Изследователи от Университетския колеж в Лондон (UCL) са направили изненадващо откритие за влиянието на хормоните на глада върху процесите на вземане на решения в мозъка. Проучването разкрива, че тези хормони влияят пряко върху хипокампуса - ключова област, участваща във вземането на решения и паметта.
Хормони на глада
"Всички знаем, че решенията ни могат да бъдат дълбоко повлияни от глада, тъй като храната има различно значение в зависимост от това дали сме гладни или сити. Само си спомнете колко много неща купувате, когато пазарувате хранителни стоки на празен стомах."
"Но това, което може да изглежда като проста концепция, всъщност е много сложно на практика; то изисква способността да се използва така нареченото "контекстуално обучение", обяснява водещият автор на изследването д-р Андрю Макаскил (Andrew MacAskill).
"Открихме, че част от мозъка, която е от решаващо значение за вземането на решения, е изненадващо чувствителна към нивата на хормоните на глада, произвеждани в червата ни, което според нас помага на мозъка ни да съобразява контекстуално избора ни на храна."
Фокус на изследването
В своите експерименти екипът на UCL наблюдава мишки на терен с храна и отбелязва разликите в поведението на гладните и ситите мишки.
Изследователите откриват, че активността в подгрупа мозъчни клетки във вентралния хипокампус (долната част на хипокампуса) се увеличава с приближаването на животните към храната, което им потиска желанието да се хранят.
Важни прозрения
Тази потискана активност обаче намалява при гладните мишки, което корелира с по-високите нива на хормона на глада грелин в кръвта им. Това откритие е от ключово значение, тъй като показва как грелинът може да премине през кръвно-мозъчната бариера и да повлияе на мозъчната дейност, за да контролира поведението по отношение на храненето.
Изследователите допълнително манипулират тази реакция чрез експериментално активиране на вентрални неврони на хипокампа, което кара мишките да се държат така, сякаш са сити, и по този начин ги спира да се хранят дори когато са гладни. Това е постигнато или чрез активиране на тези неврони, или чрез премахване на рецепторите за грелин.
Мозъчна реакция
"Изглежда, че хипокампусът поставя спирачки на инстинкта на животното да яде, когато срещне храна, за да гарантира, че животното няма да преяде - но ако животното наистина е гладно, хормоните ще насочат мозъка да изключи спирачките, така че животното ще продължи и ще започне да яде", обяснява д-р Макаскил.
Сега екипът проучва как гладът може да повлияе на други аспекти на когнитивните способности, като учене и памет, и дали тези механизми участват и в реакциите на стрес или жажда.
Последици от изследването
Изследователите се надяват, че техните открития биха могли да допринесат за изследването на механизмите на хранителните разстройства, за да се види дали рецепторите на грелин в хипокампуса може да са замесени, както и с други връзки между храненето и други последствия за здравето, като например риска от психични заболявания.
"Да можем да вземаме решения въз основа на това колко сме гладни е много важно. Ако това се обърка, може да доведе до сериозни здравословни проблеми", коментира първият автор на изследването д-р Райън Уи (Ryan Wee).
"Надяваме се, че като подобрим познанията си за начина, по който това функционира в мозъка, ще можем да помогнем в превенцията и лечението на хранителните разстройства."
Хормони на глада
Хормоните на глада са от решаващо значение за регулирането на апетита и приема на храна. Основните хормони, които участват, са:
Грелин
Често наричан "хормон на глада", той се произвежда в стомаха и сигнализира на мозъка да стимулира апетита. Нивата му се увеличават преди хранене и намаляват след хранене.
Лептин
Произвеждан от мастните клетки, той сигнализира на мозъка да намали апетита. Нивата на лептина се повишават при повишено натрупване на мазнини, което показва наличието на достатъчен енергиен резерв.
Инсулин
Секретиран от панкреаса, той помага за регулиране на нивата на кръвната захар. Инсулинът също така оказва влияние върху телесното тегло и контрола на апетита.
Пептид YY (PYY)
Този хормон се освобождава от червата в отговор на храненето и стимулира усещането за пълнота или ситост.
Холецистокинин (CCK)
Произвеждан в тънките черва, CCK се освобождава след хранене и подпомага смилането на мазнините и протеините. Той също така сигнализира на мозъка да намали апетита.
Тези хормони си взаимодействат в сложна система, като балансират глада, ситостта и приема на енергия. Разбирането на ролята им може да бъде от решаващо значение за регулиране на теглото и справяне с хранителните разстройства.
Справка: Internal-state-dependent control of feeding behavior via hippocampal ghrelin signaling
Ryan W.S. Wee, Karyna Mishchanchuk, Rawan AlSubaie, Timothy W. Church, Matthew G. Gold, Andrew F. MacAskill et al;
Neuron, Published: November 16, 2023 DOI: https://doi.org/10.1016/j.neuron.2023.10.016
Източник: Hunger hormones in the gut can change our eating behavior, Еarth.com
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари