Интелигентността на човечеството расте хилядолетия, но сега тръгна надолу. Защо?

Поумняваме или оглупяваме? Доскоро учените бяха единодушни - средно човечеството става все по-умно - със стабилните темпове на железен закон.

Но едно скорошно проучване, публикувано в Intelligence, открива белези на обрат в тази тенденция - от 2004 г. спадат средните резултати от IQ.

Този завой е все още спорен. Още по-спорни са някои от теориите, които го обясняват.

Някои приписват явлението на еволюционния ефект от това, че по-умните жени имат по-малко деца.

Друга хипотеза предполага, че интелигентността на населението може да спада, защото хората сега живеят по-дълго, а някои видове интелигентност намаляват с напредването на възрастта. 

Ефектът на Флин

Най-разпространеният начин за оценка на интелигентността е проверката на коефициента на интелигентност или IQ. В началото е бил стандартизиран като средната стойност на резултатите от теста да са 100 точки на базата на огромна група хора. Тестовете стават все по-трудни, но въпреки това днес средните оценки са значително над 100.

От началото на ХХ век или откакто има данни средните оценки на IQ се увеличават по стабилен и предвидим начин - с около 3 точки на 10 години. Това явление, наречено ефект на Флин (Flynn effect), за пръв път е забелязано през 40-те години на миналия век и носи името на професор Джеймс Робърт Флин от Нова Зеландия, който документира феномена и популяризира значението му.

Последиците от този ефект са парадоксални:

Средно един живеещ днес човек ще има коефициент на интелигентност 130 по стандартите на 1910 г., което го прави по-интелигентен от 98% от населението по това време. По същия начин, човек живял през 1910 г. ще има коефициент на интелигентност 70 по днешните стандарти, резултат, който е достатъчно нисък, за да се счита, че е с „умствена изостаналост“ в съвременния свят.

И тази тенденция се наблюдава в повечето страни по света. 

Тази схема е съставена от холандеца Юге Крейпин (Hugues Crepin). Еволюцията на човешката когнитивна способност през последните 14 хилядолетия е с форма на хокеен стик и сочи право нагоре поне до последните години.

Трудно е да се определи доколко са правдоподобни такива хипотези заради оскъдните и несигурни данни през вековете. "Голяма част от тях се опитват да сглобяват разнородни данни от миналото", коментира Стюарт Ричи (Stuart Ritchie) от Университета в Единбург, Великобритания. "Ние не сме наясно с историческите тенденции [на коефициентите на интелигентност]".

В най-всеобхватното проучване на ефекта Флин, Якоб Питшниг (Jakob Pietschnig) и Мартин Ворачек (Martin Voráček) от Виенския университет преглеждат 271 независими извадки, включващи 3 987 892 участници, обхващащи период от време от 105 години (1909-2013). Те предоставят доказателства в подкрепа на твърдението, че IQ се увеличава значително с течение на времето. Докладът разглежда няколко обяснения за наблюдаваните повишения на коефициентите на интелигентност на по-добрите социални условия на общественото образование и здравеопазване, както и на подобряването на изхранването на населението и използването на новите технологии.

Долната визуализация показва нарастването на IQ в различните региони на света като стартират от времето, откакто има на разположение данни за определения регион.

^{Източник: Our World in Data}

Различни измервания на IQ - Pietschnig и Voráček . Различните измервания на коефициента на интелигентност, показани на фигурата горе, съответстват на различни типове интелигентност.

^{Fullscale IQ: цялостна интелигентност
Crystallized IQ: способността на индивида да развие умения, знания и опит, за да отговори на проблемите 
Fluid IQ: логически умения и способност за решаване на проблеми в нови ситуации, независимо от придобитите знания
Spatial IQ: способност за визуализиране на информация за решаване на проблемите}

Важен и интересен въпрос е какво повишава интелигентността. Наред с естествените обяснения, касаещи по-доброто изхранване и здравеопазване, играе роля по-честата употреба на тестове за абстрактното мислене в образованието. В книгата си "Какво е интелигентност?: Отвъд ефекта на Флин" (What Is Intelligence?: Beyond the Flynn Effect)на Джеймс Флин установява, че голяма част от ръстът на IQ идва от тестовете за абстрактното мислене (като  прогресивните матрици на Рейвън - пример може да видите под абзаца). Само малка част от напредъка се дължи на повече информация и знания по математика и лексика. Това наблюдение подкрепя идеята, че коефициентът на интелигентност се повишава от променящия се начин, по който живеем.

^{Многократното преминаване на IQ тестовете подобрява резултата в IQ тестовете, но не увеличава интелигентността.}

Генетика и интелигентност

Влиянието на генетиката при определяне на интелигентността е едновременно изключително важен и дискусионен въпрос. Основната причина за полемиките е връзката между раса, генетика и интелигентност, както и последиците за политиката за развитие и равенство. Докато съществува широк консенсус, че интелигентността зависи едновременно от генетиката и факторите на средата, то съотношението между тех е несигурно.

През 1994 г. Ричард Хернщайн и Чарлз Мъри публикуват "The Bell Curve", силно противоречива книга за интелигентността, която изследва различията в IQ при различните раси в Съединените щати. Убедеността, че IQ се влияе най-вече от наследствени фактори, кара авторите да дадат следните препоръки на политиците, за да се предотврати влошаването на интелигентността на американската нация:

• Правителството на САЩ трябва да премахне всякакви стимули бедните (с ниско IQ) жени да имат деца, тъй като по-богатите (с високо IQ) двойки имат по-малко деца.
• Финансирането на образователни програми, насочени към подкрепа на бедните и в неравностойно положение студенти трябва да се спре.
• Намаляване на имиграцията в САЩ.
• Премахване на преференциалните програми за определени недостатъчно представени расови групи.

Основните недостатъци в изследването на Хернщайн и Мъри са на базата на техните твърдения, че интелигентността е най-вече наследствена и затова е независима спрямо времето и средата. Това тяхно основно убеждение генерира причинно-следствена връзка между IQ и социално-икономически показатели, като например честото отпадане от училище, влизане в затвора, бедност.

Изследването на Turkheimer et al. (2003) за ефектите на средата върху интелигентността излага сериозни възражения срещу аргументите и изводите от книгата "The Bell Curve". Проучването на Търкхаймър показа, че относителният принос на генетиката и средата в коефициента на интелигентност в генетично идентични близнаци е свързан със социално-икономически статус. Те съобщават, че "в бедните семейства 60% от вариациите в IQ се дължат на средата, като приносът на гените е близо до нула, в богатите семейства, резултатът е почти точно обратен".

Глобални разлики в IQ

Сравненията на нивото на интелигентност между отделните държави показват големи различия между развитите и развиващите се страни. Ричард Лин (Richard Lynn) и Тату Ванханен (Tatu Vanhanen) изследват тази област като също са убедени, че коефициентът на интелигентност е предимно наследствен и твърдят, че ниският коефициент на интелигентност в тези страни е това, което спира развитието им. В подкрепа на това твърдение използват съотношенията между стандарта на живот и стойността на IQ. Този извод зависи от посоката на причинно-следствената връзка - ако слабото икономическо развитие задържа ефекта на Флин и възспира ръста на интелигентността, резултатите от проучването за неоснователни.

^{Карта, изобразяваща средните стойности на IQ, представени в книгата на Ричард Лин (Richard Lynn) и Тату Ванханен (Tatu Vanhanen) "IQ and the Wealth of Nations" (Коефициентът на интелигентност и богатството на народите).}

Книгата съдържа таблица с данни за средният коефициент на интелигентност за 81 страни, които се основават на анализ на публикувани доклади на научни изследвания в тази област. Въз основа на анализа си авторите стигат до извода, че средният национален IQ пряко корелира с брутния вътрешен продукт на страната. 

В книгата си "IQ и глобалните неравенства" (IQ and Global Inequality) Лин и Ванханен представят и теорията си за причината за разликите между националните коефициенти на интелигентност. Те предлагат модел на взаимодействие между наследственост и среда, при което високото IQ води до по-добро хранене, образование и здравеопазване и по-нататъшно повишаване на IQ. Те също така предполагат, че националните коефициенти на интелигентност като цяло могат да бъдат предвидени от расовия състав на страните.

Оценка на средния коефициент на интелигентност в света според Лин и Ванханен:

	Страна	Оценка IQ			Страна	Оценка IQ			Страна	Оценка IQ
1	Хонконг Хонконг	107		28	Аржентина Аржентина	96		55	Фиджи Фиджи	84
2	Република Корея Република Корея	106		29	Словакия Словакия	96		56	Иран Иран	84
3	Япония Япония	105		30	Уругвай Уругвай	96		57	МЗ МЗ	84
4	Република Китай  Китай	104		31	Португалия Португалия	95		58	Пуерто Рико- Пуерто Рико	84
5	Сингапур Сингапур	103		32	Словения Словения	95		59	Египет Египет	83
6	Австрия Австрия	102		33	Израел Израел	95		60	Индия Индия	82
7	Германия Германия	102		34	Румъния Румъния	95		61	Еквадор Еквадор	80
8	Италия Италия	102		35	България България	94		62	Гватемала Гватемала	79
9	Холандия Холандия	102		36	Ирландия Ирландия	94		63	Барбадос Барбадос	78
10	Швеция Швеция	101		37	Гърция Гърция	94		64	Непал Непал	78
11	Швейцария Швейцария	101		38	Малайзия Малайзия	94		65	Катар Катар	78
12	Белгия Белгия	100		39	Тайланд Тайланд	93		66	Замбия Замбия	77
13	Китай Китай	100		40	Хърватия Хърватия	92		67	Република Конго Република Конго	73
14	нова зеландия Нова Зеландия	100		41	Перу Перу	91		68	Уганда Уганда	73
15	Великобритания Великобритания	100		42	Турция Турция	90		69	Ямайка Ямайка	72
16	Унгария Унгария	99		43	Индонезия Индонезия	90		70	Кения Кения	72
17	Полша Полша	99		44	Мексико Мексико	89		71	YuAR YuAR	72
18	Испания Испания	99		45	Суринам Суринам	89		72	Судан Судан	72
19	Австралия Австралия	98		46	Бразилия Бразилия	87		73	Танзания Танзания	72
20	Дания Дания	98		47	Ирак Ирак	87		74	Гана Гана	71
21	Австралия Австралия	98		48	Колумбия Колумбия	87		75	Нигерия Нигерия	69
22	Франция Франция	98		49	Сомалия Сомалия	87		76	Гвинея Гвинея	69
23	Канада Канада	98		50	Тонга Тонга	87		77	Зимбабве Зимбабве	68
24	Чехия Чехия	97		51	Ливан Ливан	86		78	Демократична република Конго Демократична република Конго	67
25	Русия Русия	97		52	Филипини Филипини	86		79	Сиера Леоне Сиера Леоне	67
26	Финландия Финландия	97		53	Куба Куба	85		80	Етиопия Етиопия	66
27	САЩ САЩ	97		54	Мароко Мароко	85		81	Екваториална Гвинея Екваториална Гвинея	66

Методологията на тези изследвания е подложена на сериозни критики, че няма последователни стандарти на IQ между отделните страни, както и за начина, по който са получени оценките. Така например, средният коефициент на интелигентност от страни без данни се отчитат като средна стойност на съседни или сравними страни. Освен това, начинът, по който извадките са били или включвани или изключвани от техния анализ не е систематичен и потенциално влияе резултатите от тях.

Томас Нечиба (Thomas Nechyba) в статия в Journal of Economic Literature по повод горното изследване посочва, че авторите нямат дори логично отношение към въпроса за степента на влияние на наследствеността върху IQ. Дори ако приемем, че 80% от IQ е наследствено, цялата наблюдаваната разлика в IQ може да се генерира от средата, а не от генетиката.

"Да разгледаме например сорт растение, чийто размер 80% зависи от наследствеността. Ако се отгледат генетично идентични семена на това растение в два парцела при едни и същи начални условия на почвата и след това да се тори само единия парцел, драматичните различия във височината на растенията, които се появяват, ще бъдат изцяло предизвикани от околната среда, независимо от големия дял на наследствения фактор за височината на растенията. Фактът, че някои страни имат ниски резултати на тестовете за интелигентност в сравнение с други, не може да каже нищо за степента, в която IQ резултатите са предварително генетично определени или степента, в която те ще се променят при различни обстоятелства. Развитите страни може просто да са като растенията, които са получили по-рано тор по причини, които нямат нищо общо с IQ" - отбелязва Нечиба.

"Безразборните твърдения, до които стигат авторите, се основават на доста слаби статистически доказателства и съмнителни предположения и в най-добрия случай изглеждат погрешни, а ако ги приемете сериозно, те могат да станат доста опасни" - заключва Томас Нечиба.

Ефектът на Флин се обръща

Група изследователи смята, че ефектът на Флин е достигнал точката на насищане и нови данни сочат, че интелигентността на населението спада, пише NewScientist.

От 2004 г. учените забелязват обрат в непрекъсната тенденция на повишаване в средните резултати от IQ. "Намалението е с около 7 до 10 точки на IQ на столетие", коментира Майкъл Уудли (Michael Woodley) от Свободния университет в Брюксел, Белгия.

Уудли и някои други предполагат, че по-образованите хора в западните страни имат по-малко деца от останалата част от населението, което намалява интелигентността поколение след поколение, тоест според него генетиката е определяща за когнитивните способности. 

Авторите на новото изследване, публикувано в Intelligence смятат, че тъй като хората сега живеят по-дълго, а някои видове интелигентност намаляват с напредването на възрастта, това ще снижи средното ниво на интелигентност.

Част от проблема е, че тестовете за интелигентност се променят с течение на времето.

Робин Морис (Robin Morris) от Кингс Колидж Лондон и колегите му са намерили начин да се справят с това, като разбият старите тестове за интелигентност на различни категории компоненти, които са по-лесни за сравнение.

Екипът на Морис разглежда повече от 1750 различни типове тестове за интелигентност от 1972 г. насам и ги разделят на два вида подтестове: такива, които измерват краткосрочната памет и такива, които оценяват работната памет на човека.

Работната памет е способността да се съхранява информация за обработка, мотивация и вземане на решения. За разлика от краткосрочната памет, тя е пространството, в което може да се манипулира информацията, а не само се съхранява и повтаря.

Когато учените проследяват как хората са правили такива тестове през годините, те забелязват ясен модел. Докато резултатите от краткосрочната памет са се повишавали в съответствие с ефекта на Флин, способността на работната памет намалява, което предполага, че този вид интелигентност може да е виновен за обрата в тенденцията на нивото на интелигентност.

^{Снимка: MercatorNet}

Ефект на възрастта?

Припомнянето на нещо в краткосрочен план е по-лесно, отколкото да се запази в работната памет, което изисква по-сложни интелектуални инструменти на съхраняване, подчертава Морис.

Но екипът му отбелязва още една тенденция в старите тестове за интелигентност: увеличаване на дела на хората, които се явяват на тези тестове след 60-годишна възраст. Известно е, че работната памет намалява с възрастта, докато краткосрочната памет обикновено се запазва. В изследването си, екипът на Морис пише, че хората над 60-годишна възраст може отчасти да са отговорни за спада в оценките на работната памет в по-развитите страни.

"Идеята, че причината може да е застаряването на населението, е интересна и може да бъде алтернатива на често предлаганите, но слабо емпирично подкрепени хипотези на селективния модел на плодовитост", обяснява Якоб Питшниг. "Това е нова хипотеза, която изглежда правдоподобно и има смисъл".

Но и той, и Ричи, отбелязват, че са нужни още тестове на тази идея, като се разглеждат елементи на интелигентността, чийто упадък с възрастта е добре установен, като време за обработка и скорост на реакция.

Дотогава обаче Ричи предупреждава, че концепцията за обрата на коефициентите на интелигентност трябва да се третира със скептицизъм: "Това са спекулативни неща и всеки, който прави изводи от това, рискува".

Още по темата

25/07/2017

Животът

Умните хора е по-вероятно да се провалят на шофьорски изпит

24/05/2017

Човекът

Генетична ли е интелигентността? Откриха 40 нови гена, свързани с IQ

07/05/2017

Животът

Мъжете са по-умни, но жените имат по-ефективно мислене, гласи проучване

05/02/2017

Животът

Черният хумор е признак на високо IQ