01 февруари 2023
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Има проблем с хронологията на изчезването на мамутите

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 05 декември 2022 в 00:01 20010
Кредит: Unsplash/CC0 Public Domain

Точният момент, в който мамутите са изчезнали, вълнува палеонтолозите от поколения, може би защото техният залез съвпада с пристигането на хората в Северна и Южна Америка.

Затова е съвсем естествено да се запитаме дали хората са допринесли за изчезването на тези огромни животни от ледниковия период преди повече от 10 000 години.

Един палеонтолог от Университета в Синсинати опровергава най-новата хронология, публикувана през 2021 г. в списание Nature, която предполага, че мамутите са изчезнали много по-скоро, отколкото сме смятали. Авторите са изследвали ДНК на останки от мамути и над 1 500 арктически растения, за да заключат, че по-влажният климат бързо е променил пейзажа от тундрови степи към гористи влажни зони, които не са могли да поддържат много от тези големи пасищни животни, което е довело мамутите до изчезване още преди 3 900 години.

Но в нова опровергаваща статия в Nature асистентът от Калифорнийския университет Джошуа Милър (Joshua Miller) и съавторът му Карл Симпсън (Carl Simpson) от Университета на Колорадо в Боулдър твърдят, че ДНК на околната среда, използвана за установяване на актуализираната им хронология, е по-сложна, отколкото се смяташе досега.

"Проблемът е, че нямаме представа колко стара е тази ДНК", разказва Милър. "Седиментните отлагания са сложни. Материали на различна възраст обичайно се погребват заедно."

Изследователите разполагат с много инструменти за датиране на седиментните отлагания и съдържащите се в тях материали. Но не всичко може да бъде датирано, посочва Милър.

"Можем да датираме с радиовъглерод всичко: кости, зъби, дървени въглища, листа. Методът е много мощен. Но в момента не можем да датираме независимо ДНК, открита в седименти", обяснява Милър.

От скорошни открития като бебето мамут, намерено в Канада тази година, знаем, че много животни от ледниковия период, умрели преди десетки хиляди години, могат да се мумифицират в сухата и студена среда на Арктика. Милър отбелязва, че изследователите не могат да кажат дали ДНК на околната среда, запазена в седиментите, е изхвърлена от живо или мъртво животно.

"ДНК се отделя от организмите постоянно", обяснява Милър. "Всъщност ДНК продължава да се отделя дълго време след смъртта на животното. На места, където разлагането е бавно, това означава, че отдавна умрели и дори отдавна изчезнали видове могат да продължат да си проправят път в околните седименти. В Арктика и на други места със студено време разлагането може да продължи хиляди години."

Изследователите смятат, че бавното разлагане на животните в арктическите региони може да обясни как ДНК на мамут се появява хиляди години по-късно от най-скоро открития фосил на мамут. В статията се отбелязва, че мумифицираните останки на слонски тюлени край Антарктида могат да бъдат на повече от 5000 години.

В някои отдалечени части на Арктика не е необичайно да се открият на повърхността рога на карибу на възраст 2000 години - разказва Милър. Но най-новите вкаменелости на мамути, открити в района на Сибир, са били погребани във вечната замръзналост преди 11 000 години.

Симпсън заявява, че работата му по изучаване на морската среда от наскоро ерозирали склонове показва колко трудно е да се датират древни образци.

"Мидите могат да се намират на морското дъно в продължение на хиляди години. Когато видите черупки на плажа, някои от тях може да са от животни, които са умрели наскоро, докато други може да са от миди, които са умрели преди хилядолетия", обяснява Симпсън. "Това се случва и при гръбначните животни."

Когато видите черупки на плажа, някои от тях може да са от животни, които са умрели наскоро, докато други може да са от миди, умрели преди хилядолетия. Кредит: James St. John/Flickr (CC BY 2.0)

Милър посочва, че остава открит въпросът какво влияние, ако изобщо има такова, е оказал човекът върху глобалния спад и изчезването на мамутите. Известно е, че хората са използвали огъня, за да променят ландшафтите по коренно различен начин, отбелязва Милър. Освен това те са ловували мамути и са използвали бивните им.

И така, кога са измрели последните мамути?

Учените твърдят, че повечето мамути са изчезнали преди повече от 10 000 години, но остатъчни популации са живели на острови като руския остров Врангел до много по-ново време.

Това съжителство със съвременните хора е една от причините, поради които мамутите привличат нашето въображение, смятат изследователите.

"Те са примамливо подобни на животните, които живеят в наши дни", коментира Милър. "Можем почти да ги докоснем. Това прави мамутите наистина примамливи. За много хора те са спомен от детските плакати на мегафауната от ледниковия период."

Симпсън отбеляза, че някога мамутите са живели на Нормандските острови в Калифорния, близо до мястото, където е израснал. Островите са били дом на пигмейски мамут с тегло 2000 кг. Днес най-големият бозайник на острова е малка ендемична лисица.

"Мисля си колко невероятно би било да израсна по времето, когато тези големи животни са се разхождали наоколо", споделя Симпсън. "Но просто не ги е имало", когато са се появили хората.

Справка:

Joshua Miller, When did mammoths go extinct?, Nature (2022). DOI: 10.1038/s41586-022-05416-3

Yucheng Wang et al, Late Quaternary dynamics of Arctic biota from ancient environmental genomics, Nature (2021). DOI: 10.1038/s41586-021-04016-x

Източник: Mammoth problem found with extinction timeline
Michael Miller, University of Cincinnati


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.