01 декември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Как граничните стени мамят човешкия мозък и душа

Геополитическите стени карат хората да изграждат мислени стени, които предизвикват поток от емоционални реакции

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 28 октомври 2020 в 00:09 19870
Изглед от Тихуана на оградата на границата между САЩ и Мексико, с деца, надничащи в Калифорния. Кредит: ProtoplasmaKid/Wikimedia Commons

Геополитическите стени карат хората да изграждат мислени стени, които предизвикват поток от емоционални реакции.
Jessica Wapner

Връзката между емоциите и когнитивните карти вероятно се корени в оцеляването.

"Появата на хищник на определено място трябва да се помни, за да бъде избегната в бъдеще", обяснява Габриел Жирардо от френския национален институт за здравеопазване и медицински изследвания. Шокиращ страх може да съпътства следващото преминаване. От друга страна помага да имате добра емоционална връзка с място, което е безопасно или красиво. „Много просто - казва Жирардо, - трябва да помните какви лоши и добри неща се случват, къде да ги избягвате и къде да ги търсите.“

Това изглежда достатъчно просто за жертва, която се опитва да оцелее нощта в саваната. Но връзката между когнитивната карта и емоциите става по-пълна, когато се случва при хора. Жирардо вижда възможна връзка с посттравматичното стресово разстройство, което обикновено е свързано с отделни събития. За някого като Дато Ванишвили травмата от оградата може да бъде подсилена всеки път щом я види. „Това е почти условен рефлекс, като кучето на Павлов - казва Мозър. - Виждате нещо, което предизвиква силни емоции и всеки път, когато го забележите, тази емоция изплува.“

Граничната ограда травмира Дато Ванишвили. От осемдесет грузински семейства, които живели наблизо, тук остават само той и внукът му. Заплахата прониква в ежедневието им. „Осетинците казали на внука ми, че ако се опита да прекоси границата, ще го заловят, отведат в Русия и хвърлят в затвора“, каза Ванишвили пред Арабски новини през 2018г. Ала от другата страна на оградата той вече е затворник в родината си. Не може да ходи при дъщерите си. Не може да върви из нивите си, както го е правил толкова години, защото сега се намират от другата страна на оградата. Казва, че граничарите го наблюдават, а руското правителство ще заграби дома му, ако премине в Грузия. „Нямам храна, хляб, нямам нищо“, каза той пред CNN през 2017 г., зад омотаната бодлива тел, която му ограничава погледа към околността. "Какво да направя, да се самоубия ли?" Бодливата тел, която маркира края на родината му, задейства клетките му, които отговарят за границата, да се възбуждат всеки път, когато я види, и на свой ред, възбуждането може да предизвика отчаянието, което е свързано с това място.

Понякога емоционалният резултат може да е по-фин. Клаус-Кристиан Карбон е психолог от университета в Бамберг, Германия, и често е наблюдавал шофьори да следват същите маршрути, по които са минавали, когато все още Берлинската стена я е имало, въпреки това че сега пътуват по-дълго от необходимото. Феноменът го накарал да се замисли как стената все още определя общото мислене на хората. В началото на първото десетилетие на 21-ви век той и колегата му Хелмут Ледер насочват вниманието си към когнитивните карти. Дали чувствата, които не са породени от травматични събития, все още оформят възгледите ни за материалния свят? Ако е така, дали възгледите на хората за Берлинската стена все още са в мислените им карти?

Болестта на стената от Jessica Wapner.The Experiment

Имало е причина да се мисли така. Изследванията през 60-те години откриват обратнопропорционална връзка между емоционалното обвързване към даден град и преценката колко далеч се намира. Колкото повече чувства човек изпитва към даден град, толкова повече вярва, че се намира близо. Колкото по-голямо е емоционалното обвързване, толкова по-малко километри. След много години изследователи от Тексаския държавен университет питат студенти за позицията им за Канада, САЩ и Мексико. Участниците, които изпитват положителни чувства към хора от друга раса, националност и етнос, преценяват градовете в Мексико и Канада като по-близки от онези, към които изпитват отрицателни или неутрални чувства.

Карбон и Ледер искат да знаят дали същият модел е верен и за връзката между германци и места в собствената им страна. Те помолили осемдесет и трима души, някои от които са израснали в бившата Източна Германия, а други в бившата Западна Германия, да преценят разстоянието между градовете, които са разположени в тези райони, както и попитали за мнението им за обединението. Болшинството от онези, които имат отрицателно мнение за обединението, преценили, че градовете, които се намират от противоположните страни на стената, са по-отдалечени, отколкото всъщност били. Подобно надценяване не е направено за градовете, които се били намирали от една и съща страна на стената. А хората с положително мнение за обединението не надценили разстоянията. „Все още съществува психическа пропаст между Изтока и Запада - дори при младите хора - петнадесет години след обединението на Германия“, пишат Карбон и Ледер в доклада си от 2005 г. Те наричат феномена “мислената стена“.

Карбон прегледал данните няколко години по-късно, защото искал да разбере как участниците определят разстояние. Дали са определили разстоянието между градовете по права линия или са мислели колко отнема шофирането по магистралата? Резултатите от това допълнително изследване установяват, че е второто - участниците си представили шофирането от едно място на друго. Тази подробност била важна, защото означава, че са използвали когнитивните си карти, мислени образи, които се основават на личния им опит. "Откритието - казва Карбон, - показва колко много емоционалният ни живот оформя възгледите ни за света."

Нашите карти на света са повлияни от много емоции и мисловни модели. Изследователи от Китай установили, че хората преценяват, че градовете, които имат един и същ диалект, са по-близо от градовете, които нямат. Склонни сме да асоциираме север с "горе" и горе с "добро", а юг с "долу" и "лошо". Картата на света, обърната към север, с която сме свикнали, провокира предубеждение, че северните части на света са сякаш по- добри от южните части. Това предубеждение изчезва, когато картата се показва „наопаки“ - т.е. южното полукълбо е в горната част, Тихият океан в центъра и Атлантическият океан е разделен на две. Наред с това изследванията установили, че хората смятат, че пътуването на север отнема повече време, отколкото на юг. Фактът, че усещането ни за география се повлиява от предубежденията ни, е доказателство за връзка между клетките, отговарящи за когнитивната карта, и емоционалните центрове на мозъка.

В друг експеримент Карбон попитал 220 доброволци от Виенския университет за мнението им за войната между САЩ и Ирак, която все още продължава към момента на изследването, и позицията им относно американските граждани. След това помолил участниците да преценят разстоянията между шест града в Европа, шест в САЩ и шест в Багдад, Ирак. Резултатите били по-сложни от предишни изследвания, но подкрепят предположението, че повлияваме на когнитивните ни карти с емоциите си. Участниците, които не харесват американците, преценили, че градовете отвъд океана са по-далеч, когато изпитват и отрицателни чувства към войната. Обаче участниците, които харесват американците, също надценили разстоянията до градовете отвъд океана, когато изпитват благосклонност към войната. Карбон се обосновава, че хората, които се идентифицират със САЩ - харесват американците и войната - биха сметнали, че европейските градове са по-далеч поради емоционалното обвързване, сякаш виждат света през американски очи.

Граничната стена е място на сложни схващания, включително социални йерархии и силата да се разделят приятелите от враговете.

С други думи, граничните стени не са само гранични стени. Всяко място, от което имаме забележително преживяване, придобива емоционален оттенък. Кейт Джефри е невролог в University College London и обяснява, че амигдалата - емоционалният център на мозъка - играе роля в пространственото усещане, като изпраща съобщения като „Това е място, където се случват лоши неща.“. "Граничната стена - казва Джефри, - е място на сложни схващания, включително социални йерархии и силата да се разделят приятелите от враговете." И така се оказваме в безкраен цикъл. Граничната стена е обвързана с емоция, която произтича от опита ни на това място и се свързваме с тази емоция всеки път, когато я видим благодарение на връзката между когнитивната карта и емоциите ни.

Не всеки край граничната стена изпитва силни чувства към нея. Израел Янез е охранителят в магазина за дрехи Рос в Браунсвил и не изглеждаше разтревожен заради граничната стена. В Милпа Верде, Мария Сантос, която е на петдесет и две и е емигрирала от Мексико, сега трябва да гледа стена в задния си двор, поставена с единствената цел да попречи на другите да постигнат същата цел, ми каза на испански (дъщеря ѝ преведе), че изобщо не е мислила много за стената.

Може би доста различните преживявания, които са имали Сантос и Ванишвили на границата, са довели до много различни емоционални връзки с когнитивните им карти на съответната гранична стена. Сантос е имала живота в Америка, заради който е дошла, поне до известна степен. На Ванишвили са отнели всичко. И все по-често преживяванията като тези на Ванишвили, както и причинената от тях болка, се повтарят отново и отново край граничните стени из целия свят. 

Учените тепърва започват да разбират клетките, които изграждат когнитивните ни карти, и дали и как тази система взаимодейства с емоционалните центрове в мозъка. А ние знаем достатъчно, за да допуснем такава връзка. Когато физическата среда се промени, променят се и клетките на картата, като се преконфигурират, с цел да ни предпазят от опасност и по начини, които допринасят за оцеляването ни. „Емоциите влияят на това представяне“, казва Жирардо. Многобройни доказателства сочат ролята, в която емоциите повлияват на усещането за разстояние, преценката ни колко е достъпно дадено място, както и оценката ни колко желана е крайната цел. Така че има основателна причина да мислим, че граничните стени не само променят мозъка ни, но и го правят по начин, който се усложнява от каквито и емоции да предизвикват. За хората, които живеят в граничните земи, тези емоции често са отрицателни.

Откъс от Болестта на стената: Психологическата цена да живееш край граница © Jessica Wapner, 2020., The Experiment

Източник: How border walls trick the human brain and psyche, Popular Science

Превод: Кристина Стефанова


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.