Преди около 115 милиона години, когато птерозаври с размер на автомобил са летели над земята и дългошии завроподи са стъпвали тежко по нея, една малка гъба, не по-висока от фигура на шах, пада в река и по-късно се фосилизира - постижение, което я прави най-старата известна вкаменена гъба, установи ново проучване.
Изследователите откриват останките на гъбата, дошла от периода Креда, във варовик от формация Крато в Североизточна Бразилия. Но по време на краткия си живот, гъбата е расла в Гондвана, суперконтинент в южното полукълбо, разказва Live Science.
Проучването е публикувано в списание PLoS ONE.
"Повечето гъби растат и загиват в рамките на няколко дни", заяви водещият автор Сам Хийд (Sam Heads), палеонтолог от Илинойския Научно-изследователския институт по естествена история (INHS). "Фактът, че тази гъба се е запазила изобщо е просто изумителен"
След като гъбата пада в реката, тя се понася към солената лагуна и потъва към дъното, където фините утайки започват да я покриват. С течение на времето минерализираната гъба, както и нейните тъкани са заменени с пирит, който по-късно се трансформира в минерала гьотит, разказват изследователите.
Изследователите намират фосила на гъба в басейна Арарипе на североизток на Бразилия, в слой от варовик, известен като формация Крато. Източник: Danielle Ruffatto
Изследователите дават името Gondwanagaricites magnificus на 5-сантиметровата гъба . Названието на рода съчетава Гондвана с "agarikon", гръцката дума за гъба. Името на вида на латински означава "великолепен", защото екземплярът е изключително добре запазен, заявиха учените.
Изследването с електронен микроскоп разкрива, че гъбата има ламели под шапката си, вместо пори или бодли. Наличието на ламели, които освобождават спорите, поставя гъбата в разред на ламелените гъби, наречени Agaricales.
До момента най-древните намерени гъби са на 99 милиона години (Palaeoagaricites antiquus), затворени в кехлибар от Бирма (Мианмар), заяви съавторът на проучването Андрю Милър (Andrew Miller), също от INHS.
"Те са обвити от лепкава дървесна смола и така са фосилизирани от смолата, образувайки кехлибар", отбелязва Хийд. "Това е много по-вероятен сценарий за запазване на гъба, тъй като смолата пада от дървото директно върху горската почва и може лесно да запази някой екземпляр. Това със сигурност е бил случаят на намерените досега фосили на гъби".
До днес са намерени само 10 вкаменелости, наподобяващи съвременните ламелени гъби и всичките са запазени в кехлибар, заявиха изследователите.
Гъбата е покълнала по време на началото на периода Креда, когато суперконтинентът Гондвана се разпада. Източник: Danielle Ruffatto
Новооткритата G. magnificus е не само най-старият фосил на гъба - това е и единственият минерализиран фосил на гъба, и първата намерена вкаменелост на гъба от Гондвана, пишат изследователите в проучването.
"Гъбите са еволюирали преди сухоземните растения и проправят пътя на прехода на растенията от водна към сухоземна среда", заяви Милър. "Оформя се симбиозата между гъбичните хифи и растителните корени. На гъбичните хифи изсмукват вода и хранителни вещества за растенията, с което са помохнали на сухоземните растения да се адаптират към сухата и бедна на хранителни вещества почва, а растенията са хранели гъбите със захарите, които са получавали от чрез фотосинтезата. Това сътрудничество съществува и до днес".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари