Изображението е силно въздействащо: стена от плътен газ и прах, напомняща огромно крилато същество, чиято светеща паст е осветена от ярка звезда, рееща се през космически нишки.
Това е едно от първите изображения на мъглявината Орион, заснети с космическия телескоп Джеймс Уеб.
Звездният люпилник се намира в съзвездието Орион, на 1350 светлинни години от Земята, в подобна среда, в която преди повече от 4,5 милиарда години се е зародила нашата Слънчева система.
Астрономите се интересуват от този регион, за да разберат по-добре какво се е случило през първите милиони години от еволюцията на нашата планета.
Това е комбинирано изображение от няколко филтъра, което представлява излъчване от йонизиран газ, въглеводороди, молекулярен газ, прах и разсеяна звездна светлина. Най-забележим е Поясът на Орион, стена от плътен газ и прах, която минава от горния ляв до долния десен ъгъл на това изображение и съдържа ярката звезда θ 2Орион А. Сцената е осветена от група горещи, млади масивни звезди (известни като Трапецовиден куп), които се намират точно до горния десен ъгъл на изображението. Силната ултравиолетова радиация на Трапецовидният клъстер създава гореща, йонизирана среда в горния десен ъгъл и бавно разяжда Пояса на Орион. Молекулите и прахът могат да оцелеят по-дълго в екраниращата среда, осигурена от плътната лента, но приливът на звездна енергия извайва регион, който показва невероятно богатство от нишки, глобули, млади звезди с дискове и кухини.
Снимките са получени в рамките на научната програма Early Release Science и в нея са участвали повече от 100 учени от 18 държави, сред които са Френският национален център за научни изследвания (CNRS), Западният университет в Канада и Мичиганският университет.
"Потресени сме от спиращите дъха изображения на мъглявината Орион", споделя в изявление астрофизикът от Западния университет, Канада, Елс Питерс (Els Peeters).
"Тези нови наблюдения ни позволяват да разберем по-добре как масивните звезди трансформират облака от газ и прах, в който се раждат", добавя тя.
Млада звезда с диск в пашкула си: Планетообразуващи дискове от газ и прах около млада звезда. Тези дискове се разсейват или „фотоизпаряват“ поради силното радиационно поле на близките звезди на Трапецовидния клъстер, създавайки пашкул от прах и газ около тях. Почти 180 от тези външно осветени фотоизпаряващи се дискове около млади звезди са открити в мъглявината Орион, а HST-10 (този на снимката) е един от най-големите известни. За сравнение е показана орбитата на Нептун.
Нишки: Цялото изображение е богато на нишки с различни размери и форми. Прозорецът тук показва тънки, меандриращи нишки, които са особено богати на въглеводородни молекули и молекулярен водород.
θ 2 Орионис А: Най-ярката звезда в това изображение е θ 2 Orionis A, звезда, която е достатъчно ярка, за да се види с просто око от тъмно място на Земята. Звездната светлина, която се отразява от праховия облак, предизввиква червеното сияние в непосредствена близост.
Млада звезда вътре в глобула: Когато гъсти облаци от газ и прах станат гравитационно нестабилни, те се свиват в звездни ембриони, които постепенно стават по-масивни, докато започнат ядрен синтез в сърцевината си – те започват да блестят. Тази млада звезда все още е вградена в своя роден облак.
Кредит: NASA (Натиснете за по-голямо изображение)
Мъглявините са затъмнени от големи количества прах, които правят невъзможно наблюдението им с телескопи за видима светлина, като космическия телескоп "Хъбъл", предшественика на Джеймс Уеб.
Джеймс Уеб обаче работи предимно в инфрачервения спектър, прониквайки през праха.
Това разкри многобройни впечатляващи структури до мащаб от 40 астрономически единици, или размера на нашата Слънчева система.
Мъглявината Орион: Сравнение между JWST и космическия телескоп Хъбъл (HST). Кредит: NASA (Натиснете за по-голямо изображение)
Те включват плътни нишки от материя, които могат да доведат до раждането на нови поколения звезди, както и до формирането на звездни системи, състоящи се от централна протозвезда, заобиколена от диск от прах и газ, в който се формират планети.
"Надяваме се да разберем целия цикъл на раждане на звезди", коментира Едуин Бергин (Edwin Bergin), ръководител на катедрата по астрономия в Мичиганския университет и член на международния изследователски екип.
Мъглявината Орион: Сравнение между JWST и космическия телескоп "Спицър". Кредит: NASA (Натиснете за по-голямо изображение)
"На това изображение разглеждаме този цикъл, при който първото поколение звезди по същество облъчва материала за следващото поколение. Невероятните структури, които наблюдаваме, ще дадат подробности за това как се осъществява цикълът на обратна връзка при раждането на звездите в нашата галактика и извън нея."
Джеймс Уеб е най-мощният космически телескоп, изграждан някога, като разполага с основно огледало с размери 6,5 метра, което се състои от 18 шестоъгълни сегмента със златно покритие, както и с петслоен слънчев щит с размерите на тенис корт.
Още едно "бонус" изображение от космическия телескоп Джеймс Уеб:
Северният регион на M42, наблюдаван с детектор А на NIRCam по време на наблюдение на Пояса на Орион. Кредит: NASA (Натиснете за по-голямо изображение)
Източник:
Webb telescope captures 'breathtaking' images of Orion Nebula, phys.org
The inner Orion Nebula seen with JWST, PDRs4All
Още по темата
Космос
Първата заснета от "Уеб" екзопланета е твърде гореща и твърде далеч от своята твърде млада звезда
Космос
"Джеймс Уеб" откри въглероден диоксид в атмосферата на екзопланета тип горещ Сатурн
Космос
Има 88 кандидат галактики от Ранната Вселена в снимките на "Уеб", но някои вече отпаднаха
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари