Всеки трети човек съобщава, че страда от безсъние.
Някои хора не могат да заспят, а други се будят, нямат качествен сън.
Тези периоди на бодърстване посред нощ обаче може да не са толкова ненормални. Ако се разгледа историята на човешкия сън, има документирани свидетелства, които показват, че хората нарочно са разделяли своята почивка на периоди. Тази практика е известна в науката за съня като двуфазен или сегментиран сън.
Една статия, публикувана в SleepAdvisor, разгледа историята на съня, включително двуфазното спане и как то може да бъде полезно в съвременния свят, пълен с различни нарушения на съня.
Защо спим?
Хората винаги са имали нужда от сън. С развитието на цивилизациите се развива и начинът за почивка на хората. Културните промени, миграцията и технологичният напредък са фактори в еволюцията на съня.
Подобно на дишането и храненето, сънят е естествена функция. Изследователите посочват четири теории за това защо имаме нужда от сън.
Първата е теорията на неактивността, която предполага, че спането е адаптация за оцеляване, която позволява на съществата да останат тихи и неподвижни по времето, когато са най-уязвими. Втората теория е теорията за икономия на енергия. Това предполага, че сънят позволява на живите същества да сведат до минимум нуждата си от енергия, особено ако източниците на храна са оскъдни, тъй като метаболизмът им се забавя, докато спят.
Възстановителната теория за съня предполага, че се нуждаем от сън, за да подмладим и възстановим тялото си, докато теорията за пластичността на мозъка набляга на ролята на съня за развитието на мозъка при бебетата и децата.
История на човешки сън
Неолитна ера
Тъй като историческата документация за ранните съобщества ловци-събирачи и земеделци е ограничена, изследователите се обръщат към днешните съобщества, живеещи по сходни начини, за да оценят навиците на сън на древните цивилизации.
Екип изследователи от Калифорнийския университет, Лос Анджелис (UCLA), изследва три традиционни групи ловци-събирачи в Танзания, Боливия и Намибия. В това изследване на съня те откриват, че хората заспиват около 3,5 часа след залез слънце, оспорвайки идеята, че оставаме будни до по-късно в резултат от съвременните технологии. Средната продължителност на съня била 6,25 часа, като участниците в проучването са спели по-малко през лятото и повече през зимата.
Освен това учените откриват, че те рядко се събуждат през нощта. Въз основа на констатациите в това изследване на съня, изследователите предполагат, че двуфазният сън се е развил, след като древните общности са мигрирали по-на север към Европа, където по-дългите нощи може да са разчупили моделите на съня, което в крайна сметка води до сегментирано спане.
1400 - 1500 г.
През 2001 г. историкът Роджър Екирх (Roger Ekirch) от Политехническия институт и държавен университет на Вирджиния публикува фундаментален документ, на базата на 16-годишни изследвания, разкриващ множество исторически доказателства, че хората са спали на две отделни части.
Неговата книга At Day's Close: Night in Times Past, публикувана четири години по-късно, открива повече от 500 препратки към сегментиран модел на сън - в дневници, съдебни записи, медицински книги и литература, от Одисеята на Омир до антропологични проучвания за съвременните племена в Нигерия.
Роджър Екирх посочва доказателства, че сегментираният модел на сън е обичайна практика през късното Средновековие и Ренесанса. През този период се е смятало за обичайно между първият и вторият период на почивка през нощта да има спокойно време на бодърстване.
Вместо да се притесняват, че са будни посред нощ, гражданите са използвали това време за молитва, размисъл, секс, домакинска работа, четене на свещи и посещение на приятели.
17-ти век
Свидетелствата за двуфазен сън започват да намаляват в края на 17-ти век. Според статията на BBC изчезването на модела на сегментиран сън първоначално е започнало в градските групи от висшата класа на Северна Европа и в крайна сметка се е разпространило до по-голямата част от западната цивилизация през следващите два века.
19 век - до наши дни
Индустриалната революция е в разцвета си през 19-ти век. Дългите работни дни и регламентираните фабрични графици (включително двете смени) означават, че хората вече не могат да си дремват, когато пожелаят. Вместо това, за ефективност, те започват да компресират своето спане в един цикъл.
С появата на осветените улици и електричеството, градските жители се отдалечват още повече от двуфазния модел на сън. Те също така все повече осъзнават с течение на времето и производителността, осигурена по време на будно състояние.
До 20-те години на миналия век всякакви спомени за двуфазен или сегментиран график на съня напълно изчезват.
За и против двуфазния сън
ЗаМакар двуфазният сън до голяма степен да е премахнат от съвременното общество, този график позволява по-голяма гъвкавост. Освен това, като се има предвид, че хората с безсъние могат да почиват по този начин естествено, може да им бъде от полза да спрат да се опитват да се борят с регламентирания монофазен график. Сегментираната почивка все още е разпространена в някои култури като средиземноморските, испанските и мюсюлманските общности. |
ПротивТрадиционният двуфазен сън може да не е благоприятен за графика на повечето хора, защото изисква лягане скоро след здрач. Много задължения, свързани с работата и семейството, изискват хората да остават по-късно и да стават в точен час, за да стигнат до работа навреме. Въпреки че някои хора имат достатъчно гъвкавост, за да се придържат към такава рутина, те могат да открият, че двуфазният сън ги оставя с чувство на недоспиване и умора. В такива случаи монофазният график вероятно е най-подходящ за тях. |
Различни видове двуфазен сън
Има два вида двуфазни модели на сън. Първият, който обикновено се практикува през 15-ти и 16-ти век, е, когато лягате вечер, събуждате се през нощта за няколко часа и заспивате отново. Вторият тип е, когато спите през нощта и подремвате през деня (и обикновено се причинява от сънливост през деня).
Полифазен сън
Някои човешки същества активно следват модел на сън, който включва повече от две различни сесии за сън. Това е известно като полифазен сън. Някои изследвания показват, че този тип модел на спане може да помогне за намаляване неблагоприятните ефекти от недоспиването.
Здравословен ли е сегментираният сън?
Отговорът на този въпрос зависи от това кого питате. Някои лекари предполагат, че този вид почивка е най-естественият за нашите биологични процеси, което го прави и най-здравословният. Други лекари твърдят, че в съвременното общество това е разрушително, а не практично и може да причини някои проблеми и нарушения на съня.
Времето между първия и втория сън може да бъде нарушено от смартфони и задължения, които правят заспиването втори път по-голямо предизвикателство.
Нашата препоръка е да се консултирате с вашия лекар и да видите дали този тип режим ще работи за вас. Преценете как се чувствате и се уверете, че получавате препоръчителните седем до девет часа сън в рамките на 24 часа.
Справка:
- “Why Do We Sleep, Anyway?”, Harvard Medical School and WGBH Educational Foundatio, December 18, 2007.
- “Our Ancestors Probably Didn’t Get Eight Hours of Sleep a Night, Either” , UCLA Health, 2015.
- “The Myth of the Eight-hour Sleep”, BBC, 2012.
- “1 in 3 Adults Don’t Get Enough Sleep”, Centers for Disease Control and Prevention, February 16, 2016.
- Mohammed A. Al-Abri, Ibtisam Al lawati, Shyam Ganguly, “Sleep Patterns and Quality in Omani Adults”, National Center for Biotechnology Information, 2020.
- Marilyn Yamamoto, “The Effects of Polyphasic Sleep on Academic Success”, University of Hawaiʻi at Hilo, 2017.
Източник: How Ancient Humans Slept Before Electricity – Full History of Sleep Guide, SleepAdvisor
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари