Малка черна дупка в Млечния път мига стотици пъти в секунда

Ваня Милева Последна промяна на 14 октомври 2019 в 10:29 6220 0

Рентгеново излъчване от MAXI J1820+070. Кредит: NASA's Goddard Space Flight Center

Международен екип астрономи засне малка мигаща черна дупка в нашата галактика Млечен път със специални високоскоростни камери. Черната дупка се храни с материал от близката звезда и мига стотици пъти в секунда.

Подробности за откритието са публикувани в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society Letters.

Изследването, ръководено от Джон Пейс (John Paice) от Университета на Саутхемптън, използва данните от две  високоскоростни камери. Едната камера е инструментът HiPERCAM, камера, регистрираща видимата светлина, на телескопа Gran Telescopio Canarias на Ла Палма, Канарските острови. Втората камера е NICER на обсерваторията на НАСА на борда на международната космическа станция. Тази камера е специално предназначена да улавя рентгеновата светлина. С помощта на камерите изследователите могат да правят повече от триста изображения в секунда в пет диапазона на дължината на вълната.

Маса колкото седем слънца

Черната дупка, наречена MAXI J1820+070, е открита през 2018 г. и е приблизително 7 пъти по-масивна от Слънцето. Тя е много малка - най-ниската маса, която може да има една черна дупка, е около 5 слънца.

Тя, заедно със спътника си звезда, е на около 10 000 светлинни години от нас в посока на съзвездието Лъв. Двойката е три пъти по-близо от нас до свъхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път.

Черната дупка на MAXI J1820+070 е приблизително тежка като седем слънца и заема по-малко място от 3 пъти площта на София. Самата черна дупка не се вижда, но тъй като изяжда близката звезда, могат да се наблюдават ярки потоци материя.

Илюстрация на мигащата черна дупка с придружаваща я звезда MAXI J1820+070. Кредит: John Paice

Една стотна от секундата

Черната дупка мига толкова често, че това може да се види става на филм на забавен каданс. Най-краткото трепкане продължава по-малко от една стотна от секундата. Благодарение на прецизните часовници на двете високоскоростни камери, астрономите успяха да установят за първи път точно в какъв ред се случват най-бързите проблясъци.

„Филмът е направен с помощта на реални данни, но е забавен до 1/10 от действителната скорост, което позволи да бъдат разпознати най-бързите присветвания от човешкото око“, заяви астрономът Джон Пейс.

"Може да се види как материалът около черната дупка става толкова ярък, че затъмнява звездата, която поглъща, а най-кратките трептения траят само няколко милисекунди - това се равнява на излъчването на сто слънца и повече, за примигване на окото!"

Този подход позволи на екипа едновременно да проследява и двата вида излъчване като увеличението на единото е съпроводено с увеличаване на другото.

Интересното е, че се появява времева пауза - проблясъците на оптичната светлина са предшествани само една секунда преди това от рентгенови светкавици - сигнал, който, според изследователите, показва наличието на плазма, силно йонизирано и електрически проводимо състояние на материята, изключително близо до черната дупка.

Плазмените струи се изстрелват и се сблъскват допълнително с газ и друг материал. По време на тези сблъсъци се създава видимата светлина. Следователно видимата светлина идва от по-големи, по-отдалечени райони около черната дупка.

По-добри модели

Благодарение на прецизните измервания, изследователите успяха за първи път да картографират различните области около черната дупка. Това е важно за подготовката на модели. След това тези модели могат да бъдат сравнени с наблюдения на други черни дупки, като например свръхмасивната черна дупка M87*, на която бе направена първата снимка, и черната дупка в центъра на нашия Млечен път.

От 160 до 16 километра за месец

MAXI J1820+070 е добре проучена през последните 18 месеца. По-рано екип изследователи откри, че черната дупка поглъща огромни количества материал от своя спътник, вследствие на което ореолът от високоенергийни електрони около черна дупка спада от 160 на 16 километра за малко повече от месец.

Източник: NICER-instrument op ISS ziet zwart gat evolueren tijdens een uitbarsting, Astronomie.nl.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !