Като генератори за термоядрен синтез, повечето звезди живеят спокойно стотици милиони до милиарди години. Но в края на живота си могат да се превърнат в буйни вихрушки, издувайки черупки и струи горещ газ.
Астрономите използват пълния набор от възможности за изображения на Хъбъл за дисекция на такива луди фойерверки, случващи се в две близки млади планетарни мъглявини. NGC 6303 е наричана мъглявината Пеперуда заради външния си вид, наподобяващ две разперени крила. А мъглявината NGC 7027 наподобява насекомо с блестяща цветна метална обвивка.
И двете мъглявини съдържат необичайно големи маси от газ, което ги направи интересна двойка за паралелно изследване.
Хъбъл наскоро засне NGC 6302, известна като „Мъглявината Пеперуда“, в по-пълен спектър от светлина, от почти ултравиолетова до почти инфрачервена, което помага на изследователите да разберат по-добре механиката, работеща в цветните й „крила“ от газ. Наблюденията подчертават нов модел в близкия инфрачервен диапазон на излъчване отйонизирано желязо, което трасира S-образната форма от долния ляв до горния десен ъгъл. Тези емисии на желязо вероятно маркират най-новите изхвърляния на газ от централната звездна система, които се движат с много по-бързи скорости от предишната изхвърлена маса. Звездата или звездите в центъра й са причината за появата на мъглявината. В своята предсмъртна агония те периодично изхвърлят слоеве газ през последните няколко хиляди години. "Крилата" на NGC 6302 представляват газове, нагряти до над 20000° C, които се разкъсват в пространството с повече от 1 000 000 км/час. NGC 6302 се намира между 2500 и 3800 светлинни години от нас в съзвездието Скорпион. Кредит: NASA, ESA и J. Kastner (RIT)
Изследователите откриват безпрецедентни нива на сложност и бързи промени в джетове и газови мехури, взривяващи звездите в центровете на двете мъглявини. Хъбъл позволява на изследователите да се приближат до разбирането на механизмите, залегнали в основата на хаоса.
Телескопът Хъбъл е снимал тези обекти и преди, но не в продължение на много години и никога преди не е използвал инструмента Wide Field Camera 3 в целия диапазон на дължината на вълните, провеждайки наблюдения в обхвата от почти ултравиолетова до почти инфрачервена светлина.
Наскоро централната звезда на NGC 7027 бе идентифицирана в нова светлинна дължина - в близкия ултравиолетов диапазона - за първи път, като използва уникалните възможности на Хъбъл. Наблюденията в този диапазон помогнаха да се разкрие колко прах затъмнява звездата и колко гореща е звездата всъщност. Този обект, който прилича на пъстро блестящо насекомо, е видимо дифузен участък от газ и прах, който може да е резултат от изхвърляния от близкообикалящи двойка звезди, които първо бавно отделят материал в продължение на хиляди години, а след това навлизат във фаза на по-бурни и силно насочени изхвърляния на маса. Хъбъл за първи път наблюдава тази планетарна мъглявина през 1998 г. Сравнявайки старите и новите наблюдения на Хъбъл, изследователите вече имат допълнителни възможности да изучават обекта, защото той се променя с течение на времето. Планетарните мъглявини са разширяващи се обвивки от газ, създадени от умиращи звезди, които изхвърлят външните си слоеве. Когато новите изхвърляния се сблъскат с по-старите, получените енергийни сблъсъци оформят мъглявината. Механизмите, които стоят в основата на такива последователности, далеч не са напълно разбрани, но изследователите предполагат, че спътниците на централните умиращи звезди играят основна роля при формирането им. NGC 7027 е на около 3000 светлинни години в съзвездието Лебед. Кредит: NASA, ESA и J. Kastner (RIT)
„Тези нови многочестотни наблюдения на Хъбъл дават най-пълната картина на тези впечатляващи мъглявини“, коментира водещият автор на новото проучване Джоел Кастнер от Техническия институт на Рочестър, Ню Йорк. „Когато изтеглях изображенията, се чувствах като дете в сладкарница.“
Справка: First Results from a Panchromatic HST/WFC3 Imaging Study of the Young, Rapidly Evolving Planetary Nebulae NGC 7027 and NGC 6302, Joel H. Kastner et al., Galaxies 2020, 8(2), 49; https://doi.org/10.3390/galaxies8020049
Източник: Hubble Provides Holistic View of Stars Gone Haywire, NASA
Още по темата
Космос
Новите тестове показват постоянна тъмна енергия и плоска вселена
Космос
Нашите предци може би са виждали да сияе центъра на Млечния път преди 3,5 милиона години
Космос
Вселената може да е структурирана и да се върти според анализ на повече от 200 000 спирални галактики
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари