20 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

От кървавите диаманти към мръсното злато

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 декември 2015 в 15:0865030

Около 20% от златото в бижутерийните магазини идва от независими миньори. Този сектор обаче в момента е най-големият замърсител с живак на природата и в него загиват най-много хора, съобщава онлайн-изданието The Conversation.

През 2013 г. количеството изхвърлен от човека живак в природата е 727 метрични тона (1 метричен тон = 1000 кг.). Това е количество е двойно по-голямо, отколкото е било през 2005 г.

Когато влизаме в магазините за бижута рядко се замисляме откъде идват въпросните бижута и каква е тяхната социална и екологична цена.

Трагедията с "кървавите диаманти" - нелегалната търговия с диаманти, използвана за финансиране на конфликтите в Африка - успя да привлече вниманието на купувачите и да предизвика промени в сектора. Въпреки това повечето клиенти нямат идея откъде идват златните бижута и как са произведени.

Живакът е мощен невротоксин, който уврежда мозъка, мускулите и жизненоважни органи на възрастните хора, но най-вече на децата. И докато повечето хора знаят за заплахата, която представлява живакът за рибите, то малко знаят за неговата връзка с бижуто на ръката им, например.

Живакът в златодобива

Секторът от независими миньори на злато обхваща между 15 и 30 млн. мъже, жени и деца от повече от 60 развиващи се държави. Те използват елементарни инструменти (като например сита), за да добиват малки количества злато.

Добивът често се прави неофициално, което значи, че миньорите могат да работят на всяка една територия, която намерят, дори и те да са собственост на някоя голяма мултинационална компания за добив. Те могат да работят дори на важна от екологична гледна точка територия, която да е под закрилата на правителството.

Когато миньорите изкопаят определено количество почва от планинските склонове и речните корита, те я смилат, примесват я с вода и след това сипват живак най-отгоре. Живакът се свързва със златото, благодарение на химичното привличане между двата елемента. В резултат сместа се разделя на топки от живак и злато и заобикаляща я "супа" от кална, обогатена с живак отпадна вода с руда.

Отпадната вода се изхвърля в местните води, където живакът се поглъща от микроорганизмите и се натрупва във водните хранителни ресурси. Така достига до рибите, като например рибата Тон. Междувременно топките от живак и злато се обгарят с факли или върху кухненски печки. Този процес изпарява живакът в атмосферата и така накрая остава получисто, годно за продажба парче злато.

Миньорите използват живака, защото той е най-евтиният, лесен и бърз начин за добиването на злато. Както и защото не са запознати с рисковете от това вещество и начините за избягването им. Те купуват живак от местните търговци на черния пазар. Много от работниците не знаят, че невидимият, без миризма, живачен токсин е причината за техните здравословни проблеми, тъй като симптомите са подобни като при други местни заболявания, като малария и болести, предавани по полов път.

Някои златотърсачи успяват да спестят достатъчно пари, за да започнат да добиват по технологията с цианид, която се използва от големите фирми. Инцидент през август тази година в Колорадо обаче показа, че и това вещество крие своите опасности.

Опитът на миньорите в Танзания, Монголия, Индонезия и други обаче е по-обикновен: семействата се трудят за бъдещите поколения, без да успеят да се измъкнат от бедността или да се преместят на по-безопасни места за живеене. Децата пък често пропускат учище, за да помагат на семействата си в добива. Накрая обаче се разболяват и повече никога не се връщат на училище. Без образование тяхната единствена възможност като възрастни е да продължат кръговрата на добива и бедността.

До скоро купувачите на бижутерийни стоки нямаше как да разберат къде отиват парите им и дали тези пари не подкрепят замърсяването с живак. Днес все пак те могат да изберат да проверят. Два важни сертификата и програми за етикетиране осигуряват на купувачите пълна информация за това как и къде е произведено златото, което купуват.

Затова, нека се опитваме да сме максимално информирани какво купуваме, за да спрем експлоатацията на детски труд, а и да спасим немалко животи.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.