Нов преглед на повече от дузина предишни изследвания с изображения на мозъка на гризачи, маймуни и хора показва, че актът на дишане оказва съществено, ритмично влияние върху възприятието, емоциите и когнитивните способности, до голяма степен чрез пряка модулация на невронните колебания.

„Вдишайте… Издишайте…“ Или: „поемете дълбоко въздух и пребройте до десет“. Успокояващият ефект на дишането в стресови ситуации е концепция, която повечето от нас са срещали преди. Сега професор Мика Алън (Micah Allen) от катедрата по клинична медицина в Университета в Орхус се доближи една стъпка по-близо до разбирането как самият акт на дишане оформя нашия мозък.

"Открихме, че при много различни видове задачи и животни мозъчните ритми са тясно свързани с ритъма на нашето дишане", разказва проф. Алън.

Ние сме по-чувствителни към външния свят, когато вдишваме, а мозъкът се настройва повече, когато издишваме, обяснява водещият автор на проучването проф. Алън. Това съвпада и с начина, по който някои екстремни спортове използват дишането, например професионалните стрелци са обучени да натискат спусъка в края на издишването, пояснява ученият.

"Изследването показва, че мозъкът и дишането са тясно свързани по начин, който далеч надхвърля оцеляването и всъщност оказва влияние върху нашите емоции, вниманието ни и начина, по който възприемаме външния свят", подчертава  проф. Алън.

"Нашият модел показва, че в мозъка има общ механизъм, който свързва ритъма на дишането с тези събития."

Разбирането на начина, по който дишането оформя мозъка ни, а оттам и настроението, мислите и поведението ни, е важна цел за по-успешното предотвратяване и лечение на психичните заболявания.

"Трудното дишане е свързано с много голямо увеличение на риска от разстройства на настроението като тревожност и депресия", заявява професор Алън.

Дишането, респираторните заболявания и психиатричните разстройства са тясно свързани според авторите на новото изследване.

"Нашето изследване повдига възможността следващите методи за лечение на тези разстройства да бъдат намерени в разработването на нови начини за пренастройване на ритмите на мозъка и тялото, а не в изолираното лечение на всяко от тях."

Стабилизирането на ума ни чрез дишане е добре позната и използвана тактика в много традиции като йога и медитация.

Изследването хвърля светлина върху това как мозъкът прави това възможно. То показва, че в мозъка има три пътя, които контролират това взаимодействие между дишането и мозъчната дейност.

То също така показва, че нашият модел на дишане прави мозъка по-възбудим, което означава, че е по-вероятно невроните да се задействат по време на определени моменти от дишането

Работата на екипа ще продължи като надграждат и тестват различни части от своя модел.

Справка: M. Allen et al. 2022. Respiratory rhythms of the predictive mind. Psychological Review, in press; doi: 10.1037/rev0000391

Източник: Breathing Impacts Our Emotions, Attention and Cognition, Scientists Say, Sci.News.

Още по темата

02/02/2022

Медицина

Можем ли да преборим COVID-19 и респираторните заболявания с упражнения за укрепване на белите дробове?

31/05/2021

Животът

Три години по-млад само за осем седмици? Възможно е според ново проучване

29/06/2020

Животът

Защо начинът, по който дишаме, е толкова важен по време на пандемията

21/04/2020

Животът

Могат ли дихателните упражнения да предпазват от COVID-19? (видео)