Учени изказват предположението, че решаваща роля при "залагането" на сексуалната ориентация може да играят епигенетични фактори и по-специално, химически модификации на генома, които променят активността на някои гени, без това да повлиява на ДНК последователността.
Резултатите на екипа от Калифорнийския университет в Лос Анджелис под ръководството на Тък Нгън (Tuck Ngun) изясняват въпроса защо все още не може да се намери "генът на хомосексуалността". За изследването разказва Science.
След като през 1993 г. изследователска група, водена от Дийн Хамър (Dean Hamer) от Националния изследователски институт за изследване на рака (САЩ) заяви, че генът на хомосексуалността се намира в участъка Xq28 на хромозомата X, учени от цял свят се надяваха, че скоро този ген ще бъде открит. Но до този момент никой не успя да го направи. Повторението на изследванията на екипа на Хамер не доведоха до нищо. Проучване на еднояйчни близнаци, които имат идентичен геном са показали, че ако единият от тях стане гей, то шансът другият да го последва е само 20 до 50%.
Тогава започват да се разработват епигенетични подходи към проблема. Работата е там, че специфични химични процеси могат да "включват" и "изключват" определени гени, без да засягат последователността на нуклеотидите в ДНК. Добре известен пример е метилирането, при което метилна група се присъединява към конкретен участък на ДНК. Такива епигенетични маркери остават на мястото си през целия живот на индивида, но по правило се изтриват в процеса на оплождане на яйцеклетката от сперматозоидите. Но има няколко скорошни изследвания, които са показали, че някои от маркерите могат да се предават на следващото поколение.
В проучване от 2012 г., професор Райс и колегите му предполагат, че такива неизтрити епигенетични маркери могат да се предават от баща на дъщеря или от майка на син. В резултат на това, маркерите, които регулират чувствителността на плода към тестостерон, може да "маскулинизират" мозъка на момичетата или "феминизират" мозъка на момчетата, предизвиквайки сексуално привличане към представители на същия пол.
Професор Нгън анализирал закономерностите на метилирането в 140 хиляди участъци на ДНК при 37 двойки мъжки еднояйчни близнаци. При 10 двойки и двамата братя са хомосексуални, а в други 27 - само единият от тях (дисониращи двойки).
След няколко цикъла на анализ, учените идентифицирали пет участъка в генома, които са тясно свързани със сексуалната ориентация. Те са разположени в два гена, единият от които осигурява нервната проводимост, а другият участва в имунните реакции.
За да разберат какво е значението на тези пет участъка, изследователите разделят дисониращите двойки близнаци в две групи. Те се опитали да намерят връзката между конкретни епигенетични маркери и сексуалните предпочитания в едната група, а след това проверили доколко добре тази информация може да помогне да се предскаже сексуалната ориентация в другата група. В резултат на това те са постигнали ниво точност от близо 70%.
Не е ясно защо еднояйчните близнаци понякога получават различно метилиране на генома. Ако хипотезата на Райс е вярна, тогава може би епигенетични маркери на майката са изтрити за единия син, но при другия са се запазили. Възможно е те да са били изтрити и у двамата синове, но единият от тях по някакъв начин да ги е възстановил в утробата на майката. При предишно изследване, Нгън е установил, че метилирането може да се повлиява от фини разлики в условията на околната среда, в която се е намирал отделният плод по време на бременността като позиция в утробата, характер на кръвоснабдяването и т. н.
Очаква се резултатите да бъдат тествани върху по-голяма извадка от близнаци.
Изследователите подчертават, че констатациите им не трябва да се използват за някакви "проверки" или "лечение" на хомосексуалността. Във всеки случай, не се очаква появата на някакви средства за програмиране на сексуалната ориентация на детето в близко бъдеще.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари