Следи от микроорганизми са намерени в пресъхнали киселинни потоци на Земята. Сега учените ще могат да разработят нова стратегия за търсене на следи от живот на Марс.
Когато космическите агенции се опитват да пресъздадат условията на Марс на Земята, те се насочват към места като пустинята Атакама или Долината на смъртта. Затова е малко изненадващо, че този път изследователи от Имперския колеж в Лондон използват за тази цел Дорсет - район в югозападната част на Англия - по-скоро киселинните потоци в Дорсет поради приликата им със средата на Марс преди милиарди години, съобщава Sky News.
Богатият на желязо минерал гьотит се превръща в друг, наречен хематит, който е много разпространен на Марс и придава на планетата известния й червен цвят. Прилагайки своите открития от залива Свети Осуалд, учените прогнозират, че на Марс може да има близо 12 000 олимпийски басейна с органична материя, представляващи следи от минал живот.
Екипът откри, че богатите на желязо минерали пазят следи от живот на Земята и ако се намират такива в Дорсет, то биха могли да се открият и улики за миналия микробен живот на Червената планета.
Изследванията, публикувани в Scientific Reports, съпоставят резултатите от Дорсет с това, което се знае за средата на Марс.
Земни фосили, които приличат на марсианските. Journal of Geophysical Research
Заливът Свети Осуалд в Дорсет е известен със своите киселинни потоци, съдържащи сяра, в които едва ли някой ще търси доказателства за живот при нормални условия. Въпреки това, учените откриват следи от липиди и мастни киселини в скали с железен оксид, като хематит и гьотит, в потоци или в близост до тях. Всъщност тези липиди са следи от микроскопични форми на живот, а тяхното откритие може да формира основата за плана за търсене на микробни фосили на Марс. А Червената планета е наречена така поради червения нюанс на железния оксид, включително хематит, който може да се образува при дехидратация на гьотита.
Днес се знае, че част от Марс в миналото е била покрита с вода, която в крайна сметка се изпарява, оставяйки по-голямата част от планетата суха и прашна. Но до този съдбоносен момент потоците на Червената планета може би са били подобни на тези в Дорсет, включително киселинния компонент.
Залез в Дорсет (Л) и на Марс
Въз основа на изчисленията си колко скала е в киселинна среда на Марс и приемайки, че концентрацията на мастни киселини, в марсианските седименти е същата като на Земята, може да има хиляди метрични тонове липиди, запазени в марсианските скали.
С други думи, когато изучаваме Червената планета за следи от живот, изследователите могат да използват същите методи като на Земята.
При предишните мисии на планетата е използвана топлина за проверка на скалите за органична материя, но топлината може да е унищожила доказателствата.
За щастие минералите гьотит и хематит нереагират с органичната материя, когато се нагорещят, което означава, че ако изследователите се насочат към тези минерали, могат да открият решаващи доказателства за живот на Марс.
"На Марс е имало вода преди милиарди години, което означава, че някаква форма на живот може да е процъфтявала там. Ако е съществувал живот преди водата да се изпари, вероятно ще са остани следи, запазени до днес в скалите. Но ние все още не сме намерили убедителни следи от органична материя, които да доказват предишния живот на Червената планета", заяви професор Марк Сефтън (Mark Sephton), ръководител на катедрата по науки за земята в университета ICL .
Екипът на ICL тества Ph на потоците в Дорсет
"Заливът на Св. Осуалд е съвременен микрокосмос на Марс на средна възраст", заяви съавторът д-р Джонатан Тан (Jonathan Tan).
"Тъй като киселинните потоци изсъхват, както и по време на периода на засушаване на Марс, те оставят минерали гьотит, съхраняващи мастни киселини, които действат като биологични подписи".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари