Изключително запазен скелет дава възможност да се чуе гласа на нов вид "ужасна птица"

Наука ОFFNews Последна промяна на 10 April 2015 в 17:10 10593 0

Llallawavis scagliai (илюстрация H. Santiago Druetta).

Вкаменелости на неизвестен досега на науката вид граблива птица са открити в Южна Америка. Това е най-пълният от намерените досега скелети на  Phorusrhacidae - около 95% от скелета. Останките хвърлят светлина върху биоразнообразието на групата и взаимодействието на тези гигантски изчезнали хищници с тяхната среда, съобщава ScienceDaily.

Ужасните птици или Phorusrhacidae са месоядни нелетящи птици достигащи три метра височина и 70 килограма тегло. Имали са дълъг крив клюн. Phorusrhacidae са изчезнали преди около 2,5 милиона години.

Тези птици са били доминиращи хищници в ерата на Кайнозоя и са населявали територията на днешна Южна Америка. Намереният скелен е на птица, висока  1.2 м и с тегло около 40 килограма и е живяла в североизточната част на Аржентина преди около 3,5 милиона години, през Плиоцена, когато разцвета на този вид е бил към края си. 

Образецът е много добре запазен и разкрива подробности от анатомията на животното, които рядко се запазват във фосилите, включително слуховата област на черепа, гласовата кутия, напълно трахеята, костите за фокусиране на окото, както и изцяло небцето, което позволява безпрецедентна възможност за изучаване на сензорните възможности на тези изчезнали хищни птици.

Новооткритият вид птица е наречен Прекрасна птица на Скалиа (Llallawavis scagliai), в чест на водещият автор на изследването Фернандо Скалиа (Fernando Scaglia). В скелета липсват само няколко кости от крилата, краката и върха на опашката. Останките са открити през 2010 г.

Анализирайки костите, палеонтолозите са успели за първи път да реконструират структурата, която показва слуховата чувствителност на "ужасните птици". В бъдеще това може да помогне да се обясни еволюцията, поведението и екологията на тази група животни.

"Изследването на останките показва, че нивото на слуха на тази ужасна птица като цяло е по-ниско от това на съвременните птици, - казва д-р Федерико Дегранж (Federico Degrange) от Националния университет на Кордоба в Аржентина - "Вероятно, Llallawavis са имали ниска честота на гласа и използвали звуците, които издават за вътревидова звукова комуникация или да преследват плячката."

Компютърната томография на вътрешното ухо на животното показва, че формата и ориентацията на полукръглите канали на тази структура позволява на птиците да бързо да обръща глава, за да проследи звука. Слуховият им диапазон се ограничавал в частотите между 380 и 4230 Hz. Това е значително по-ниско от най-близките нелетящи роднини на L. scagliai, но това е предвидимо - колкото е по-голямо животното, толкова по-нисък регистър звуци възпроизвежда и възприема.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !