Астрономи направиха най-детайлното изображение на остатъка от свръхновата Вела досега. Зашеметяващото изображение от 1,3 гигапиксела е и най-голямото, публикувано някога от камерата DECam.
Тази развяваща се маса от прахови нишки и газови нишки, разпростираща се в обем с диаметър 100 светлинни години като деликатна дантела, е остатъкът от свръхнова Вела - разпръсната пепел от звезда, избухнала преди около 11 000 години.
Изображението е получено от камерата за тъмна енергия (DECam), която е монтирана на 4-метровия телескоп Victor M. Blanco в междуамериканската обсерватория Серо Тололо в Чили. Първоначално DECam е проектиран да провежда проучване на далечни галактики за измерване на силата на тъмната енергия, докато тя ускорява разширяването на Вселената и отдалечава тези галактики от нас. След завършването на това проучване обаче камерата DECam е използвана и за други цели. Тя е един от най-мощните широкообхватни инструменти, създавани някога, и това изображение на остатъка от свръхновата Вела е доказателство за неговите възможности. Всъщност това е най-голямото изображение, публикувано някога от камерата с размер от 1,3 гигапиксела (1,3 милиарда пиксела). За сравнение, най-добрият смартфон може да има 48-мегапикселова (48 милиона пиксела) камера.
Изображението трябва да е голямо, за да улови всички тези детайли в такава голяма част от небето.
Остатъкът от свръхновата Вела е мъглявина с диаметър около 100 светлинни години. Тъй като е на около 800 светлинни години от нас, това означава, че остатъкът от свръхновата Вела обхваща площ на небесната сфера 20 пъти по-голяма от ъгловия диаметър на пълната луна (което е 31 ъглови минути или половин градус напречно в небето).
Самият остатък от свръхновата Вела е от решаващо астрономическо значение. Той ни дава добър поглед върху късните етапи от развитието на такъв остатък и предлага представа за това как материалът, издухан от свръхновата, постепенно се разпръсква в междузвездната среда, като фина мъгла от газ, която изпълва пространството между звездите.
Ударната вълна от древната звездна експлозия, която е формирала остатъка от свръхнова Вела, все още се разширява в космоса, където се сблъсква с междузвездната среда и я компресира, създавайки деликатните нишки, които можем да видим на изображението. Абсорбционни линии от елементи като калций, въглерод, мед, германий, криптон, магнезий, никел, кислород и силиций - много от тях йонизирани и двойно йонизирани - също са открити в остатъците от свръхновата. Това са тежки елементи, изковани или от процеси на синтез в звездата, преди да избухне, или от свирепите енергии, отприщени от самата експлозия.
Свръхновата не просто изхвърля вътрешностите на звезда в дълбокия космос, тя също така оставя след себе си ядрото на мъртвата звезда, сега уплътнено под действието на гравитацията в ултра-плътен обект с диаметър само 10 - 12 километра, наречен неутронна звезда.
Някои от най-интересните обекти, открити в новото 1,3-гигапикселово изображение на свръхновата Вела. Кредит: CTIO/NOIRLab/DOE/NSF/AURA
Такъв обект обикновено се върти около оста си много пъти в секунда, проблясвайки с радиолъчи от полюсите си като космически фар. Такива обекти се наричат "пулсари" и наистина един се крие в сърцето на остатъка от свръхнова Вела, който радиотелескопите са ги засичали да се въртят с шеметната скорост от 11 оборота в секунда.
Пулсарът Вела е един от най-близките пулсари до нас и издухва т. нар. "мъглявина пулсарен вятър", която е по-малка мъглявина вътре в по-големия остатък от свръхновата, образувана от заредени частици, излъчвани от пулсара и удрящи околозвездния материал, изхвърлен от експлоадиралата звезда, както и околната междузвездна среда. В известен смисъл остатъкът и пулсарната мъглявина са като мъглявина в мъглявината, нещо като космическа матрьошка. Като се има предвид, че е образувана от високоенергийни частици, пулсарната вятърна мъглявина е по-откриваема в рентгенови и гама лъчи.
Дори съзвездието, в което се намира остатъкът от свръхновата Вела, има интересна история. Съзвездието е Вела или Корабни платна (лат. Vela), но преди време тази част от небето е била част от много по-голямо съзвездие, наречено "Корабът Арго" (лат. Argo Navis), на името на гръцкия митологичен кораб, който отвежда Язон и аргонавтите в търсене на Златното руно.
То е единственото съзвездие от списъка на Птолемей, което не е просъществувало до наши дни
Това южно съзвездие е било толкова огромно, че през 1755 г. френският астроном Никола Луи дьо Лакай разделя Арго на три по-малки съзвездия: Кил, Кърма и Корабни платна.
Тези три съзвездия все още съществуват и до днес, но съдейки по изображението на DECam, може би в крайна сметка аргонавтите - днешните астрономи - наистина са намерили своето Златно руно под формата на остатъка от свръхновата Вела.
Източник: Astronomers reveal one of the most detailed pictures of an exploded star ever taken, Live Science
Още по темата
Космос
Джеймс Уеб откри най-добрите знаци за наличие на неутронна звезда от наскоро избухнала свръхнова
Космос
Най-близката свръхнова, наблюдавана в историята, е изследвана от "Джеймс Уеб"
Космос
Една и съща свръхнова се вижда 4 пъти благодарение на гравитационна леща
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари