Закономерно третият междузвезден посетител на нашата Слънчева система привлича вниманието на специалистите, Те се стремят да използват този рядък случай за изследване и усилията им се възнаграждават, защото кометата 3I/ATLAS се оказа наистина уникален обект.
Комата на 3I/ATLAS доказва друга теория за образуването на комети
Междузвездният посетител 3I/ATLAS непрекъснато се променя, преминавайки през Слънчевата система. Това е очаквано, тъй като за първи път от потенциално милиарди години той се доближава до енергията, излъчвана от звезда.
Учените следят отблизо тези промени, както за да се уверят, че няма нищо необяснимо според настоящите ни разбирания, така и за да сравнят 3I/ATLAS както с предишни междузвездни посетители, така и с комети в нашата собствена Слънчева система. Неотдавнашна статия на европейски изследователи описва как промените в определено съотношение на материалите в комата на 3I/ATLAS се вписват в настоящите ни разбирания за кометната геология.
Първо никел, после желязо
Да вземем например съотношението никел / желязо (Ni/FE). То се измерва от две десетилетия, включително върху двадесет комети в системата, както и върху 2I/Borisov, последния известен междузвезден посетител на нашата слънчева система. Фактът обаче, че някой от тези материали изобщо присъства в комата, озадачава учените, тъй като температурите на повърхностите им обикновено не са достатъчни, за да сублимират силикатите или сулфидите, за които се смята, че задържат тези метали върху кометните повърхности.
Съотношението Ni/Fe от изучаването на 2I/Borisov е подобно на това на кометите в нашата слънчева система. Но това съотношение е около 10 пъти по-високо от Ni/Fe на самото Слънце. Това предполага, че този междузвезден обект, подобно на нашите собствени комети, споделя известно сходство в процесите си на формиране, независимо от звездата, около която са се образували.
Кометата 3I/ATLAS обаче, както е в много отношения, е различна както от кометите в Слънчевата система, така и от 2I/Borisov. Изследователите са използвали Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO) в Чили, за да наблюдават кометата между август и септември, когато разстоянието ѝ от Слънцето е намаляло от 3,14 на 2,14 AU и Слънцето все повече я е нагрявало.
Изследователите отбелязват, че спектралната абсорбционна линия за никел, заснета от UV-визуалния спектрограф UVES на VLT, е присъствала през цялото време. Абсорбционните линии за желязо обаче се появяват едва след като 3I/ATLAS се приближава на 2,64 AU от Слънцето. Това несъответствие е довело до съотношение Ni/Fe, много по-високо от наблюдаваното при предишни комети, но то се е променяло драстично с приближаването на 3I/ATLAS до Слънцето. Никое друго проучване не е показало толкова драматична промяна.
Това може също да обясни защо изобщо има никел и желязо в комата на кометата. Изследователите преди това са разработили теория, че металите, които са откривали, са свързани с карбонилни групи, образувайки силно летливи органометални съединения. В този сценарий никелът би бил свързан като никелов тетракарбонил (Ni(CO)4), а желязото би било свързано като железен пентакарбонил (Fe(CO)5). И двата органометални материала имат достатъчно ниски точки на сублимация, за да го направят, когато са все още далеч от Слънцето.
Анимация на траекторията на комета 3I/ATLAS през нашата Слънчева система. Кредит: NASA/JPL
Никеловият тетракарбонил има по-ниска температура на сублимация от железния пентакарбонил. Това обяснява защо железните спектри липсват в началото на наблюденията, но се появиха по-късно, когато кометата се приближи до Слънцето. Температурният градиент по време на тази част от траекторията на кометата трябва да е преминал прага, при който железният пентакарбонил започва да сублимира, причинявайки рязък спад в съотношението Ni/Fe. Изследователите също така установяват, че количеството никел, освободен в комата, съответства точно на теоретичната скорост на сублимация на никеловия тетракарбонил.
Кометата 3I/ATLAS е много по-стара от всички други познати комети
Авторите изтъкват още един важен момент в данните за 3I/ATLAS - обектът може да бъде класифициран като комета с "обеднен C2". Това означава, че съотношението на двуатомния въглерод (C2) спрямо цианидовия йон (CN-) в комата ѝ е много малко. Този състав е показва колко е "първична" 3I/ATLAS, тъй като това съотношение ѝ е било дадено преди милиарди години, когато се е образувала, и подсказва, че се е образувала в различна част от протопланетния диск на родната си система в сравнение с други, по-често срещани комети.
Всеки ден излизат все повече данни за нашия трети известен междузвезден посетител. Това вероятно ще включва още изследвания на съотношението му Ni/Fe, тъй като той се приближава още повече до Слънцето и преди да изчезне от погледа си след няколко месеца. Очаквайте още статии от колкото се може повече телескопи и изследователски групи.
Справка: Extreme NiI/FeI abundance ratio in the coma of the interstellar comet 3I/ATLAS; Damien Hutsemékers, Jean Manfroid, Emmanuël Jehin, Cyrielle Opitom, Michele Bannister, Juan Pablo Carvajal, Rosemary Dorsey, K Aravind, Baltasar Luco, Brian Murphy, Thomas H. Puzia, Rohan Rahatgaonkar; https://arxiv.org/abs/2509.26053
Източник: 3I/ATLAS's Coma Proves Another Cometary Formation Theory, Andy Tomaswick, Universe Today
Междузвездната комета 3I/ATLAS може да е реликва от младостта на галактиката ни, сочат нови изследвания
Кометата от далечното минало на Млечния път може да разкрие древни тайни на нашата галактика. Снимка на междузвездната комета 3I/ATLAS, направена през юли в обсерваторията "Джемини Юг" в Чили. Кредит: International Gemini Observatory/NSF NOIRLab
Астрономите може би са близо до идентифицирането на произхода на междузвездната комета 3I/ATLAS, която се насочва към центъра на нашата Слънчева система, съобщава Live Science.
Скорошно проучване, моделиращо последните 4 милиона години пътуване на кометата през Млечния път, предполага, че този междузвезден посетител може да е пристигнал от края на Млечния път, където се срещат най-старите и най-младите звезди. Ако е така, кометата може да е реликва от младостта на нашата галактика.
Космическият гост
Открита за първи път в края на юни, 3I/ATLAS е необичайна комета. Скоростта и траекторията ѝ показват, че произхода ѝ е от друга звездна система. Тя е едва третият известен междузвезден обект след 1I/'Oumuamua и 2I/Borisov и вероятно най-големият, с оценки за размер от 4,8 до 11,2 километра.
Този космически посетител в момента е на едномесечна обиколка на вътрешната Слънчева система. След това ще се върне в междузвездното пространство, преминавайки покрай Юпитер през март 2026 г., преди окончателно да изчезне от погледа ни.
Докато непосредствената траектория на 3I/ATLAS е лесна за предвиждане, определянето на произхода ѝ е много по-трудно.
Пътувайки с приблизително 210 000 км/ч (най-бързият междузвезден обект досега), тази ледена топка е била подложена на гравитацията на безброй звезди в Млечния път в продължение на милиони, ако не и милиарди години. 3I/ATLAS лесно би могла да бъде отклонена от първоначалната си траектория от гравитацията на масивните звезди по пътя си.
Фрагмент от ранната история на галактиката
Ново проучване, публикувано на сървъра за препринти arXiv, се опитва да определи произхода на кометата, изучавайки кои близки звезди може да са повлияли на нейната орбита.
Използвайки данни от телескопа Gaia на Европейската космическа агенция, авторите на изследването реконструират траекторията на кометата преди 4,27 милиона години и са идентифицирали 62 близки звезди, които може да са се пресичали с междузвездния обект по пътя. Учените стигат до заключението, че нито една от тези звезди не е променила значително орбитата на кометата, което предполага, че нейният произход не е в близост до нашата Слънчева система. Само една близка звезда, с маса приблизително 70% от тази на Слънцето, е повлияла на траекторията на кометата, но този ефект е бил незначителен.
"Открихме, че нито една от звездите в слънчевия квартал не може да обясни траекторията и високата скорост на 3I/ATLAS. Следователно, 3I/ATLAS е много стар обект, който пътува от милиарди години и че произходът му е свързан с тънката граница на диска", отбелязва водещият автор на изследването, Шабиер Перес-Куто (Xabier Pérez-Couto), докторант в катедрата по астрофизика в университета в Ла Коруня в Испания.
Вътрешната структура на галактиката се състои от бълдж и хало. Бълдж е централната, най-ярката част на сферичния компонент на галактиката. Кредит: Wikimedia Commons
Спиралните галактики, подобни на Млечния път, разделят звездите си на тънки и дебели дискове. Звездите с тънки дискове се образуват чрез натрупване на газ по време на късните етапи на формиране на галактиките. Междувременно, по-широкият дебел диск, обграждащ границите на тънкия диск, отдавна е преустановил звездообразуването си и съдържа по-малка, но много по-стара популация от звезди, бедни на тежки метали.
Ако кометата 3I/ATLAS наистина се е образувала на границата на тези два диска, това би могло да означава, че обектът е стар - потенциално на около 10 милиарда години, което я прави повече от два пъти по-възрастна от нашето Слънце.
Изследването обаче признава ограниченията на своя подход: чрез изучаване на близки звезди, анализът обхваща само няколко милиона години от дългата история на кометата
Справка: 3I/ATLAS: In Search of the Witnesses to Its Voyage, X. Perez-Couto, S. Torres, E. Villaver, A. J. Mustill and M. Manteiga https://arxiv.org/pdf/2509.07678
Източник: Interstellar comet 3I/ATLAS may come from the mysterious frontier of the early Milky Way, new study hints, Live Science
Още по темата
Космос
Телескопът Джеймс Уеб със странно откритие за новата междузвездна комета 3I/ATLAS
Космос
Можем ли да стартираме мисия за преследване на междузвездната комета 3I/ATLAS?
Космос
Междузвездната комета 3I/ATLAS: Тя може да е двойно по-стара от Земята
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена
dolivo
Земята потъмнява. Какво означава тази тревожна климатична тенденция за бъдещето?
Nikor
На 30 септември 1928 е открит пеницилинът
Прост Човек
Ново обяснение за гигантските експлодиращи кратери в Сибир