20 септември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Колкото по-често лъжем, толкова по-лесно става. Така е и с честността

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 31 август 2020 в 00:01 32910
Кредит: publicdomainpictures.net

Благодарение на политическото състояние на нашата страна, напоследък имаме много поводи да се замислим за лъжата - дали се опитват да ни излъжат и как да разпознаем лъжеца. 

Има немалко проучвания, които предлагат начини за откриване на лъжата - като нервност, изчервяване на бузите, шарене с очи, определени жестове (опипване на носа и ушите) и прекалено сложен избор на думи. Но може би най-впечатляващата истина за лъжата е колко лесно навикът да мамим може да ни вкара в опасна спирала.

Хроничните лъжи променят активността на мозъка

Смятаме, че когато лъже това се отразява само на другите, но всъщност лъжата също въздейства и на нас.

Едно проучване от 2016 година, публикувано в Nature Neuroscience, показа, че колкото повече лъжем, толкова повече мозъците ни изглежда стават по-безчувствени към акта на лъжата.

Притъпената реакция в област в мозъка, наречена амигдала, може да обясни как малките лъжи започват да стават все по-големи. Нечестността променя мозъка на хората и улеснява изричането на други лъжи в бъдеще.

Когато хората изричат лъжа, учените забелязват изблик на активност в тяхната амигдала. Амигдалата е важна част от мозъка, която е свързана тясно с чувства като страх, безпокойство и емоционални реакции - включително чувството за вина, което усещаме, когато лъжем. 

Но тази активност намалява с натрупването на лъжите. Ефектът е толкова силен, че екипът използва активността на амигдалата, за да предскаже колко голяма ще бъде следващата лъжа на доброволците в изследването. Те участват в игра, в която лъжат в полза на партньора си или в своя полза.

Когато доброволците излъжат в полза на партньора си, след всеки от поредицата сеанси, доброволците лъжат в една и съща степен. Но когато лъжат в своя полза, нечестността на доброволците ескалира с течение на времето - всяка лъжа е по-голяма от предишната. Например, ако някой започва с лъжа, от която печели 1 лев, в крайна сметка започва да казва неистини, носещи му 8 пъти по-голяма печалба, а негативните сигнали от амигдалата затихват. 

Лъжата на практика десенсибилизира (прави нечувствителен) мозъка на човека към страха да не бъде разкрит или наранен от другите. И така изричането на лъжите става все по-лесно и това поведение ескалира.

"Опасното при лъжата е, че хората не разбират как това поведение ги променя", отбелязва съавторът на проучването психологът Дан Ариели (Dan Ariely) от Университета Дюк.

Лъжата е заложена в самата човешка реч

Това, че хората са склонни да се заблуждават един друг, не трябва да ни изненадва. Изследователите предполагат, че лъжата като поведение е заложена в самата човешка реч. Има многобройни примери за това, как с помощта на речта хората създават субективна картина на света, не много след появата на езика.

Френският дипломат Шарл Морис Талейран казва, че езикът ни е даден, за да скриваме мислите ни. Известният философ Лудвиг Витгенщайн в своя "Логико-философски трактат" пише, че "границите на моя език определят границите на моя свят" и "за това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи".

Това, което чувстваме, и това, което казваме, са различни неща. Човек може да чувства едно нещо и да казва нещо съвсем различно. Оказва се, че именно езикът ни дава тази възможност.

Благодарение на речта хората принципно се отделят от животните, което им дава възможност да създадат втора реалност, чрез която виждаме света. Оказва се, че, от една страна, хората живеят в реалния свят, а от друга - благодарение на езика изграждат паралелен свят в съзнанието си. 

Човек пита събеседника си: "Уморен ли си?". Той всъщност е много уморен, но казва: "Не, аз не съм уморен, всичко е наред". Думите му не съответстват на състоянието му, макар че не иска да измами събеседника си.

Ние живеем така - имаме чувства, имаме реално състояние, но искаме да представим друго пред хората. Това е функция на езика.

Лъжата като еволюционно предимство

Способността да се манипулират другите, без да се използва физическа сила, вероятно е предоставила предимство в конмкуренцията за ресурси и партньори, подобно на еволюцията на измамните стратегии в животинското царство, като мимикрията.

„Лъжата е толкова лесен в сравнение с други начини за придобиване на власт“, ​​отбелязва Сисела Бок (Sissela Bok), специалист по етика от Харвардския университет, която е един от най-известните мислители в тази област. „Много по-лесно е да излъжеш, за да вземеш нечии пари или богатство, отколкото да го удариш по главата или да ограбиш банка.“

Тъй като лъжата е призната за дълбоко вкоренена човешка черта, изследователите се опитват да осветят същността и корените на поведението. Как и кога се научаваме да лъжем? Какви са психологическите и невробиологичните основи на нечестността? Къде повечето от нас теглят чертата? Изследователите откриват, че сме склонни да вярваме на някои лъжи, дори когато категорично им противоречат ясни доказателства. Тези прозрения показват, че нашата склонност да заблуждаваме другите и нашата уязвимост да бъдем измамени, са особено важни в ерата на социалните медии. Способността ни като общество да отделяме истината от лъжите е под безпрецедентна заплаха.

„Истината идва естествено“, обяснява психологът Бруно Вершуер (Bruno Verschuere), „но лъжата изисква усилия и остър, гъвкав ум“.

Лъжата е част от развитието на умствения процес като ходенето и говоренето. Децата се учат да лъжат на възраст между 2 и 5 години и лъжат най-много, когато тестват независимостта си.


Голяма част от лъжите са невинни. Кредит: SHELLEY SPERRY SOURCES: Timothy R. LEVINE and others, Journal of Intercultural Communication Research , 2016; Превод: НаукаOFFNews

Повечето от нас лъжат, но имаме спирачка

В друг експеримент на екипа на Дан Ариели, доброволците получават тест с 20 прости математически задачи. Те трябва да решат колкото могат за пет минути и им се плаща въз основа на това на колко задачи са получили правилния отговор. Казват им да пуснат листа в шредер, преди да отчетат правилно решения брой задачи. Но листовете всъщност не се нарязват. Оказа се, че много доброволци лъжат. Средно доброволците съобщават, че са решили шест задачи, когато истинският им брой е бил по-скоро четири. Резултатите са сходни в различните култури.

Въпросът, който си задава Ариели, е не защо толкова много лъжат, а по-скоро защо не лъжат много повече. Дори когато количеството пари, предложени за верни отговори, се повишава значително, доброволците не увеличават нивото си на измама.

„Тук даваме шанс на хората да откраднат много пари, а хората мамят, но само малко. Така че нещо ни спира - поне повечето от нас - да не лъжем докрай “, коментира Ариели.

Причината според него е, че всеки иска да вижда себе си като честен човек, защото донякъде обществото ни е внушило, че честността е ценност. Ето защо, с изключение на социопатите, повечето от нас си поставят ограничения върху броя и размерите на лъжите. Докъде са готови повечето от нас да стигнат, се определя от социалните норми, постигнати чрез негласен консенсус, отбелязва Ариели.

Кадър от филма Liar Liar / Лъжльото (1997)

Психичното здраве и лъжата

Връзката между психичното здраве и лъжата все още не е определена строго от психиатрите, въпреки че хората с определени психиатрични разстройства изглежда имат специфично поведение спрямо лъжата. Социопатичните индивиди - тези с диагноза асоциално разстройство на личността - са склонни да използват манипулативни лъжи, докато нарцисистите могат да казват лъжи, за да подобрят имиджа си.

Патологичната лъжа е нещо друго, твърди Medical News Today. Патологичният лъжец лъже компулсивно, натрапчиво и без видима полза. Основна характеристика на патологичния лъжец е, че той няма очевидна мотивация. Псевдологията - това е официалното медицинско наименование на тази патология - може да съществува като независима диагноза, а може да бъде част от по-сериозно медицинско състояние. Не е ясно дали човек, който патологично лъже, е наясно с измамата си или е способен да мисли рационално за лъжите си.

