Марсоходът на НАСА ще кацне на място, идеално за намиране на фосили (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 15 ноември 2019 в 10:40 5109 0

Изображение на кратера Джезеро. Хетерогенността на цвета показва наличието на различни минерали, много от които са важни за проследяване на историята на водата и възможния живот на Марс. Кредит: NASA/JPL/JHUAPL/MSSS/BROWN UNIVERSITY

През ноември 2018 г. НАСА обяви, че марсоходът „Mars 2020“ ще кацне в кратера Джезеро. Наскоро две групи учени потвърдиха, че това е изключително перспективен регион за бъдеща работа - изучаване на историята на водата и намирането на следи от възможен древен живот на Марс. Според нови изследвания, районът около бъдещото място за кацане е богат на минерали, които може да са запазили фосили на древни микроби и други форми на живот. 

Кратерът Джезеро е геологично разнообразен район, с алувиален конус речни седименти. Тези отложения, ясно видими на сателитните снимки на кратера, може да са запазили древни органични молекули.

Джезеро, чийто диаметър е около 49 километра, е бил делта на река в миналото. Преди повече от 3,5 милиарда години в района е имало езеро, захранвано от реки на северозапад. Подобни характеристики правят кратера най-интересното място за изучаване на Червената планета. 

Но кратерът притежава още нещо, което интригува учените, нещо, което не се вижда толкова ясно на изображенията на видима светлина - „пръстен“ от карбонати, които учените смятат, че може да съдържат вкаменелости.

Мястото на кацане. Кредит: NASA/JPL-Caltech/MSSS/JHU-APL/ESA

Карбонатите могат да създават дълготрайни изкопаеми структури- раковини, коралие и строматолити - които могат да се запазят милиарди години, както се вижда тук, на Земята. И тъй като кратерът Джезеро е бил воден басейн, учените смятат, че си струва да изследват карбонатния пръстен около ръба му, за да видят дали има вкаменелости.

Никой не знае какво ще се намери там, в богатия на карбонати пръстен на кратера. Но емпиричните доказателства казват, че е мястото, където трябва да се търси.

Местоположение на кратера Джезеро, лилавото е с ниска надморска височина, а червеното е с висока. Кредит: NASA/JPL/USGS

На това мнение са двете групи изследователи, анализирали данните, събрани от спектрометъра CRISM (Compact Reconnaissance Imaging Spectrometer for Mars), инсталиран на борда на марсианския орбитален апарат MRO (Mars Reconnaissance Orbiter). Инструментът е специализиран в намирането на минерали, свързани с водата.

Първият екип изследователи, публикувал резултатите си в списание Icarus, представя подробен анализ на разнообразието от минерали в кратера Джезеро, включително карбонатните находища на ръба. Изображенията, направени с CRISM, показват значителни количества карбонати около ръба на кратера Джезеро.

На фона на останалите в кратера Джезеро минерали се отличават две групи: карбонати и хидратиран силициев диоксид.

Снимка с инструмента CRISM, показваща кратера Джезеро, в зелено са карбонатите.

На Земята едни от най-древните вкаменелости са строматолитите. Те датират преди повече от 3,5 милиарда години. Строматолитите са слоести структури, образувани от слоеве цианобактерии.

Ако някога на Марс е имало живот, възможно е и тази планета да има свои собствени строматолити. И ако това е така, карбонатният пръстен около палеоезерото на кратера Джезеро е подходящо място за търсене.

Най-вероятно карбонатите са се образували на ръба на езерото по време на Нойската ера на Марс - първата геоложка епоха на Марс, която приключва преди около 3,5 милиарда години.

Геоложката история на Марс включва три епохи - Нойска ера, кръстена в чест на "Земята на Ной" и обхваща периода от преди 4,5 - 3,5 милиарда години, Хесперийска ера с продължителност от преди 3,5 милиарда години до преди 2.9-3.3 милиарда години и Амазонийска ера с продължителност от преди 2.9-3.3 милиарда години до наши дни.

По време на Нойската ера учените смятат, че на Марс има сравнително влажен климат и богата на CO2 атмосфера. 

Карбонатите съдържат геоложки свидетелства на климатичните промени на Марс.

Тъй като карбонатите се образуват при взаимодействието на скали, вода и въглероден диоксид, образуването им може да регистрира фини промени в климата на Марс. Те могат да ни помогнат да разберем как Марс се трансформира от някога влажна планета с плътна атмосфера към студената суха пустиня, каквато е днес.

Учените са открили също и богато находище на хидратиран силициев диоксид на ръба на древната делта на реката  Джезеро. Хидратираният силициев диоксид също има потенциал да запазва вкаменелости, също като карбонатите.

Едно находище на хидратиран силициев диоксид на дъното на делтата също може да бъде отлично място за търсене на вкаменелости, особено микробни фосили.

Статията на втората група изследователи, чиято работа бе публикувана наскоро в Geophysical Research Letters, подробно описва находището на хидратиран силициев диоксид.

Периферните карбонати са очертани в червено. Кредит: NASA/MRO/Horgan et al. 2019

Разбира се всичко ще се изясни само с измерванията на марсохода през 2020 година. Роувърът ще достигне кратера Джезероo на 18 февруари 2021 г. След като стане това, предстои усилена работа за много хора, която ще започне да се отплаща.

Справка: 

The mineral diversity of Jezero crater: Evidence for possible lacustrine carbonates on Mars Author links open overlay panel, Briony H.N.Horgan et al., Icarus

Orbital identification of hydrated silica in Jezero crater, Mars, J.D. Tarnas et al, Geophysical Research Letters, AGU

Източник: 

Mars 2020 Rover is Going to a Place on Mars That’s Perfect for Preserving Fossils, Universe Today

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !