Може би предполагате, че ще е най-лесно да посетим звезда, която е най-близо до Слънцето.

Но не е така, според Рене Хелър (René Heller) от Института Макс Планк за научни изследвания на Слънчева система в Гьотинген, Германия, цитиран от NewScientist.

Рене Хелър заяви, че може да се достигне и обикаля около Сириус, най-ярката звезда в нашата нощното небе, само за 69 години. И това може да се случи въпреки факта, че Сириус е два пъти по-далеч от най-близките до нас звезди в системата Алфа Кентавър - пътят до тях ще отнеме най-малко 90 години.

Изчисленията на Рене Хелър са достъпни на портала за препринти arxiv.org.

Частната инициатива, наречена Breakthrough Starshot се надява да изпрати флотилия от малки, тънки космически кораби-платна, които да достигнат системата Алфа Кентавър и изследват нейните планети. Според оценките на специалистите от Breakthrough Starshot, те биха могли да стигнат Алфа Кентавър само за 20 години, пътувайки със скорост една пета от скоростта на светлината. Но така, според изчисленията, мисията ще прелети покрай системата само за няколко секунди.

Това ще затрудни наблюденията, затова космическият кораб ще трябва да се забави. По-рано тази година, Хелър и независимият изследовател Михаел Хипке (Michael Hippke) показаха как светлината от звездите могат да бъдат използвани, за да се забави един космически кораб, задвижван със светлинно платно.

Това може да постави технологията за пътуване до Алфа Кентавър в неизгодно положение. Така мисията, ако си постави за цел да постави космически кораб в орбита около звездата Проксима Кентавър, например, ще й трябват около 140 години, според изчисленията на Хелър.

^{Траектория на светлинно платно, въру което въздейства фотогравитационно α Cen A (оранжевият кръг). Отсечката по траекторията показва моментната ориентация на платното, определена за максимално намаляване на скоростта. Optimized trajectories to the nearest stars using lightweight high. Rene Heller et al.}

Сириус се намира на 8 светлинни години, два пъти по-далеч отколкото е Алфа Кентавър, но е 16 пъти по-ярка, така че светлината му ще помогне на космически кораб, както да стигне по-бързо, така и след това да забави скоростта си.

Просто математика

Резултатите изненадват Хелър в началото, но математиката е проста, коментира ученият.

Времето, необходимо за пътуване до звездната система и след това да се остане на орбита там е функция на разстоянието, разделено на корен квадратен от светимостта, така че ще отнеме по-малко време, за да се стигне до Сириус в сравнение с Алфа Кентавър.

Идеята е "иновативна и интересна", отбелязва Ави Льоб (Avi Loeb) от Харвардския университет, който ръководи научния екип на Breakthrough Starshot. "Но концепцията изисква изключително тънко платно, ако целта е да се постигне част от скоростта на светлината."

Хелър и Хипке отговарят, че решението на този проблем се крие в науката за материалите.

"Имаме нужда от много лек, здрав, температурно устойчив и силно отразяващ материал за платно, който може да се разпростре на площ от няколко стотин квадратни метра", коментира Хелър.

Материалът би могло да е на основата на графен с покритие от метаматериал, отбелязва ученият. "Ако се получи, човечеството може наистина да се превърне в междузвездно".

Още по темата

11/03/2017

Космос

Дали загадъчните радиоимпулси не задвижват извънземни космически кораби? (видео)

23/02/2017

Космос

Колко време ни трябва, за да стигнем до студеното джудже TRAPPIST-1 със 7-те планети?

11/01/2017

Космос

Ще търсим планети в системата Алфа Кентавър

24/09/2016

Животът

Хокинг, Зукърбърг и Милнер влагат 100 млн в търсене на извънземен живот (видео)