Но има ли нещо уникално в мозъка на индивидите, които лъжат повече от другите? През 2005 г. психологът Ялинг Янг (Yaling Yang) и нейните колеги сравняват томографията на мозъка на три групи: 12 възрастни, определени като като хора, които лъжат често, 16, които отговарят на критериите за асоциално разстройство на личността, но не лъжещи често, и 21, които не са нито асоциални, нито имат навик да лъжат. Изследователите установяват, че лъжците имат поне 20 процента повече невронни влакна по обем в префронталната си кора, което предполага, че обичайните лъжци имат по-голяма свързаност в мозъка си. Възможно е това да ги предразполага към лъжа, защото могат да измислят лъжи по-лесно от другите, а може и да е резултат от многократното лъжене.

Психолозите Нобухито Абе (Nobuhito Abe) от Университета в Киото и Джошуа Грийн (Joshua Greene) от Университета в Харвард сканират мозъка на субектите с помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) и установяват, че онези, които са лъгали, показват по-голямо активиране в nucleus accumbens - структура недалеч от амигдалата в базалния преден мозък, която играе ключова роля в наградната верига. 

 „Колкото по-възбудена е вашата система за възнаграждение, ще получите възможността да получите пари например - дори в напълно честен контекст - толкова по-голяма е вероятността да лъжете“, обяснява Грийн. С други думи, алчността може да увеличи предразположението на човек към лъжа.

Кадър от филма Liar Liar / Лъжльото (1997)

Какъв мозък искаме да си изградим?

Добрата новина е, че социалната подкрепа има положителен ефект върху области на мозъка, свързани със реакциите на стреса и наградата. И ефектът е най-силен, когато помощта е насочена към конкретен човек, а не просто даване на пари за благотворителност.

Ако си спомняте в началото на статията говорихме за това, че лъжата предизвика обратна връзка в области на мозъка и колкото повече лъжем, толкова по-лесно става, но се оказа, че същото важи и за честността. Тоест този вид цикли на обратни връзки съществуват както за положителни черти, така и за отрицателни. 

И има още по-голяма причина да вярваме, че казването на истината ще укрепи нашата честност. Обикновено се страхуваме, че истината може да бъде неудобна и ще предизвика конфликт, но скорошно проучване на Университета на Чикаго показва обратното. Участниците в експеримента е трябвало да бъдат възможно най-честни за няколко дни, като същевременно отразяват очакванията си от това да казват истината и реалните последици от това действие. Те откриват, че да казваш истината е много по-приятно, отколкото са смятали, че ще бъде.

"Хората обикновено приемат, че другите ще реагират негативно на повече честност. В резултат на това хората предполагат, че честните разговори ще бъдат притеснителни и ще навредят на отношенията им. Всъщност честността е много по-приятна и по-малко вредна за връзките, отколкото хората очакват", коментира съавторът на изследването Ема Левин (Emma Levine), обобщавайки откритията си за списание Quartz.

Това предполага, че както да лъжем става все по-лесно, така е и с честността. Нещо повече - вероятно ще видим колко положително ще повлияе на живота ни казването на истината.

Какъв е изводът? Тези открития може да ни накарат да разберем, че проявите на някои от лъжците, които виждаме на телевизионния екран, са полезни и за нас като предупреждение.

Ако сме изкушени само от една или две малки лъжи, трябва да внимаваме. Науката предполага, че дори да не ни хванат - особено ако не ни хванат - нанасяме истинска вреда на характера си. От друга страна, ако намерим смелост да бъдем честни и вероятно ще бъдем възнаградени с много повече положителни реакции, отколкото очакваме.

Справка:

The brain adapts to dishonesty
Neil Garrett, Stephanie C Lazzaro, Dan Ariely, Tali Sharot
PMID: 27775721 PMCID: PMC5238933 DOI: 10.1038/nn.4426

You can handle the truth: Mispredicting the consequences of honest communication.
Levine, E. E., & Cohen, T. R. (2018). Journal of Experimental Psychology: General, 147(9), 1400–1429. https://doi.org/10.1037/xge0000488

Източници:

Why We Lie: The Science Behind Our Deceptive Ways, National Geographic

The Science of Lying: The More You Do It the Easier It Gets, Inc.

What to know about pathological liars, Medical News Today


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.