Деветгодишният Жозеф Мейстер (Joseph Meister) е ухапан от бясно куче и е щял да умре като всички други ухапани преди него, но селският лекар посъветвал майка му да се обърне към Пастьор, който по това време експериментирал с ваксина.

Оздравялото момче посветило целия си живот на Пастьор. До края на дните си е работил в Института Пастьор като пазач и се грижил за гроба на своя благодетел.

По време на Втората световна война германски войници поискали да се отвори гроба на Пастьор. Тогава Мейстер избира самоубийството пред това да позволи да се осквернят останките на човека, който го е спасил като дете.