Прелитането на "Вояджър 2" около Уран през 1986 г. е било по време на аномално слънчево събитие, сочи ново проучване

Ваня Милева Последна промяна на 13 ноември 2024 в 00:00 12923 0

Първият панел на тази концепция на художник изобразява как се е държала магнитосферата на Уран преди прелитането на

Кредит NASA / JPL-Caltech
Първият панел на тази концепция на художник изобразява как се е държала магнитосферата на Уран преди прелитането на "Вояджър 2" на НАСА; вторият панел показва необичаен вид слънчево време по време на прелитането през 1986 г., което дава на учените изкривена представа за магнитосферата.

Когато космическият апарат "Вояджър 2" на НАСА прелита покрай Уран през 1986 г., учените за първи път зърват отблизо тази ледена планета-гигант. Наред с откриването на нови луни и пръстени, учените се сблъскват и с нови загадки: високо енергийни частици около Уран противоречат на техните представи за това как магнитните полета улавят радиацията на частиците.

Според ново проучване източникът на тази загадка е космическо съвпадение: оказва се, че в дните непосредствено преди прелитането на "Вояджър 2" Уран е бил засегнат от необичаен вид космическо време, което е смазало магнитното поле на планетата, компресирайки драстично неговата магнитосфера.

Планетарните магнитосфери - регионът около планетата, доминиран от нейното магнитно поле - влияят на околната среда около планетата и изучаването на техните свойства е от решаващо значение за планирането на мисиите.

Прелитането на "Вояджър 2" около Уран разкри уникална магнитосфера, която е силно асиметрична, в нея сякаш липсва плазма - характерен елемент за магнитосферите на други планети - и има необичайно интензивни пояси от високоенергийни електрони.

Характеристиките от това единично измерване оттогава се използват като основа за разбиране на магнитното поле на Уран, но тези аномалии са трудни за обяснение без сложни физични изследвания.

"Ако "Вояджър 2" бе пристигнал само няколко дни по-рано, той щеше да наблюдава съвсем различна магнитосфера на Уран", коментира д-р Джейми Ясински (Jamie Jasinski), изследовател в Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

"Космическият апарат наблюдава Уран в условия, които се срещат само в около 4% от случаите."

Д-р Ясински и колегите му анализират отново данните от "Вояджър 2" преди прелитането и установяват, че сондата се е срещнала с Уран точно след интензивен слънчев вятър, по време на който от атмосферата на Слънцето се е освободил поток от заредени частици.

Това е компресирало магнитосферата на Уран, оставяйки я в състояние, което се среща само в 4 % от случаите.

При това състояние магнитосферата е изпразнена от плазма със силно възбудени електронни радиационни пояси.

Авторите предполагат, че поради промяната на слънчевия вятър при Уран може да има два магнитосферни цикъла по време на слънчевия минимум.

Освен това може да има много малка вероятност Титания и Оберон - най-отдалечените големи уранови луни - да обикалят извън магнитосферата, което може да позволи на учените да открият подповърхностни океани без смущения от магнитосферата.

"Прелитането през 1986 г. бе изпълнено с изненади и ние търсихме обяснение на необичайното му поведение", посочва д-р Линда Спилкер (Linda Spilker), също от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

"Магнитосферата, която "Вояджър 2" измери, бе само моментна снимка във времето."

"Тази нова работа обяснява някои от очевидните противоречия и ще промени още веднъж представата ни за Уран".

Справка: J.M. Jasinski et al. The anomalous state of Uranus’s magnetosphere during the Voyager 2 flyby. Nat Astron, published online November 11, 2024; doi: 10.1038/s41550-024-02389-3

Източник: Voyager 2’s Flyby of Uranus in 1986 was During Anomalous Solar Event, New Study Suggests, Sci.News

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Космос

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !