Мутирай, но не прекалено. Нестабилните геноми и генетичните вариации са изключително важни за еволюцията на рака до перфектния убиец, но ако преминат определена граница, те могат да се превърнат в Ахилесовата пета на рака. Това откритие може скоро да преобрази методите за лечение, като им даде възможност да се възползват от някои слабости в генома на рака.
От години ни е известно, че агресивните ракове, които по-често метастазират имат нестабилни хромозоми, които са податливи на ДНК мутации. Този процес води до образуване на различни клетки в един и същ тумор, които носят различни генетични комбинации и геноми.
Логиката говори, че колкото по-нестабилен е геномът на тумора, толкова по-голям шанс има той произволно да генерира мутациите, от които се нуждае, за да продължи да се развива. Сега Карло Малий (Carlo Maley) от Arizona State University и колегите му са показали, че това не е цялата история. Докато геномът на тумора става все по-нестабилен, в определен момент ракът става по-малко агресивен и шансовете за преживяемост на пациента започват да се покачват.
По-малко агресивен
Малий и колегите му секвенирали геномите на 1165 проби от тумори от 12 различни типа рак съхранени в Геномния Атлас на Рака (The Cancer Genome Atlas). Всеки рак съдържа смес от клетки с различни геноми, но някои клетки се делят повече от други, което означава, че някои геноми са по-често разпространени от други в рамките на тумора.
Екипът от учени регистрирал колко генома се установяват при 10 или повече процента от туморните клетки. Те установили, че колкото по-голям бил този брой, толкова по-смъртоносни били туморите - докато този брой достигнел 4. След като се установят 4 или повече генома отговорни за повече от 10% от клетките на тумора, съответният онкопациент оцелявал по-дълго.
Учените открили сходна зависимост при широкомащабните мутации, при които голямо парче от хромозомата бива отстранено, преместено или удвоено. Те открили, че колкото повече такива мутации (“copy number mutations”) имало в даден тумор, толкова по-смъртоносен бил той, докато не се достигне 75%. Щом 3/4 от тумора бъде повлиян от този тип мутации, туморът отново става по-малко смъртоносен.
Избор на химиотерапия
Тези резултати потвърждават подобно изследване с рак на гърдата извършено от Чарлз Суантън (Charles Swanton) в Института "Франсис Криг" в Лондон, което показало, че широк набор от ракове имат това оптимално многообразие. "Ние показахме, че това е широко наблюдаван феномен," твърди Малий.
Той открил, че химиотерапията и радиотерапията работи най-добре при хора, чиито рак е на това оптимално ниво на геномно многообразие. И двата типа терапии индуцират повече мутации и геномна нестабилност в тумора, така че те вероятно го тласкат отвъд тази критична стойност, смята Малий.
Но за да разберем при кого ще бъде ефективна терапията, лекарите трябва да измерят генетичното многообразие на тумора на дадения човек - процес, който в момента е свързан с болезнено взимане на биопсии и скъпи генетични анализи.
Въпреки това, според изследването на Малий клетките могат просто да се изследват под микроскоп. Неговият екип е открил, че размерът на ядрата на туморните клетки може да е надежден индикатор за геномното многообразие и изобилието на хромозомни аберации, което показва, че по-задълбоченото геномно секвениране може да се окаже излишно.
Размерът на ядрото все още не може да се използва като тестови критерии, но е много вероятно скоро да бъде въведен, смята Малий.
По материали от: Nature Medicine DOI: 10.1038/nm.3984www.nature.com/doifinder/10.1038/nm.3984
Източник: New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари