Екип теоретици от Харвард, изследващи "бързите радиоимпулси" твърди, че тези сигнали, които объркват учените близо десетилетие, може би, идват от далечни извънземни предаватели, захранвайки междузвездни сонди, съобщава ScienceAlert!.
Статията е приета за публикуване в предстоящото издание на Astrophysical Journal Letters, а може да я прочетете безплатно сега в arXiv.org.
От всички необясними неща в нашата Вселена, бързите радиоимпулси са може би най-странните. Те са едни от най-неуловимите и експлозивни сигнали, открити някога в космоса, и дори да траят само милисекунди, те генерират толкова енергия, колкото 500 милиона слънца, пише .
Миналата година учените откриха 16 бързи радиоимпулса, всички идващи от един и същи източник извън нашата галактика Млечен път.
"Бързите радиоимпулси са изключително мощни за тяхната продължителност и произход от големи разстояния и ние не сме идентифицирали евентуален доказан естествен източник", разказва теоретичният физик Ави Льоб (Avi Loeb) от Харвард-Смитсониън център за астрофизика.
"Един изкуствен произход си струва да се обмисли и провери".
Бързите радиоимпулси (Fast Radio Bursts - FRB) не са рядко явление - първият е открит още през 2007 г., изследователите прогнозират, че около 2000 от тях преминават през Вселената всеки един ден.
Но проблемът с откриване и анализиране на тези сигнали е, че те са не само изключително краткотрайни - по-малко от 5 милисекунди, но и имат отчайващо случаен произход.
Така бе до края на 2016 г., когато изследователите откриват изглежда първото повторение на FRB - 11 високоенергийни радиоимпулси, всичките идващи от един източник, далече във Вселена.
Обсерваторията Аресибо, която се намира в Пуерто Рико, е най-големият в света радиотелескоп. Аресибо откри 11 FRB сигнала в течение на 2 месеца. Източник: NAIC
По-рано тази година са открити още 6 FRB, идващи от едно и също място, и изследователите успяват да посочат местоположението им в една по-слаба галактика джудже, на повече от 3 милиарда светлинни години от Земята.
Това бе огромен напредък, тъй като откритите до този момент FRB имаха случаен източник в пространство, което прави последващите наблюдения невъзможни.
Но въпреки намирането на първите някога повтарящи се FRB, известни заедно като FRB 121102, никой не успя да даде убедително обяснение кой причинява такива мощни сигнали.
На водещите хипотези в момента са, че тези сигнали са резултат от най-експлозивните събития във Вселената - свръхмасивни черни дупки, изригващи космически материал, експлозии на суперярки свръхнови или въртящи се магнетари - тип неутронни звезди, които облъчват всичко около себе си с интензивни магнитни полета.
Но всичко това са само спекулации въз основа на предположението, че тези мощни сигнали трябва да произхождат от най-мощните събития, някога открити от хората.
Сега Льоб и неговият екип заявяват, че при липсата на обяснение, може да се търсят такива в някои малко по-малко ... природни източници.
"Ние предполагаме, че бързите радиоимпулси са снопове, създадени от извънгалактични цивилизации до потенциално мощни светлинни платна", описват авторите идеята си в новата публикация.
Ако не сте запознати с светлинни платна, това е една технология все още в зародиш - най-малко, на Земята - но има потенциал да революционизира космическите изследвания, а според оценки на изследователи от НАСА, бихме могли да достигнем с тези платна до Марс за три дни.
Известни като "фотонно задвижваните системи, светлинните платна се захранват от импулсите на фотоните (частиците на светлината), които биха могли да бъдат или от слънчевите лъчи, като светлинното платно на Бил Най (Bill Nye), или от гигантски базирани на земята лазери, като предложението на НАСА.
Тази технология е предложена и от Breakthrough Starshot, проектът за фотонни платна, подкрепен от Стивън Хокинг.
Това означава, че почти без гориво, пътешествията могат да продължат толкова дълго, колкото физическите части биха могли да издържат.
Като има предвид това, Льоб и неговият екип изследват възможността бързите радиоимпулси да идват от огромен радиопредавател на далечна чужда планета и че снопове FRB са за задвижване на гигантски светлинни платна.
Използвайки данните, събрани от известните FRB, те изчисляват, че ако сигналите са емитирани от един огромен, захранван със слънчева енергия радиопредавател на милиарди светлинни години от нас, то ще трябва той да обхваща зона с размерите на планета, за да събере достатъчно слънчева светлина и да произведе сигнали достатъчно силни, които да се открие тук, на Земята.
И дори не всяка планета - тя ще трябва да бъде два пъти размера на Земята.
Ако системата изисква масив от слънчеви колектори два пъти размера на Земята, от какъв материал може да се направят? Ако системата изисква водно охлаждане, за да не се разтопи, от къде ще се вземе цялата тази вода? Това е невъзможно да разберем, дори не може да предполагаме. Но ако една цивилизация може да направи нещо като това, би трябвало да са невероятни инженери и владеещи огромни ресурси. Това се разбира от само себе си.
Защо биха да сторили е друг въпрос. Вероятно по същите причини, по които и ние бихме - любопитство и нужда от нови ресурси, а може би, бягат от един умиращ свят.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари