Като генератори за термоядрен синтез, повечето звезди живеят спокойно стотици милиони до милиарди години. Но в края на живота си могат да се превърнат в буйни вихрушки, издувайки черупки и струи горещ газ.
Астрономите използват пълния набор от възможности за изображения на Хъбъл за дисекция на такива луди фойерверки, случващи се в две близки млади планетарни мъглявини. NGC 6303 е наричана мъглявината Пеперуда заради външния си вид, наподобяващ две разперени крила. А мъглявината NGC 7027 наподобява насекомо с блестяща цветна метална обвивка.
И двете мъглявини съдържат необичайно големи маси от газ, което ги направи интересна двойка за паралелно изследване.
Хъбъл наскоро засне NGC 6302, известна като „Мъглявината Пеперуда“, в по-пълен спектър от светлина, от почти ултравиолетова до почти инфрачервена, което помага на изследователите да разберат по-добре механиката, работеща в цветните й „крила“ от газ. Наблюденията подчертават нов модел в близкия инфрачервен диапазон на излъчване отйонизирано желязо, което трасира S-образната форма от долния ляв до горния десен ъгъл. Тези емисии на желязо вероятно маркират най-новите изхвърляния на газ от централната звездна система, които се движат с много по-бързи скорости от предишната изхвърлена маса. Звездата или звездите в центъра й са причината за появата на мъглявината. В своята предсмъртна агония те периодично изхвърлят слоеве газ през последните няколко хиляди години. "Крилата" на NGC 6302 представляват газове, нагряти до над 20000° C, които се разкъсват в пространството с повече от 1 000 000 км/час. NGC 6302 се намира между 2500 и 3800 светлинни години от нас в съзвездието Скорпион. Кредит: NASA, ESA и J. Kastner (RIT)
Изследователите откриват безпрецедентни нива на сложност и бързи промени в джетове и газови мехури, взривяващи звездите в центровете на двете мъглявини. Хъбъл позволява на изследователите да се приближат до разбирането на механизмите, залегнали в основата на хаоса.
Телескопът Хъбъл е снимал тези обекти и преди, но не в продължение на много години и никога преди не е използвал инструмента Wide Field Camera 3 в целия диапазон на дължината на вълните, провеждайки наблюдения в обхвата от почти ултравиолетова до почти инфрачервена светлина.
Наскоро централната звезда на NGC 7027 бе идентифицирана в нова светлинна дължина - в близкия ултравиолетов диапазона - за първи път, като използва уникалните възможности на Хъбъл. Наблюденията в този диапазон помогнаха да се разкрие колко прах затъмнява звездата и колко гореща е звездата всъщност. Този обект, който прилича на пъстро блестящо насекомо, е видимо дифузен участък от газ и прах, който може да е резултат от изхвърляния от близкообикалящи двойка звезди, които първо бавно отделят материал в продължение на хиляди години, а след това навлизат във фаза на по-бурни и силно насочени изхвърляния на маса. Хъбъл за първи път наблюдава тази планетарна мъглявина през 1998 г. Сравнявайки старите и новите наблюдения на Хъбъл, изследователите вече имат допълнителни възможности да изучават обекта, защото той се променя с течение на времето. Планетарните мъглявини са разширяващи се обвивки от газ, създадени от умиращи звезди, които изхвърлят външните си слоеве. Когато новите изхвърляния се сблъскат с по-старите, получените енергийни сблъсъци оформят мъглявината. Механизмите, които стоят в основата на такива последователности, далеч не са напълно разбрани, но изследователите предполагат, че спътниците на централните умиращи звезди играят основна роля при формирането им. NGC 7027 е на около 3000 светлинни години в съзвездието Лебед. Кредит: NASA, ESA и J. Kastner (RIT)
„Тези нови многочестотни наблюдения на Хъбъл дават най-пълната картина на тези впечатляващи мъглявини“, коментира водещият автор на новото проучване Джоел Кастнер от Техническия институт на Рочестър, Ню Йорк. „Когато изтеглях изображенията, се чувствах като дете в сладкарница.“
Справка: First Results from a Panchromatic HST/WFC3 Imaging Study of the Young, Rapidly Evolving Planetary Nebulae NGC 7027 and NGC 6302, Joel H. Kastner et al., Galaxies 2020, 8(2), 49; https://doi.org/10.3390/galaxies8020049
Източник: Hubble Provides Holistic View of Stars Gone Haywire, NASA
Още по темата
Космос
Новите тестове показват постоянна тъмна енергия и плоска вселена
Космос
Нашите предци може би са виждали да сияе центъра на Млечния път преди 3,5 милиона години
Космос
Вселената може да е структурирана и да се върти според анализ на повече от 200 000 спирални галактики















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция