В резултат на многогодишно изследване на над 1300 слънцеподобни звезди, проведено от ветеран от НАСА, са открити няколко загадъчни кратки светлинни импулса, които не се поддават на традиционните космологични обяснения.
Част от нов подход на проекта SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence - Търсене на извънземен разум), който сканира космоса за признаци на технологично напреднал извънземен разум, използващ светлинни импулси вместо радиосигнали за комуникация, наречен "оптичен SETI" (‘optical SETI’), откритията могат да разкрият неразбрани досега природни явления, може и дори да представляват истински извънземни комуникации.
Сканиране за светлинни импулси: Най-новият подход за откриване на извънземни
От 60-те години на миналия век учени от SETI като Франк Дрейк, автор на уравнението на Дрейк, използвано за оценка на броя на извънземните цивилизации, сканират космоса за признаци на извънземен разум под формата на радиосигнали, включително сканират системата от екзопланети TRAPPIST-1. Появиха се някои съблазнителни възможности, включително прословутият "уау сигнал" (Wow! сигнал), открит през 1977 г., въпреки че това откритие най-вероятно е обявено за естествено явление през 2024 г. Като резултат, нито едно от тези изследвания не е открило окончателни доказателства за радиокомуникация между същества, различни от човека.
Неотдавна учените са предложили нови иновативни методи за търсене на извънземни, които комуникират помежду си. Примерите включват сканиране за извънземни комуникации с помощта на гравитационни вълни, търсене на радиокомуникации на галактическо ниво от извънземни свръхцивилизации и лов на светлинни импулси, предизвикани от извънземни, които комуникират с лазери, наречен "оптичен SETI".
В наскоро публикувано изследване ветеранът от НАСА Ричард Х. Стантън (Richard H. Stanton) подробно описва многогодишни проучвания на проекта "оптичен SETI", насочени специално към звезди, подобни на Слънцето, които разкриват някои необичайни резултати.
Според Стантън, чиято впечатляваща биография включва мисиите на НАСА "Вояджър" и работата му като технически ръководител на мисията GRACE (Gravity Recovery And Climate Experiment), съществуват няколко потенциални обяснения за неговите неочаквани открития, включително възможността за извънземна комуникация.
Откритията озадачават учения
След като се пенсионира, Стантън използва 76,2-сантиметровия (30-инчов) телескоп в обсерваторията "Шей Медоу" в Биг Беър, Калифорния, за да търси признаци на извънземни, които се опитват да комуникират, или пък като двигателна система за задвижване на космически кораби със светлинни платна. За разлика от други проекти, в изследването на Стантън е използван проектиран от него многоканален фотометър и огромното търпение на ветеран от НАСА, за да се изследва светлината от звездите за тези сигнали.
Ветеранът от НАСА Ричард Х. Стантън използва обсерваторията "Шей Медоу", за да открие необичайни светлинни импулси, които може да са (или да не са) причинени от общуващи извънземни. Кредит на изображението: BBSO & Technology Institute of New Jersey.
"Моят подход е да се взирам в една звезда в продължение на около 1 час, използвайки броене на фотони, за да вземам проби от светлината на звездата с много висока времева разделителна способност за астрономията (проби от 100 микросекунди)", обяснява Стантън. "След това в получените времеви серии се търсят импулси и оптични тонове."
"Не съм сигурен дали някой друг прави това и разполага с толкова много време", добавя Стантън.
Стантън отбелязва, че търпението му най-накрая се отплаща на 14 май 2023 г., когато оборудването му засича неочакван "сигнал", докато наблюдава слънцеподобната звезда HD 89389. По време на едночасовото си изследване ученият забелязва два бързи, идентични светлинни импулса, разделени от 4,4 секунди. След повторна проверка на предишни изследвания на звездата от F-тип в съзвездието Голяма мечка Стантън потвърждава, че досега не са били засичани такива светлинни импулси.
"Не ми е известно да са откривани подобни импулси", пише Стантън.
Странните импулси в светлината на HD89389 на 14 май 2023 г. Първият импулс се появява в 9:12:44 PDT, а вторият импулс пристигна 4,42 секунди по-късно. Кредит: Richard H. Stanton; Acta Astronautica
Едър план на импулсите на HD89389 с времева резолюция, увеличена до 1 ms. Трите цветни криви са нормализирани до средна стойност от 1000 и след това са вертикално отместени за видимост. Двата импулса са обединени за сравнение чрез изтриване на по-голямата част от данните между тях. Обърнете внимание, че минималната вариация на светлината се повтаря за всеки цвят със забележителна точност. Кредит: Richard H. Stanton; Acta Astronautica
Какво прави тези светлинни импулси уникални... и вероятно извънземни
За да елиминира потенциално фалшиви сигнали, ветеранът от НАСА сравнява показанията си със сигнали, произведени от източници, за които е известно, че понякога объркват астрономическите инструменти. След подробен анализ успява да изключи като източник на светлинните импулси мълнии, метеори, самолети, спътници, системни шумове и други атмосферни явления.
След това Стантън търси подобни "пропуснати" открития в предишни исторически данни от наблюдения. Както се е надявал, открива почти идентична двойка светлинни импулси, засечени на 30 септември 2019 г. около слънцеподобната звезда HD 217014. Звездата е с приблизително същите размери, възраст и маса като нашето Слънце, а през 1995 г. там бе регистрирана и първата екзопланета, открита от хора.
Стантън обсъжда още едно събитие, което се е случило на 18 януари тази година, след като статията е била изпратена за публикуване. Според ученият и трите събития са се случили по двойки, като всички двойки светлинни импулси са били разделени от 1,2 до 4,4 секунди.
Стантън казва, че в продължение на повече от 1500 часа търсене "не е открит нито един импулс, който да прилича на тези".
Задълбоченият анализ на откритието от 2023 г. разкрива и интересна закономерност, която според Стантън е трудно да се обясни с природни явления. При засичането на светлинните импулси звездата става по-ярка, по-слаба и отново по-ярка, преди да се върне към предишното ниво на околната светлина, "всичко това за около 0,2 секунди". Стантън посочва, че тази амплитуда е твърде голяма, за да бъде причинена от типичните виновници за фалшиви сигнали, като случаен шум или атмосферна турбуленция.
"Как можете да накарате звезда с диаметър над един милион километра да изчезне частично за една десета от секундата?", пита Стантън. "Източникът на тази промяна не може да бъде толкова далеч, колкото самата звезда."
Последващ анализ на фотографските данни, заснети по време на събитието, потвърждава, че не е засечено нищо друго, което да се движи в близост до звездата по време на откриването. Отделно от това, когато Стантън се вгледал по-внимателно във фината структура, открита в светлината на звездата между импулсите, открива повтарящ се модел точно на 4,4 секунди от втория импулс, който на пръв поглед не се поддава на традиционните обяснения.
"Никой не знае как да обясни това поведение", пише Стантън.
Нефилтрирана снимка с размер ∼15 × 20 ъглови минути на звезди около HD89389, направена едновременно с появата на "странните" импулси. В нито един от 35-те кадъра, направени по време на това наблюдение, не е наблюдавано нищо, движещо се през това поле. Кредит: Richard H. Stanton; Acta Astronautica
Все още не може да каже дали "са замесени извънземните"
В заключението на изследването ветеранът от НАСА обсъжда няколко потенциални обяснения за светлинните импулси и проблемите, свързани с всяко от тях.
Например откриването през 2019 г. първоначално е отписано като фалшив сигнал, причинен от птици - определение, което Стантън успява да опровергае с нови данни и анализи. Ученият предполага, че ударна вълна в земната атмосфера също би могла да обясни откритията. Въпреки това той нарича тази възможност малко вероятна, "тъй като ударната вълна би трябвало да се появи в идеалния момент, за да съвпадне и с трите оптични импулса".
Стантън обсъжда и други възможни обяснения, включително дифракция на звездната светлина от далечен обект в Слънчевата система, частични затъмнения, причинени от спътници или астероиди, рефракция на ръбовете и гравитационни вълни. Все пак Стантън казва, че нито едно от тези обяснения не е задоволително "на този етап" и предлага да се направи допълнително проучване на трите известни събития, за да се ограничат допълнително възможностите.
"Не знаем какъв обект би могъл да произведе тези импулси или колко далеч е той. Не знаем дали двуимпулсният сигнал е произведен от нещо, което преминава между нас и звездата, или е генериран от нещо, което модулира светлината на звездата, без да се движи в полето. Докато не научим повече, не можем дори да кажем дали в това са замесени извънземни или не!"
Справка: Unexplained starlight pulses found in optical SETI searches; Richard H. Stanton; Acta Astronautica, Volume 233, August 2025, Pages 302-314; https://doi.org/10.1016/j.actaastro.2025.04.044
Източник: “No One Knows How to Explain This Behavior,” Says Scientist Stumped by Odd Pulses Coming From Sun-Like Stars, The Debrief
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората
alabal
Най-старото живо същество на Земята: вид на 700 млн. години, който променя разбирането за еволюцията