Това невероятно изображение по данни на космическият телескоп "Джеймс Уеб" (JWST) показва двойна звездна система на разстояние около 5600 светлинни години, оградена от концентрични кръгове светлина.
За разлика от "сините лъчи", тези огромни пръстени не са оптичен артефакт на инфрачервеното око на JWST, те са напълно реални и са съставени предимно от прах, изхвърлен от един от остарелите звезни партньори.
Взаимодействията на двете звезди от съзвездието Лебед произвеждат прецизни периодични изригвания на прах, които се разширяват на слоеве в пространството около двойката.
Тези обвивки от прах светят в инфрачервения диапазон, който се следи от чувствителните инструменти на "Джеймс Уеб".
Въпросната система, наречена WR 140, се състои от звезда на Волф-Райе, клас стари масивни звезди и горещ, масивен звезден спътник от клас О.
Когато приближат края на краткия им живот, звездите на Волф-Райе вместо да изчерпат горивото си и да експлодират, те изтласкват постепенно външните си слоеве с изключително мощните си звездни ветрове. Това създава заобикалящата ги мъглявина, богата на йонизиран хелий, въглерод и азот, но са загубили почти всичкия си водород.
Температурата на повърхността на останалото от звезда може да бъде около 200 000° С, което ги прави най-ярките известни звезди. Но тъй като по-голямата част от тази светлина е в ултравиолетовия диапазон, те не са особено ярки за невъоръжено око.
WR 140 е сред най-ярките от този тип, видими в Северното полукълбо и е основна цел за инфрачервените наблюдения на "Джеймс Уеб".
Пълното изображение, обработено от Джуди Шмид. Кредит: JWST/MIRI/Judy Schmidt
Звездата на Волф-Райе е 20 пъти по-голям от масата на нашето Слънце, другата от клас O е с маса 50 слънца.
Звездите от клас O са сред най-масивните известни звезди, те са също много горещи, повърхността им достига повече от 30 хиляди келвина и светят ярко в син цвят. Към клас O принадлежат най-масивните и ярки, но краткотрайни звезди.
И двете звезди в системата WR 140 изхвърлят мощни звездни ветрове със скорост около 3000 км/сек и затова и двете губят маса с невероятна скорост.
Двете звезди обикалят една около друга на всеки 7,9 години по силно сплеснати елиптични орбити.
Когато двете звезди са най-близо една до друга (разстояние около с една трета по-голямо от разстоянието между Земята и Слънцето) техните звездни ветрове се сблъскват, това ускорява частиците и генерира мощно рентгеново излъчване. Тези сблъскващи се ветрове предизвикват периодично образуване на прах, когато материалът в сблъскващия се звезден вятър се охлади.
Прахът абсорбира ултравиолетовата светлина от двете звезди. Това го нагрява, предизвиквайки вторично топлинно излъчване, което всъщност се наблюдава от "Джеймс Уеб" в инфрачервения диапазон.
Тези прахови слоеве постепенно губят топлина и плътност, докато се разширяват и охлаждат, издухвани навън от звездния вятър.
Тъй като звездите обикалят една около друга с период от 7,9 години, сблъсъкът на вятъра и производството на прах се случват със същия интервал от време. Това означава, че може да се преброят пръстените на мъглявината около двойната система като дървесните пръстени, за да се определи възрастта на най-външната видима прахова обвивка.
Виждат се около 20 пръстена, което означава, че се виждат прахови обвивки на около 160 години в изображението на "Джеймс Уеб". Най-новата обвивка е наблюдавана през 2016 г.
Наблюдението на WR 140 от "Джеймс Уеб" е поръчано от екип, ръководен от астрофизика Райън Лау (Ryan Lau) от Института по космически и астронавтически науки към Японската агенция за аерокосмически изследвания. Екипът подготвя доклад за наблюденията.
Източник: Extraordinary Phenomenon in Space Captured by Spellbinding New Image, ScienceAlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари