Мините на цар Соломон са изоставени и се превръщат в пустиня. Ето защо

Медните мини може би са вдъхновили легендите за цар Соломон

Ваня Милева Последна промяна на 05 октомври 2022 в 00:01 2862 0

Археолози разкопават обект, известен като Slaves Hill (Хълмът на робите) в долината на Тимна, Израел, място, което е било основен център за производство на мед от XI до IX в. пр.н.е. Кредит: Hai Ashkenazi, Central Timna Valley Project

Медните мини в израелската пустиня Негев - древни обекти, които може би са вдъхновили легендата за златните мини на цар Соломон - са били изоставени преди 3000 години, когато хората там са изразходвали всички дървета, за да правят дървени въглища за топенето на рудата, показва ново проучване.

Изследователите проучват фрагменти от дървени въглища от древни пещи в долината Тимна близо до Ейлат, където от XI до IX в. пр.н.е. процъфтява производството на мед.

Те установяват, че качеството на дървесината, използвана за производството на дървени въглища, се влошава за приблизително 250-те години, в които функционират мините и топилните пещи, тъй като хората там изчерпват всички намиращи се наблизо акации и бяла метла (Cytisus multiflorus) и започват да използват дървесина с много по-ниско качество, например стволове на палми.

Около 850 г. пр. н. е. производството на мед е било изоставено, а опустошената земя, която останала, нямало да бъде експлоатирана отново в продължение на хилядолетие.

"С течение на времето използват все по-малко и по-малко дървесина от тази, която в началото са знаели, че е по-добра", коментира пред Live Science водещият автор на изследването Марк Кавана (Mark Cavanagh), археоботаник и докторант в Университета в Тел Авив. "И изглежда, че са събирали дървесина от все по-отдалечени места".

Долината на Тимна е едно от първите места в света, където металната мед е била топена от руди. Този тип пещи са използвани за топене преди около 6000 години. Кредит: Central Timna Valley Project

Древна индустрия

Долината на Тимна е едно от първите места в древния свят, където се е произвеждала мед. Районът е продължение на Големия африкански разлом, така че много минерали, създадени дълбоко в земната кора, са оголени близо до повърхността, включително медни руди, разказва Кавана.

Някои от най-ранните доказателства за топене на медна руда в долината Тимна датират отпреди около 7500 години, по време на халколита, или медно-каменния период, в края на неолита, или новокаменната епоха. Тайната на сплавта на калай към медта за получаване на издръжлив бронз ще бъде открита едва след около 1000 години.

За целите на най-новото изследване, публикувано в края на септември в списание Scientific Reports, Кавана и колегите му изследват фрагменти от дървени въглища от много по-късен период: през желязната епоха преди около 3000 години, когато производството на мед в Тимна е в своя разцвет.

Първоначално дървесината е била изгаряна в подземни ями с малко количество въздух, за да се получат дървени въглища, които са горели много по-силно и по-дълго време по време на процеса на топене на медта, разказва Кавана.

За да определят кои видове дървесина са били използвани за производството на дървени въглища, изследователите използват електронен микроскоп, за да изследват шлаката, останала от топенето. Анализът им разкрива клетъчните структури на използваните дървесни видове, което показва, че бялата метла и акацията са били масово използвани в ранните фази на производството на мед в Тимна, но че по-късно е използвана много по-некачествена дървесина.

В крайна сметка мините са изоставени, вероятно отчасти защото е станало трудно да се намери добра дървесина наблизо, отбелязва Кавана. Медната индустрия в Тимна не е възобновена в продължение на около 1000 години, когато набатеите, а след това и римляните започват да внасят по-качествени дърва за въглища.

Долината Тимна в израелската пустиня Негев близо до Ейлат е била място на мащабен добив и топене на мед преди около 3000 г. Кредит: Erez Ben-Yosef and the Central Timna Valley Project

Мините на цар Соломон

Кавана предполага, че търсенето на дървесина за производство на дървени въглища в долината на Тимна е допринесло за днешните пустинни условия там, макар че поначало средата е била много суха.

"Когато започнеш да изсичаш дърветата, се получава лавинообразен ефект", пояснява археологът. По-малко дървета означава по-малко животни и по-малко вода в цялата екосистема и "изчезналите никога не са се върнали".

Според историка Ерик Клайн (Eric Cline) от Университета "Джордж Вашингтон" във Вашингтон, периодът между XI и IX в. пр.н.е. е времето, когато библейските израелски царе Давид и синът му Соломон са управлявали в Йерусалим, въпреки че някои учени сега смятат, че Давид и Соломон може и никога да не са съществували.

Изследователи проучват шлаката от древното производство на мед, смесена с дървени въглища, в находищата на Хълма на робите. Кредит: Erez Ben-Yosef and the Central Timna Valley Project

Кавана предполага, че медта от древната индустрия в Тимна може да е дала началото на предполагаемото богатство, демонстрирано в Соломоновия храм в Йерусалим, което по-късно е интерпретирано от древните писатели като злато.

През 1885 г. викторианският писател Х. Райдър Хагард поставя действието на приключенския си роман "Мините на цар Соломон" в Южна и Централна Африка, предполагайки, че това са златни мини, и оттогава той многократно е интерпретиран във филми, комикси и телевизионни сериали. Не е ясно дали Хагард е заимствал мита за златните мини на Соломон, или го е измислил.

Археологът Израел Финкелщайн (Israel Finkelstein), почетен професор в Университета в Тел Авив, който не участва в това проучване, смята, че Давид и Соломон вероятно са били исторически личности, живели около 10 век пр.н.е.

Но според него значението им и мащабите на управляваните от тях царства Израел и Юда са силно преувеличени в Библията.

"Археологията показва, че територията, управлявана от Давид и Соломон, е била ограничена и тя не е достигала до медните находища на юг", посочва пред Live Science Финкелщайн. "Първите признаци за експанзията на Юда в сухите зони на юг (и дори тогава не толкова на юг, колкото медните находища) могат да бъдат открити през IX в. - т.е. един век след Давид и Соломон."

Справка: Cavanagh, M., Ben-Yosef, E. & Langgut, D. Fuel exploitation and environmental degradation at the Iron Age copper industry of the Timna Valley, southern Israel. Sci Rep 12, 15434 (2022). https://doi.org/10.1038/s41598-022-18940-z 

Източник: King Solomon's mines were abandoned and became a desert wasteland. Here's why.
Tom Metcalfe, Live Science

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !