Законът, който обяснява пропорциите и геометрията в движенията на планетите с музиката

На тази дата през 1618 г. Йохан Кеплер открива своя хармоничен закон (известен също като Трети закон на Кеплер, описващ движението на планетите около Слънцето), публикуван в неговия петтомник Harmonices Mundi (Хармония на световете, 1619).

Той се опитва да обясни пропорциите и геометрията в планетарните движения, като ги свързва с музикални гами и интервали (продължение на това, което Питагор е описал като „хармонията на сферите“.)

Колкото по-далеч от Слънцето е една планета, толкова повече време е необходимо за пълна обиколка и съответно по-дълго продължава „годината“ на тази планета. Днес знаем, че това се дължи на два фактора. Първо, колкото по-далеч е една планета от Слънцето, толкова по-дълъг е периметърът на нейната орбита. На второ място, с увеличаване на разстоянието от Слънцето, линейната скорост на движението на планетата също намалява.

По-точно формулиран, законът гласи: квадратите на периодите на обикаляне на планетите около Слънцето се отнасят, както кубовете на големите им полуоси до Слънцето. 

където T₁ и T2 са периодите на въртене на две планети около Слънцето, а a₁ и a₂ са дължини на полуосите на техните орбити.

Кеплер смята, че всяка планета произвежда музикални тонове по време на своята обиколка около Слънцето и височината на тоновете варира в зависимост от ъгловите скорости на тези планети, измерени от Слънцето. Земята пее Ми, Фа, Ми. На много редки интервали всички планети ще пеят в перфектна хармония.

Тъй като движението и масата се оказаха свързани, тази комбинация от хармоничния закон на Кеплер и закона на гравитацията на Нютон се използва за определяне на масите на планетите и спътниците, ако техните орбити и орбитални периоди са известни.