26 ноември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Бъдещето на ваксините може да изглежда като салата

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 януари 2022 в 00:01 57480
Бъдещата ваксина може да изглежда така. Кредит: Pxhere

Бъдещето на ваксините може да прилича повече на ядене на салата, отколкото на инжекция в ръката.

Учените от Калифорнийския университет, Ривърсайд, проучват дали могат да превърнат ядливи растения като маруля във фабрики за иРНК ваксини.

Технологията на информационна РНК или иРНК, използвана във ваксините срещу COVID-19, работи, като учи клетките ни да разпознават вируси и да ни предпазват от инфекциозни заболявания.

Едно от предизвикателствата на тази нова технология е, че тя трябва да се съхранява на студено, за да се поддържа стабилност по време на транспортиране и съхранение. Ако този нов проект бъде успешен, ваксините на растителна основа - които могат да се консумират - биха могли да преодолеят това предизвикателство заради възможността да се съхраняват при стайна температура.

Целите на проекта са три: да се покаже, че ДНК, съдържаща иРНК ваксини, може успешно да бъде доставена в част от растителните клетки, където ще се репликира, демонстрирайки, че растенията могат да произвеждат достатъчно иРНК, за да съперничат на традиционната инжекция и накрая, определяне на правилната дозировка.

Зелени флуоресцентни протеиниХлоропласти (в пурпурно) в листата, експресиращи зелен флуоресцентен протеин. ДНК, кодираща протеина, се доставя от целеви наноматериали без механична помощ чрез прилагане на капчица от наноформулата върху повърхността на листата. Кредит: Israel Santana/UCR

„В идеалния случай едно растение би произвело достатъчно иРНК, за да ваксинира един човек“, разказва Хуан Пабло Хиралдо (Juan Pablo Giraldo), доцент в катедрата по ботаника и растителни науки на Калифорнийския университет, Ривърсайд (UCR), който ръководи изследването, извършено в сътрудничество с учени от Калифорнийския университет в Сан Диего и Университета Карнеги Мелън.

„Тестваме този подход със спанак и маруля и имаме дългосрочни цели хората да ги отглеждат в собствените си градини“, споделя Хиралдо. „Земеделските производители биха могли в крайна сметка да отглеждат цели полета от него."

Ключът към тази работа са хлоропластите - малки органели в растителните клетки, които превръщат слънчевата светлина в енергия, която растението може да използва.

„Те са малки, слънчеви фабрики, които произвеждат захар и други молекули, които позволяват на растението да расте“, обяснява Хиралдо. "Те са и неизползван източник за създаване на желани молекули."

Преди време Хиралдо показва, че е възможно хлоропластите да експресират гени, които не са естествена част от растението. Той и колегите му правят това, като изпращат чужд генетичен материал в защитна обвивка в растителните клетки. Определянето на оптималните свойства на тези обвивки за доставяне в растителните клетки се експериментира отдавна в лабораторията на Хиралдо.

Растителна нанотръбаРастителните вируси осигуряват естествено срещащи се наночастици, които се пренасочват за доставяне на гени в растителните клетки. Кредит: Nicole Steinmetz/UCSD

За този проект Хиралдо си партнира с Никол Щайнмец (Nicole Steinmetz), професор по наноинженерство в Калифорнийския университет в Сан Диего, за да използва нанотехнологиите, разработени от нейния екип, които ще доставят генетичен материал на хлоропластите.

„Нашата идея е да преназначим естествено срещащи се наночастици, а именно растителни вируси, за доставка на гени в растенията“, разказва Щайнмец. „Целта ни е да накараме наночастиците да отидат до хлоропластите и също така да са незаразни за растенията."

За Хиралдо шансът да развие тази идея с иРНК е кулминацията на една мечта.

„Една от причините да започна да работя в нанотехнологиите бе, за да мога да ги приложа към растенията и да създам нови технологични решения. Не само за храна, но и за продукти с висока стойност като фармацевтични продукти“, коментира Хиралдо.

Хиралдо също така ръководи свързан проект, използващ наноматериали за доставяне на азот, тор директно до хлоропластите, където растенията се нуждаят най-много от него.

Азотът е ограничен в околната среда, но растенията се нуждаят от него, за да растат. Повечето фермери внасят азот в почвата. В резултат на това приблизително половината от него попада в подпочвените води, замърсявайки водните потоци, причинявайки цъфтеж на водорасли и взаимодействайки с други организми. Той също така произвежда азотен оксид, друг замърсител.

Този алтернативен подход ще вкара азота в хлоропластите през листата и ще контролира освобождаването му, много по-ефективен начин на приложение, който може да помогне на фермерите и да подобри околната среда.

„Много съм развълнуван от цялото това изследване“, споделя Хиралдо. „Мисля, че може да има огромно влияние върху живота на хората."

Източник: Grow and Eat Your Own Vaccines? Using Plants As mRNA Factories
UC Riverside


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.