Как нормалните клетки се превръщат в ракови

Недялка Аценова Последна промяна на 09 октомври 2015 в 15:49 24843 0

Кредит www.cancertreatmentdfw.com

Аклиматизираните на студено растения се възстановяват по-бързо

28/11/2024

Кучетата на Чернобил преживяват бърза еволюция

Раковите клетки са клетки, тръгнали по грешен път – или с други думи, те вече не отговарят на сигналите, които контролират клетъчния растеж и смърт.

Раковите клетки се появяват в различни тъкани и колкото повече растат и се делят, толкова повече се отдалечават от нормалното. С времето тези клетки стават изключително устойчиви на контрола, който поддържа нормалните тъкани и като резултат, те се делят по-бързо от своите предшественици и стават все по-малко зависими от сигнали на други клетки. Раковите клетки даже избягват програмираната клетъчна смърт (апоптоза), въпреки че много от аномалиите наблюдавани при тях, биха ги направили мишени за същата. В късните стадии на рака, клетките проникват през нормалните тъканни граници и се разпостраняват към нови места в тялото.

Как раковите клетки се различават от нормалните?

При нормалните клетки хиляди гени контролират процеса на клетъчно делене. Нормалният растеж се нуждае от баланс между активността на гените, които подпомагат клетъчната пролиферация (разпостранение) и тези, които я потискат. Също така растежът се основава и на активността на гените, които сигнализират кога повредените клетки трябва да претърпят апоптоза.

Клетките стават ракови след като натрупат мутации в различни гени, контролиращи клетъчната пролиферация. Според изследвания на Cancer Genome Project много ракови клетки имат 60 или повече мутации. Предизвикателството за медицинските изследователи е да определят кои от тези мутации са виновни за определени типове ракови заболявания. Процесът може да се сравни с търсене на игла в купа сено, защото много от мутациите, присъстващи в тези клетки имат малко или нямат нищо общо с рака.
Различните типове рак имат различни мутационни характеристики, но научното сравняване на туморни типове разкрива, че определени гени мутират в раковите клетки много по-често от други. Например гените, подпомагащи растежа на клетката като сигналния протеин Ras, са сред най-често мутиращите в раковите клетки. Тези клетки стават свръхактивни и създават клетки, които са твърде стимулирани от рецепторите за растеж. Някои лекарства за химиотерапия противодействат на тези мутации като блокират действието на сигналите за растеж.

Други мутации, свързани с рака блокират гените, които потискат клетъчната пролиферация или онези, сигнализиращи за нуждата от апоптоза. Тези гени са известни като тумор-супресорни гени и нормално действат като спирачки на пролиферацията. Двете копия на тези гени в клетката трябва да мутират, за да може да се получи неконтролирано деление. Например много ракови клетки носят две мутирали копия на гена, кодиращ p53, мултифункционален протеин, който нормално „усеща” повредите в ДНК.

Как се появяват канцерогенните промени?

Генните мутации, които се натрупват с времето, са в резултат от независими събития. Пътят до рака включва множество стъпки. Много учени виждат прогресията на рака като микроеволюционен процес.

За да разберете какво означава това, представете си следното: Когато мутация даде на раковата клетка растежно предимство, тогава тя прави повече копия, отколкото нормалната клетка може и нейното потомство превъзхожда нераковите си съседи в състезанието за ресурси. По-късно втора мутация може да даде на раковата клетка репродуктивно предимство, което усилва нейното състезателно преимущество още повече. Процесът продължава с всяка нова мутация, която предлага такива привилегии и е движещата сила на еволюцията на живите същества, не само на раковите клетки.

Как раковите клетки се разпостраняват към нови тъкани?

През ранните стадии на рака туморите обикновено са доброкачествени и са ограничени в нормалните граници на тъканта. Когато туморът расте и става злокачествен, тогава те придобиват способността да се измъкват от тези граници и да навлизат в съседни тъкани.

Метастаза, буквално означаващо „преместване” (от гръцки), е част от последните стадии на рака. Тогава раковите клетки навлизат в кръвния поток или лимфната система и се преместват до ново място в тялото, където започват да се делят и полагат основата за вторични тумори. Въпреки това не всички ракови ракови клетки имат тази способност. За да могат да се разпостраняват по този начин, те трябва да могат да проникват през нормалните бариери на тялото и едновременно да могат влизат и излизат от кръвта или лимфните съдове. Даже пътуващите метастазни ракови клетки срещат трудности, когато опитват да растат на нови места.

В заключение може да кажем, че ракът представлява неконтролируем клетъчен растеж. Генните мутации могат да причинят рак, като усилват скоростта на клетъчното делене или потискат нормалния контрол върху системата – програмираната клетъчна смърт. С увеличаване на количеството на раковите клетки, те могат да се превърнат в тумор. Те могат също да нападнат съседни тъкани и даже понякога да разкъсат границите между тях и да пътуват до други части на тялото, което води до образуване на нови тумори на тези места.