"Звездата на добродетелта", осветила китайското небе преди 600 години, сега най-сетне е намерена

През 1408 г. китайски астрономи и придворни служители наблюдават особено ярък обект в небето, който сияе около десет дни, но самоличността му остава неизвестна. Обектът е описан като жълт (благоприятен цвят, дори се е предполагало, че всъщност може да е бил във всеки друг цвят освен червен) и гладък (звездите с лъчи са били смятани за нещастни заради острите ръбове). Установено е, че обектът е класическа нова и според скорошни изследвания може да е звезден остатък в съзвездието Малка лисица.

В една късна октомврийска нощ, нейде по здрач, през 1408 г. нещо мистериозно осветило небето над Китай. Астрономите от династията Мин, които регистрирали феномена, писали, че яркостта му е била достатъчно интензивна, за да продължи поне десет дни. Тогава се е смятало, че е "небесен гост" – изгубена звезда, която се е скитала в тази част на небето.

Наблюдавана близо до астеризма Няндао (група звезди, която технически не е съзвездие , като Голямата и Малката мечка), в същата област като съзвездията Лебед и Малка лисица, "гостуващата звезда" се е смятала за благоприятна звезда на добродетелта Джоу Бо. Тези звезди са били изключително ярки и се е смятало, че се появяват, когато императорът донесе мир и хармония в Поднебесната. Астрономът Ху Гуан е написал поздравително писмо за това събитие до императора, описвайки обекта като "гладък и ярък" с "чист жълт цвят".

"Небесният свод разкрива своите благословии, със сияйния блясък на Звездата на Добродетелта в средата на небето; Сребърната река [Млечният път] разгръща своя блясък, нейната сияйно красива красота е вплетена по протежение на Няндао. Това великолепно знамение е наистина знак за просветена епоха", пише Ху в своите "Поздравления за Благоприятната звезда".

617 години по-късно, какво точно е бил този обект, все още не бе определено, но астрономът Бошун Ян (Boshun Yang) се заема със загадката. Той и екипът му внимателно проучват древните наблюдения на гостуващата звезда, които са били щателно записани в чест на императора. Поверието е гласяло, че звездите, които са гладки и кръгли (за разлика от тези с лъчи, чийто вид на върхове и шипове, или ман дзяо, се е смятал за лоша поличба), носят късмет. Използването на думата "сияен" в описанията предава яркостта на обект, който може да е имал лъчи, без да е зловещ.

Малка лисица (Vulpecula) е бледо северно съзвездие, разположено в средата на Лятно-есенния триъгълник (триъгълника, образуван от ярките звезди Денеб, Вега и Алтаир). Кредит: Wikimedia Commons

Звездата е била описана и като "жълта на цвят", най-вероятно защото жълтото има положителни асоциации. Дали наистина е била жълта е спорно. Много звезди изглеждат някъде между синкаво и чисто бяло на цвят, но тези цветове също са били смятани за нещастни. В древния свят е имало и по-малко термини за цвят, като много езици са използвали само един термин за зелено и синьо и не са имали думи за нюанси между червено, оранжево и жълто. По-ранна свръхнова, например, е била описана като белезникаво-синя в Япония, но жълта в Китай.

"Предполага се, че небесните поличби са били от голямо значение; можем да считаме информацията за надеждна", заявяват Ян и екипът му в проучване, качено наскоро на сървъра за препринти arXiv.

Ян смята, че "звездата" е можело да е с всякакъв цвят, освен червен, което в този случай би било причинено от междузвездно избледняване (екстинкция) - почервеняване на светлината, причинено от наличието на междузвезден прах (червеното е склонно да доминира при екстинкция, тъй като по-късите дължини на вълните, като синьото, се заглушават по-лесно от по-дългите дължини на вълните, като червеното). Ниандао е бил "в средата на небето", така че такова избледняване е било малко вероятно.

И така, какъв обект всъщност са видели китайските придворни служители и литературни експерти преди векове? Не е възможно да е била комета, тъй като не е била видима толкова дълъг период от време. Обектите, виждани като "гостуващи звезди" по времето на тези летописи, всъщност са били звездни преходни – временни явления, като свръхнови, които се случват при промяна в звездата.

Ян смята, че обектът, описан в тези документи, е пример за класическа нова, а не за свръхнова. Новите обикновено се случват в двойни системи, състоящи се от бяло джудже (компактното ядро ​​на мъртва звезда със средна маса като нашето Слънце) и "жива" червена гигантска звезда. Мощната гравитация на бялото джудже извлича водорода от своя спътник и в крайна сметка се натрупва достатъчно, за да освети повърхността на бялото джудже. Тъй като бялото джудже продължава да извлича водород и хелий, то задейства реакции на ядрен синтез, които създават по-тежки елементи, а енергията, освободена от тези реакции, освобождава толкова много енергия, че създава сияеща нова.

Тъй като кривата на светлинния поток на обекта, яркостта и видимостта му съответстват на това, което човек би видял при нова, Ян и екипът му стигнали до заключението, че точно този тип експлозия е била забелязана в небето преди толкова години. Още по-хубаво е, че те предполагат, че знаят точния обект, който е създал светлинното шоу - звездният остатък CK Vul в съзвездието Малка лисица.

"1408 дори е един от най-ранните добре документирани кандидати за нова, предлагайки рядка възможност за изследване на предтелескопични звездни явления", пише екипът. "Бъдещи наблюдения с висока резолюция на остатъка от CK Vul […] биха могли да проверят хипотетичната връзка с изригването през 1408 г."

Справка: Was there a (super)nova in 1408? Boshun Yang, Nikolaus Vogt, Susanne M Hoffmann; https://arxiv.org/pdf/2505.10728 

Източник: A Mysterious Object Lit Up the Sky 600 Years Ago. Astronomers Finally Found It., Рopular Мechanics

Още по темата

26/01/2024

Физика

Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година

30/03/2022

Космос

През 239 г. пр. н. е. за първи път е записано преминаването на Халеевата комета от китайски астрономи

13/07/2015

Космос

Открита е най-ярката досега хипернова

26/02/2015

Космос

Открити са най-яркия квазар с най-масивната черна дупка