Най-близката свръхнова, наблюдавана в историята, е изследвана от "Джеймс Уеб"

Ваня Милева Последна промяна на 05 септември 2023 в 00:00 5669 0

SN 1987a, както се вижда от камерата на JWST за близки инфрачервени лъчи 

Кредит NASA, ESA, CSA, M. Matsuura, R. Arendt, C. Fransson

SN 1987a, както се вижда от камерата на JWST за близки инфрачервени лъчи.

През ноември 1572 г. астрономът Тихо Брахе забелязва нова звезда в съзвездието Касиопея. Това е първата свръхнова, наблюдавана подробно от западни астрономи и става известна като свръхновата на Тихо. По-рано свръхнови са били наблюдавани от китайски и японски астрономи, но наблюденията на Тихо показват на католическия свят, че звездите не са постоянни и непроменливи, както Аристотел предполага. Само три десетилетия по-късно, през 1604 г., Йоханес Кеплер наблюдава как свръхнова в съзвездието Змиеносец засиява и избледнява. Оттогава не са наблюдавани свръхнови в Млечния път.

Изминават повече от три века. Галилей насочва първите си телескопи към небето.

После астрофотографията и радиоастрономията правят революция в нашата представа за небето.

Изстреляхме телескопи в космоса, кацнахме на Луната и изпратихме роботизирани сонди до външната част на Слънчевата система. Но наблизо нямаше свръхнови, които да наблюдаваме с нашите умни инструменти.

До февруари 1987 г., когато в Големия магеланов облак се появява свръхнова. Известна като SN 1987a, тя достигна максимална видима звездна величина от около 3. Това е единствената свръхнова, наблюдавана с невъоръжено око, която се появява в ерата на съвременната астрономия.

Наблюденията на "Хъбъл" на SN 1987a във времето. С уважение към: Mark McDonald/Larsson, J., et al

От космологична гледна точка SN 1987a е в нашия звезден квартал, само на 168 000 светлинни години от нас. Изследвана е през годините както от наземни, така и от космически телескопи, а наскоро космическият телескоп "Джеймс Уеб" я разглежда по-отблизо. Резултатите ни казват много за рядката свръхнова, но също повдигат няколко въпроса.

Най-забележим в изображението е яркият екваториален пръстен от йонизиран газ. Този пръстен е бил изхвърлян от звездата в продължение на хиляди години, преди да избухне. Сега се нагрява от ударните вълни от свръхновата. Екваториалният пръстен опасва формата на пясъчен часовник на по-слабите външни пръстени, които тръгват от полярните региони на звездата. Тези структури са били наблюдавани и преди от телескопи като "Хъбъл" и "Спицер". Но истинската сила на космическия телескоп "Джеймс Уеб" (JWST) е да надникне в центъра на SN 1987a. Там разкрива турбулентна структура с форма на ключалка, където струпвания на газ се разширяват в пространството. В този регион са започнали да се случват много химически взаимодействия.

Структурите, които се виждат в новото изображение на JWST. Кредит: NASA, ESA, CSA, M. Matsuura, R. Arendt, C. Fransson

Но дори JWST не успява да наблюдава най-интересното на свръхновата, остатъчната звезда. Свръхновите не само изхвърлят нов материал в междузвездното пространство, но и предизвикват колапса на ядрото на звездата, за да се превърне в неутронна звезда или черна дупка. Въз основа на мащаба на SN 1987a, в центъра му трябва да се е образувала неутронна звезда. Въпреки това, газът и прахът от вътрешната област на ключалката са твърде плътни, за да може JWST да ги наблюдава.

Как се формира неутронна звезда и как тя взаимодейства с околния газ и прах е мистерия, която ще изисква допълнително проучване. Наблюдавани са неутронните звезди на някои свръхнови, но само от много по-голямо разстояние.

Свръхновата на Тихо е само на 8000 светлинни години от Земята. Освен ако Бетелгейзе не избухне в близко бъдеще, SN 1987a вероятно ще е най-близката нова свръхнова, която ще може да се изучава известно време.

Източник: The Closest Supernova Seen in the Modern Era, Examined by JWST, Brian Koberlein

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !