След първия по рода си пряк образ на хоризонта на събитията на черна дупка, което бе един наистина впечатляващ подвиг на научна изобретателност естествено е техниките и технологиите да се усъвършенстват и бъдещите директни изображения на черни дупки да стават все по-добри.
Сега новата визуализация на НАСА - направена за Седмицата на черната дупка на агенцията - показва това, което може да очакваме да видим в изображения с висока разделителна способност на активна свръхмасивна черна дупка.
Тази нова визуализация на черна дупка илюстрира как нейната гравитация изкривява това, което виждаме, деформирайки пространството около себе си. Визуализацията симулира образа на черна дупка, при която падащата материя се събира във фина гореща структура, наречена акреационен диск. Изключително мощната гравитация на черната дупка изкривява светлината, излъчвана от различни участъци на диска, което води до несиметричен образ, обяснява НАСА.
Ярките струи непрекъснато се образуват и разсейват в диска, а магнитните полета ги отвяват и усукват. В близост до черната дупка, газът обикаля със скорост близка до скоростта на светлината, докато външните части се въртят малко по-бавно. Тази разлика разтяга и разделя ярките струи, създавайки светли и тъмни ивици в диска.
Екстремалното гравитационно поле на черната дупка пренасочва и изкривява светлината, идваща от различни части на диска, но точно какво ще видим, зависи от ъгъла на зрение. Най-голямото изкривяване възниква, когато се гледа отстрани.
Кредит: NASA’s Goddard Space Flight Center/Jeremy Schnittman
Гледан отстрани, дискът изглежда по-блестящ отляво, отколкото отдясно. Светещият газ от лявата страна на диска се движи към нас толкова бързо, че ефектите на относителността на Айнщайн му дават още яркост. Обратното се случва от дясната страна, където газът, който се отдалечава от нас, става леко по-тъмен. Тази асиметрия изчезва, когато погледнем диска точно отгоре му, защото от тази гледна точка нищо от материала не се движи по нашата линия на погледа.
Най-близо до черната дупка, гравитационното огъване на светлината става толкова огромно, че можем да видим долната страна на диска като ярък светлинен пръстен, очевидно очертаващ черната дупка. Този така наречен „фотонен пръстен“ е съставен от множество все по-бледи и по-фини пръстени от светлина, която обикаля черната дупка два, три или дори повече пъти, преди да избяга, за да достигне до очите ни. Тъй като черната дупка, моделирана в тази визуализация, е сферична, фотонният пръстен изглежда почти кръгъл и идентичен от всеки зрителен ъгъл. Вътре в фотонния пръстен е сянката на черната дупка, площ, приблизително два пъти по-голяма от хоризонта на събитията, откъдето няма връщане.
Кредит: NASA’s Goddard Space Flight Center/Jeremy Schnittman
„Симулации и филми като тези наистина ни помагат да визуализираме какво е имал предвид Айнщайн, когато е казвал, че гравитацията изкривява тъканта на пространството и времето“, обяснява Джеръми Шнитман (Jeremy Schnittman), който генерира тези великолепни изображения. "Доскоро тези визуализации бяха ограничени до нашето въображение и компютърни програми. Никога не съм мислил, че ще е възможно да видим истинска черна дупка."
Въпреки това на 10 април екипът на Event Horizon Telescope пусна първото по рода си изображение на сянка на черна дупка, използвайки радио наблюдения на ядрото на галактиката M87.
Първо директно изображение на "сянката" на черна дупка, M87*. Кредит: EHT Collaboration
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари