Нов анализ на скрининговите тестове за четири вида рак показва, че само един от тях действително увеличава средната продължителност на живота. Но какво мислят учените?
Скринингът за рак включва търсене на признаци на опасното заболяване, преди да се появят симптоми. Целта е ракът да бъде хванат възможно най-рано, което улеснява лечението му и по този начин спасява човешки живот.
Едно ново проучване наскоро сякаш постави под съмнение въпроса дали скринингът за рак действително спасява животи, но учените заявяват пред Live Science, че не бива да прибързваме със заключенията.
В новото изследване, публикувано наскоро в списание JAMA Internal Medicine, учените са направили преглед на 18 рандомизирани клинични проучвания, включващи 2,1 милиона души, в които са изследвани шест теста за четири вида рак: на гърдата, белия дроб, простатата и колоректален рак, наричан още рак на дебелото черво. Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) подкрепят провеждането на скрининг за всички тези видове рак, с изключение на рака на простатата, в съответствие с препоръките на независима експертна група, наречена Работна група за превантивни услуги в САЩ (USPSTF).
Анализът показва, че само един скринингов тест за колоректален рак, известен като сигмоидоскопия, при който се използва ендоскоп за преглед на долната част на дебелото черво, удължава живота на хората средно с около три месеца.
Означава ли това, че скринингът за рак не спасява животи?
Не съвсем, поради ключови ограничения в начина, по който е било планирано изследването, заявяват специалисти пред Live Science.
Едно от ограниченията е, че въпреки че проучването е обхванало общо над 2 милиона души, всяко отделно изследване е обхванало много по-малък брой пациенти - от около 3000 в най-малкото изследване до 400 000 в най-голямото.
"В голямата схема на нещата, като се има предвид колко милиони хора се изследват всяка година, това е голямо проучване, но малка част от популацията на хората, които са били разгледани", коментира Лий Джаксън (Leigh Jackson), преподавател по геномна медицина в университета в Ексетър, Великобритания, който не е участвал в проучването.
Някои изследвания датират от далечната 1989 г., което също може да ограничи тяхната значимост.
Авторите са изследвали и "смъртността по всички причини", т.е. смъртните случаи по всякаква причина, когато са проучвали дали скринингът за рак може да удължи живота. С други думи, вместо да проверят колко хора са починали от рак, след като са били или не са били подложени на скрининг за болестта, те са разгледали колко хора са починали от всякакви причини със и без скрининг. Този подход би могъл леко да обърка интерпретацията им, обяснява Стивън Дъфи (Stephen Duffy), професор по скрининг на рака в Лондонския университет "Куин Мери", който не е участвал в изследването.
Проблемът се състои в това, че "доста значителното увеличение на продължителността на живота при много малък процент от хората, които са заболели от рак, е напълно изместено от всички смъртни случаи по други причини, като сърдечни заболявания и инсулти", посочва Дъфи. Това означава, че може да са нужни едва няколко допълнителни инфаркта в единия от клоновете на изследването, за да се получи "безнадеждно изкривяване" на смъртността по всички причини, смята Дъфи. ("Болестите на сърцето са единственото заболяване, което причинява повече смъртни случаи в САЩ всяка година, отколкото ракът").
Въпреки това Джаксън отбелязва, че разглеждането на смъртността по всички причини може би все пак е било правилно, тъй като ако се съсредоточим единствено върху смъртните случаи от рак, може да получим завишена представа за това колко много скринингът удължава живота. Да речем, че някой е щял да умре от рак на 70-годишна възраст, но скринингът е позволил на лекарите да открият и лекуват болестта рано и да удължат продължителността на живота му до 85 години. Ако обаче след това човекът почине от сърдечен удар на 75 години, той всъщност е живял само пет от очакваните 15 години. Така че, ако се вземат предвид само смъртните случаи, свързани с рак, може да се смята, че скринингът увеличава продължителността на живота на човека повече, отколкото е в действителност.
Въпреки че е добре, че авторите са използвали смъртността от всички причини, те биха могли да обмислят добавянето на други данни към анализа си, отбелязва Джаксън. Например, въпреки че рандомизирани клинични проучвания могат да помогнат за оценка на ефективността на скрининга, Джаксън посочва, че би било добре да се използват и данни от реалния свят, които не са събрани в контролирана среда, като например проучване. Хората, които се включват в проучвания, обикновено са по-здрави и по-заможни в началото, което потенциално може да изкриви техните нива на смъртност, а данните от реалния свят могат да бъдат събрани от много по-големи групи хора, обяснява Джаксън.
И така, какъв е изводът от новото проучване?
"Не мисля, че това променя нещо", отбелязва Дъфи. "Добре установените експериментални доказателства, че скринингът за рак на гърдата, рак на дебелото черво, рак на белия дроб намалява смъртността от тези заболявания - мисля, че те остават в сила."
А според USPSTF скринингът за рак на простатата донякъде намалява риска от смърт от това заболяване при някои хора, но тъй като не е полезен за всички, е оформен като индивидуален избор, който трябва да се обсъди с лекар.
Твърдението, че скринингът за рак като цяло е неефективен, е погрешно, още повече че в проучването са разгледани тестове само за четири вида рак - отбелязва Джаксън. "Надявам се, че по-доброто послание би било, че има ограничени доказателства за това, че някои скринингови тестове удължават значително живота."
Важно е да се отбележи, че авторите не разглеждат рака на маточната шийка, за който CDC и USPSTF препоръчват скрининг.
"Със сигурност не искате хората да погледнат на подобна констатация и да си помислят: "О, не трябва да ходя на тест за цитонамазка" или нещо подобно", подчертава Джаксън. "Това би било катастрофално и напълно неподкрепено от техните данни."
В статията авторите отбелязват, че както всяка друга медицинска интервенция, скринингът за рак има рискове и ползи. Няма достатъчно данни, които да сочат, че скринингът за някои видове рак, като например рак на яйчниците, намалява смъртността от това заболяване, твърди USPSTF. А в някои случаи все още няма достатъчно данни, за да се прецени дали ползите надвишават рисковете от скрининга, какъвто е случаят с рака на пикочния мехур и на устната кухина, отбелязва работната група.
"Важно е да се вземе предвид личният риск на човека за конкретния рак, който се изследва, който се влияе от фактори като фамилна обремененост с рак на гърдата или наличие на патогенна мутация", заявява д-р Монсерат Гарсия-Клосас (Montserrat García-Closas), професор по епидемиология в Института за изследване на рака във Великобритания, която не е участвала в изследването.
Тези фактори променят баланса на това дали човек ще има повече рискове или ползи от скрининга, допълва тя. Свръхдиагностицирането и прекомерното лечение на рака могат да доведат до сериозни странични ефекти и психологически стрес от терапиите, от които хората може да не са имали нужда, пояснява д-р Гарсия-Клосас.
Въпреки че хората трябва да са наясно с рисковете, това не означава, че трябва да избягват скрининга за рак.
"Хората трябва да търсят медицински съвет, съобразен с личните им обстоятелства", коментира д-р Гарсия-Клосас.
Справка: Estimated Lifetime Gained With Cancer Screening Tests. A Meta-Analysis of Randomized Clinical Trials
Michael Bretthauer, MD, PhD1; Paulina Wieszczy, MSc, PhD1,2; Magnus Løberg, MD, PhD1; et al
JAMA Intern Med. Published online August 28, 2023. doi: 10.1001/jamainternmed.2023.3798
Източник: Cancer screening may not extend lives, new study suggests. But experts say it's flawed., Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари