Седми пациент е излекуван от ХИВ по неочакван начин

Един мъж от Германия вече не е заразен с ХИВ, след като е получил стволови клетки, които обаче не са устойчиви на вируса.

Ваня Милева Последна промяна на 29 юли 2024 в 11:10 4163 0

Мутациите в гена, който кодира рецептор, наречен CCR5, могат да спрат проникването на ХИВ в имунните клетки

Кредит NIAID/National Institutes of Health/SPL

Мутациите в гена, който кодира рецептор, наречен CCR5, могат да спрат проникването на ХИВ (синьо) в имунните клетки

60-годишен мъж от Германия е станал поне седмият човек с ХИВ, който е обявен за свободен от вируса след трансплантация на стволови клетки [1]. Но пациентът, който е свободен от вируса от близо шест години, е едва вторият човек, получил стволови клетки, които не са устойчиви на вируса, но въпреки това е излекуван.

"Доста съм изненадан, че се получи", споделя Равиндра Гупта (Ravindra Gupta), микробиолог от Университета в Кеймбридж, Великобритания, който ръководи екипа, лекувал един от другите пациенти, които вече са свободни от ХИВ [2], [3]. "Това е голям успех."

Първият човек, за когото е установено, че е свободен от ХИВ след трансплантация на костен мозък за лечение на рак на кръвта [4] , е Тимъти Рей Браун, известен като Берлинския пациент. Браун и още няколко души са получили специални донорски стволови клетки [2], [3]. Те са носели мутация в гена, който кодира рецептор, наречен CCR5, който се използва от повечето щамове на ХИВ вируса, за да навлезе в имунните клетки. За много учени тези случаи подсказваха, че CCR5 е най-добрата цел за лечение на ХИВ.

Последният случай, представен на 25-ата Международна конференция по СПИН в Мюнхен, Германия, тази седмица, преобръща тази представа. Пациентът, наречен поредният берлински пациент, е получил стволови клетки от донор, който е имал само едно копие на мутиралия ген, което означава, че клетките му наистина експресират CCR5, но в по-ниски нива от обичайното.

Случаят изпраща ясно послание, че намирането на лек за ХИВ "не се свежда само до CCR5", подчертава лекарката по инфекциозни болести Шарън Люин (Sharon Lewin), която ръководи Института за инфекции и имунитет "Питър Дохърти" в Мелбърн, Австралия.

В крайна сметка откритията разширяват кръга от донори за трансплантация на стволови клетки - рискова процедура, която се предлага на хора с левкемия, но е малко вероятно да бъде приложена за повечето хора с ХИВ. Приблизително 1 % от хората с европейски произход носят мутации и в двете копия на гена CCR5, но около 10 % от хората с такъв произход имат едно мутирало копие [5].

Случаят "разширява обхвата на възможностите" за лечение на ХИВ, коментира Сара Вайбел (Sara Weibel), лекар-учен, който изучава ХИВ в Калифорнийския университет в Сан Диего. Около 40 милиона души в света живеят с ХИВ.

Шест години без ХИВ

Поредният берлински пациент е диагностициран с ХИВ през 2009 г. През 2015 г. той развива един вид рак на кръвта и костния мозък, известен като остра миелоидна левкемия. Лекарите му не могат да намерят подходящ донор на стволови клетки, който да има мутации и в двете копия на гена CCR5. Но са намерили женски донор, който е имал едно мутирало копие, подобно на пациента. Поредният берлински пациент получава трансплантация на стволови клетки през 2015 г.

"Лечението на рака протече много добре", разказва Кристиан Гейблер (Christian Gaebler), лекар-изследовател и имунолог в Университетската болница "Шарите" - Берлин, който представя работата. В рамките на един месец стволовите клетки от костния мозък на пациента са били заменени със стволови клетки на донора. През 2018 г. пациентът спира да приема антиретровирусни лекарства, които потискат ХИВ. И сега, почти шест години по-късно, изследователите не могат да открият доказателства за репликация на ХИВ в пациента.

Свит резервоар

При предишни опити за трансплантация на стволови клетки от донори с нормални гени CCR5 вирусът се е появил отново седмици до месеци след като хората с ХИВ са спрели да приемат антиретровирусна терапия, при всички, с изключение на един човек [6]. През 2023 г. Асиер Саез-Сирион (Asier Sáez-Cirión), изследовател на ХИВ в Института "Пастьор" в Париж, представя данни за лице, наречено женевски пациент, което е било без антиретровирусна терапия в продължение на 18 месеца [7]. Саез-Сирион посочва, че човекът продължава да е свободен от вируса около 32 месеца по-късно.

Сега изследователите се опитват да разберат защо тези две трансплантации са успешни, докато други са се провалили.

Те предлагат няколко възможни механизма. Първо, антиретровирусното лечение води до значително намаляване на количеството на вируса в организма. А химиотерапията преди трансплантацията на стволови клетки убива много от имунните клетки на гостоприемника, където се крият остатъците от ХИВ. След това трансплантираните донорски клетки могат да маркират останалите клетки на гостоприемника като чужди и да ги унищожат заедно с остатъчния вирус в тях. Бързата и пълна замяна на стволовите клетки от костния мозък на гостоприемника с тези на донора също може да допринесе за бързото изкореняване. "Ако се намали достатъчно резервоарът, може да се излекуват хора", обяснява Люин.

Фактът, че както поредният берлински пациент, така и неговият донор на стволови клетки са имали по едно копие на гена CCR5 с мутация, може да е създал допълнителна бариера за проникването на вируса в клетките, отбелязва Гейблър.

Случаят има значение и за терапиите, които понастоящем са в ранен етап на клинични изпитвания и при които рецепторът CCR5 се изрязва от собствените клетки на човека с помощта на CRISPR-Cas9 и други техники за редактиране на гени, обяснява Люин. Дори ако тези терапии не достигнат до всяка отделна клетка, те все пак могат да окажат въздействие, добавя Люин.

Справка:

  1. Gaebler, C. et al. 25th Int. AIDS Conf. Abstract 12163 (International AIDS Society, 2024).

  2. Gupta, R. et al. Nature 568, 244–248 (2019).

    Article  PubMed  Google Scholar 

  3. Gupta, R. K. et al. Lancet HIV 7, E340–E347 (2020).

    Article  PubMed  Google Scholar 

  4. Hütter, G. et al. N. Engl. J. Med. 360, 692–698 (2009).

    Article  PubMed  Google Scholar 

  5. McLaren, P. J. & Fellay, J. Nature Rev. Genet. 22, 645–657 (2021).

    Article  PubMed  Google Scholar 

  6. Salgado, M. et al. Lancet HIV 11, E389–E405 (2024).

    Article  PubMed  Google Scholar 

  7. Sáez-Cirión, A. et al. 12th IAS Conf. on HIV Science Abstract 5819 (International AIDS Society, 2023).

Източник: Seventh patient ‘cured’ of HIV: why scientists are excited, Nature

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !