Въпреки многото впечатляващи открития, които учените направиха за Вселената, те и досега не са сигурни как точно се е родила нашата собствена Слънчева система.
Изследователи от Чикагския университет предлагат цялостна теория за това, как би могла да се формира нашата Слънчева система от огромен балон, образуван от звезден вятър около гигантска, отдавна мъртва звезда, съобщи phys.org.
Проучването, публикувано на 22 декември в Astrophysical Journal, дава обяснение на една космическа загадка защо в нашата Слънчева система има точно такава пропорция между два елемента, за разлика от останалата част на галактиката.
Общоприетата теория е, че нашата Слънчева система се е образувала преди милиарди години от близка свръхнова.
Новият сценарий започва с гигантски тип звезда, наречена "Звезда на Волф-Райе", която е повече от 40 до 50 пъти по-голяма от нашето собствено Слънце. Този тип са най-горещите от всички звезди, произвеждайки тонове елементи, които са изхвърляни от повърхността в интензивен звезден вятър. Звездата Волф-Райе изхвърля маса, а звездният вятър обработва материята около звездата, образувайки структура с плътна обвивка, подобна на мехур.
Звездата на Волф-Райе искри в центъра на сияещ в синьо балон от облак прах, водород, хелий и други газове. Материалът, изхвърлен от звездата, може по-късно да подхрани с материя ново поколение звезди и планети. Източник: ESA / Hubble / НАСА
"Обвивката на такъв балон е добро място за производство на звезди", защото прахът и газовете са затворени в капан, където могат да се кондензират в звезди, заяви съавторът Николас Дауфас (Nicolas Dauphas), професор в катедрата по геофизически науки.
Авторите смятат, че 1% до 16% от всички подобни на Слънцето звезди могат да се образуват в такива звездни детски ясли.
Тази хипотеза обяснява защо два изотопа са в странни пропорции в ранната Слънчева система, в сравнение с останалата част на галактиката.
В метеоритите, останали от началото на Слънчевата система, има много алуминий-26 и по-малко от изотопа желязо-60, а свръхновите произвеждат в големи количества и от двата изотопа.
"Това повдига въпроса, защо единият е бил вграден в Слънчевата система, а другият - не", заяви съавторът Викрам Дваркадас (Vikram Dwarkadas), професор по астрономия и астрофизика.
Така авторите стигат до звездите Волф-Райе, които отделят много алуминий-26, но не и желязо-60.
Тази симулация показва как би могла да формира нашата Слънчева система в гъстата обвивка на балон в течение на 4.7 милиона години от интензивните звездни ветрове от масивна звезда. V. Dwarkadas/D. Rosenberg
Що се отнася до съдбата на обгърналата ни гигантска звезда Волф-Райе, животът й е приключил отдавна, вероятно с взрив на свръхнова или пряк колапс на черна дупка. Пряк колапс до черна дупка ще произведе малко желязо-60, а ако бе завършила като свръхнова, създаденото от експлозията желязо-60 не би могло да проникне през стените на балона или да се разпредели неравномерно, за разлика от алуминий-26.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари