Гълъбите са не само добре адаптирани към градската среда, но и са овладели абстрактни понятия като пространство и време и могат да ги използват, за да разрешат прости пространствени и времеви задачи, твърдят учени в статия, публикувана в списание Current Biology, цитирана от LliveScience.
Изследователи наскоро откриха, че гълъбите могат да разпознават колко място даден обект заема и колко време се вижда, задача, която хората извършват с помощта на кората на главния си мозък.
Но гълъбите - и всички птици - нямат развита кора. Учените са установили, че гълъбите използват различна мозъчна област да възприемаме на пространството и времето и все пак обработват тази информация по начин, подобен на този, установен при хора и други примати.
"Днес когнитивните способности на птиците се смятат за все по-близки до тези на човека и другите примати," разказва Едуард Васерман (Edward Wasserman) от Университета в Айова. Той е изследвал интелигентността на гълъби, врани, павиани и други животни в продължение на повече от четири десетилетия. "Нервната система на птиците е способна на много по-големи постижения в сравнение с подигравателния термин "пилешки мозък", повече, отколкото предполагахме".
Например прочути със своята интелигентност са новокаледонските врани, които могат да си правят инструменти, решават пъзели, да се справят със задачи на ниво 5-годишно дете.
В новото изследване учените показват на гълъбите тестове, използвани за проверка на способносттa на хора и приматi да възприемат пространството и времето. Гълъбите са обучени да избират визуални символи на екрана на компютър - линии с различни дължини - 2 инча или 9 инча (6 или 24 см) - и линии с подобна дължина, които са видими за различно време - 2 секунди или 8 секунди. След това гълъбите трябва да натиснат с човка един от бутоните на екрана. Ако птицата правилно измери времето или дължината, получава храна. След това учените усложняват задачата като задействат случайни промени на дължината на линиите или продължителността на появата им. И изследователите виждат, че възприятията на двата пареметъра при гълъбите са свързани. Гълъбите преценяват като по-дълги линиите, които имат по-голяма продължителност и определят по-дълготрайните линии като по-дълги.
Това означава, според професор Едуард Васерман, че гълъби използват обща област в мозъка, която преценява пространството и времето, което предполага, че тези абстрактни понятия не се обработват отделно. Подобни резултати са открити при хората и други примати.
Хората са способни да възприемат пространството и времето и без помощта на изобретения като часовник или ролетка. Областта на мозъка, който помага на хората да направят тези абстрактни понятия по-осезаеми е париеталният кортекс, част от кората на главния мозък и най-външния слой на мозъка. Знае се, че в кората на главния мозък протичат висшите мисловни процеси, включително речта и вземането на решения, както и различните видове сензорна информация.
Но мозъкът на гълъба не разполага с париетален кортекс или най-малко е недостатъчно развит, за да бъде различен. Така че птиците трябва да използват друга област на мозъка, за да правят преценка на пространството и времето или може би има един общ еволюционен механизъм в централната нервна система, споделян от ранните примати и птици, пишат изследователите.
Още по темата
Животът
Гълъбите могат да събират и предават знания през поколенията както хората
Животът
Гълъбите не следват сляпо водачите си
Животът
Гълъбите могат да се научат да четат къси думи (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари