител, в резултат на което част от космическия кораб падна обратно на Земята, фактически изхвърли останалата част от космическия кораб  по-високо в ниска земна орбита, но траекторията ѝ надолу все пак е неизбежна.

Заслужава да се отбележи, че обектът е на елипсовидна орбита, отдалечавайки се на разстояние до 2409,4 километра и приближавайки до 209,7 километра. В момента средната му надморска височина е 1309.6 километра  - това е по-ниско от височината от около 1367 километра през миналата година.

Светлините на космическия боклук. Снимка: Ralf Vandebergh

В момента огромната му скорост дава на обекта достатъчно инерция, за да остане в орбита. Но тъй като тази орбита се разпада, се очаква неговото слизане да се ускори, тъй като влиянието на земната гравитация нараства.

И тъй като спускаемият апарат е изграден така, че да издържи на приземяване на Венера в адски горещите температури на повърхността на планетата, се очаква да се върне цял на Земята.

"Да, спускаемият апарат ще преживее повторно навлизане в атмосферата без никакви проблеми," заяви за Space.com наблюдателят на спътника Томас Дорман (Thomas Dorman). "Би било забавно, ако бъде забелязано спускане и парашутът се разгърне ... но съм сигурен, че батериите за освобождаването на парашута са умрели отдавна!"

Знаем, че може да оцелее при повторно навлизане в атмосферата, защото Космос 482 имаше подобен апарат, Венера 8, изстрелян четири дни по-рано. ( Космос е родово наименование, което Съветският съюз даде на поредица от елементи в околоземна орбита; ако Космос 482 бе стигнал до Венера, той би завършил с друго име.)

Венера 8 всъщност постигна успешно спускане до повърхността на Венера, където средната температура е около 462 градуса по Целзий. Веднъж стигнал там, той направи нещо още по-невероятно - оцеля, предавайки данни повече от 50 минути.

Спускаемият апарат на Космос 482 може да се счупи при удара, но може да стигне до тази точка относително невредим. Макар че, както отбелязва Дорман, към него може да е закрепена част от космическия кораб, който щеше да отведе апарата до Венера. При наблюденията си на космическия кораб, специалистът е видял светлини, които не са само от спускаемия апарат.

"Предполагаме, че може би още от 40 до 50 процента от горната степен на космически кораб може да са там", подчертава Дорман.

Той прогнозира, че ще падне на Земята в края на тази година или през следващата година.

Марка, отпечатана в СССР, показва автоматичната междупланетна станция Венера 8, която отлетя за Венера през 1972 г.

Трябва ли да се притеснявате? Е, трудно е да се каже, въпреки че опасността изглежда малко вероятна. Повечето космически отпадъци - като китайския сателит "Тянгун-1" (Tiangong-1), който се спуска миналата година - свършват в океана, тъй като той съставлява по-голямата част от повърхността на нашата планета.

Освен това повечето сателити сега са проектирани да се счупят и изгарят при повторно навлизане в атмосферата, за да се сведе до минимум опасността. Но не винаги е така. Както демонстрира Skylab, който се разби в Австралия през 1973 г. , няма начин да контролираме къде ще падне един спътник.

Към днешна дата обаче нямаме потвърдени смъртни случаи, причинени от падащи космически отпадъци. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !