Древногръцкото средство за лечение на депресия, което се използва и днес

Медицината играе централна роля в древногръцката култура, както и в историята като цяло. Клетвата на Хипократ се полага и днес от лекарите при завършване на образованието им по целия свят.

Древногръцките медицински практики датират от най-ранната микенска епоха, за която има археологически доказателства. Медицината се е развила много от V в. пр. н. е. до първите векове от н. е. Но как гръцката медицина е напреднала толкова бързо в сравнение с други култури?

Макар че египетската медицина е била доста напреднала, тя е била свещен тип знание, което е можело да се практикува само от висши жреци. Гърците, от друга страна, смятали, че това е наука, в която може да бъде посветен всеки.

Макар да смятали, че медицината е на гръцкия бог Асклепий, лекарите последователно търсели лекове навсякъде, където можели, и записвали тези открития. Забележителното в гръцката медицина е, че тя е била концептуална. Гърците превърнали медицината в наука, а не в практика.

Мания, меланхолия и параноя: Трите древни лица на депресията

Хипократ е сред първите лекари в историята на медицината, които класифицират психичните заболявания през IV в. пр. н. е. Класификацията разделя заболяванията на "меланхолия", "мания" и "параноя", които са същите категории, използвани от западната психиатрия от XIX в. насам.

Лекарите от тези векове ще продължат да оказват влияние върху медицината с помощта на езотериката. Те оказват влияние и върху арабската медицина по отношение на учението за четирите хумора.

Според Хипократ произходът на меланхолията е излишък на черна жлъчка, свързана с есента и земята (на гръцки: μέλαινα χολή, mélaina chole).

Манията се смята за излишък на жълта жлъчка (на гръцки: ξανθη χολή, xanthe chole), свързана с лятото и огъня. В класификацията са включени и неврологични заболявания като епилепсия.

Терапия с говорене и литий - златният стандарт

Древногръцките лекари търсели вдъхновение в популярните знания, както и в собствените си научни експерименти и отбелязвали всеки урок, научен в процеса на работа.

Една такава история е за фермер, който спасил собствения си живот след смъртоносно ухапване от змия. Той веднага завързал плътно засегнатия крайник, прекъсвайки кръвообращението, и го отрязал в първата става. След това го изгорил с огън.

Около V в. гръцките лекари започват сериозно да се занимават с тежкото положение на психично болните и да търсят решения. Те включвали физическа контестация (най-вече за епилепсия) и терапия с говорене, като и двете лечения се практикуват и днес.

Диоскорид Педаний, действал в Мала Азия между 40 и 60 г. от н.е., е военен хирург, който по-късно оказва влияние върху Гален (129-212 г. от н.е.).

Що се отнася до наръчниците, датиращи от V в. пр. н. е., в списъка за лечение на мания фигурира, наред с другото, натурална минерална вода от алкални източници. Съществуват и сведения за лечение, граничещо с екзорсизъм. Някои ритуали включвали изгаряне на семена под носа на обладания с пеене.

Кредит: Wellcome Images/ Wikimedia Commons CC-BY-4.0

"Circam ripam fluminis quod Gange appellatur"

Диоскурс съобщава, че в Индия, в близост до Ганг, водата "облекчава неоправданите страхове, противопоставя се на демоните и злите магии и запазва невинността на момичетата".

Самият той използвал стотици зеленчуци, животински и минерални средства за лечение. Средствата в репертоара му са класифицирани според функциите - прочистващи, възпалителни, диуретични или наркотични. Известно е, че Диоскор не се е въздържал от последните (включително опиоиди) като болкоуспокояващи, точно както проповядва медицината днес.

В последно време литият бе преоткрит като средство за лечение. Днес той е златният стандарт за профилактика на депресията и биполярната депресия. През 1817 г. шведският учен Арфведсон успява да изолира алкалния метал, който нарича литий. За кратко минералът е бил на мода, като бутилираните литиеви напитки са били на почит.

Терминът "литий" (на гръцки: Λίθος, Lithos) означава камък. Той е третият елемент от гръцката периодична таблица при алкалите.

Едва около 20 век светът напълно разбира значението на лития за превенцията на биполярните заболявания и самоубийствата сред населението.

Психиатърът Джон Ф. Кейд (John F. Cade), който експериментира върху австралийски ветерани в Мелбърн, установява, че в урината на психично болните войници има повече токсини, а литият помага. Той публикува през 1949 г. в The Medical Journal of Australia статията "Литиеви соли при лечение на психотични възбуди" (Lithium salts in the treatment of psychotic excitation).

Източник: The Ancient Greek Remedy for Depression Still Used Today, Irene Ivanaj

Още по темата

27/08/2024

Медицина

Плацебото намалява стреса, тревожността и депресията - дори когато хората знаят, че е плацебо

08/08/2023

Медицина

Порочният кръг: Хронична болка и депресия

18/11/2022

Човекът

Не, депресираните не са реалисти

19/10/2022

Човекът

Лечението на депресията променя самата структура на мозъка