Градът на Давид и загадката на акуловите зъби

Ваня Милева Последна промяна на 06 юли 2021 в 00:08 13348 0

Вкаменен зъб Squalicorax Nr. # 07815 от обект в Йерусалим. Кредит: Omri Lernau

Учени са открили необяснима колекция от фосилни зъби на акула в район, където не би трябвало да има такива - в 2900-годишния Давидов град в Йерусалим, важен археологически обект и смятан за най-старата част на града.

Находката е направена на най-малко 80 км от мястото, където се очаква да бъдат открити такива вкаменелости. Няма категорично доказателство защо са събрани, но може да се окаже, че зъбите на акула отпреди 80 милиони години, са били част от колекция, датирана непосредствено след смъртта на цар Соломон.

Същият екип досега е открил подобни необясними находки в други части на древна Юдея.

Представяйки находката си на конференцията Goldschmidt 2021, водещият изследовател д-р Томас Тюткен (Thomas Tütken) от Университета в Майнц, Институт по геология) заяви:

"Тези вкаменелости не са в първоначалната си среда, така че са преместени. Вероятно са били ценни за някого. Не знаем защо или защо подобни предмети са открити на повече от едно място в Израел".

Градът на Давид. Възстановка. Кредит: Flickr (CC BY-NC-ND 2.0)

Зъбите са намерени заровени в материал, използван за запълване на мазе преди превръщането му в голяма къща от желязната епоха. Самата къща е била разположена в града на Давид, една от най-старите части на Йерусалим, открита в наши дни в палестинското село Силван. Те са открити заедно с рибни кости, изхвърлени като хранителни отпадъци преди 2900 години, и друг пълнеж, като керамика. Интригуващо е, че са намерени заедно със стотици бики - предмети, използвани за запечатване на поверителни писма и пакети, което предполага възможна връзка с административната или управляващата класа в даден момент. Обикновено археологическият материал е датиран според средата, където е намерен, и така първоначално се предполагаше, че зъбите са съвременни на останалата част от находката.

„Отначало предполагахме, че зъбите на акулата са останки от храната, изхвърлена преди близо 3000 години, но когато изпратихме изследването за публикуване, един от рецензентите посочи, че единият от зъбите може да произхожда само от акула, живяла през късната креда, изчезнала преди поне 66 милиона години. Това ни върна обратно към пробите, където измерването на органичните вещества, елементарния състав и кристалността на зъбите потвърди, че наистина всички зъби на акула са фосили. Техният изотопен състав на стронций показва възраст около 80 милиона години. Това потвърди, че всичките 29 зъба на акула, открити в Града на Давид, са вкаменелости от късната креда - съвременници на динозаврите. Нещо повече, те не просто са излезли на повърхостта от изветрянето на скалата под площадката, но вероятно са били докарани отдалеч, вероятно от Негев, на поне 80 км, където се намират подобни вкаменелости", разказва д-р Томас Тюткен.

Представа на художник за акулата Squalicorax. Кредит: Dimitri Bogdanov/Wikimedia Commons

От първите находки екипът е открил и други вкаменелости на акули на други места в Израел, на местата Maresha и Miqne. Тези зъби също вероятно са били изкопани и преместени от първоначалните им места.

(А) Схема на зъбната редица на акула с няколко реда зъби, които непрекъснато се подменят. (B) Снимки на фосилизирани зъби от акула от слоевете от желязната епоха в града на Давид. Кредит: Thomas Tütken et al.

"Нашата работна хипотеза е, че зъбите са събрани заедно от колекционери, но нямаме нищо, което да потвърждава това. Няма следи от износване, които да показват, че са били използвани като инструменти, и няма пробити отвори, които да показват, че може да са носени като бижута. Знаем, че пазар за зъби на акула съществува дори днес, така че е възможно в желязната епоха да е съществувала мода за събиране на такива предмети. Това е бил богат период на Юдейския двор. Вероятно никога няма да бъдем сигурни", коментира д-р Томас Тюткен.

Идентифицираните зъби на акула произхождат от няколко вида, включително от изчезналата през късната креда група Squalicorax. Акулите Squalicorax са достигали на дължина между 2 и 5 метра, живели в края на периода Креда (през същия период са живели и последните динозаври), така че се използва като референтна точка при датирането на тези вкаменелости.

„Това изследване на д-р Тюткен и колегите му е отличен пример за това защо е толкова важно да се подходи към изследователски въпрос с възможно най-малко предположения и как понякога трябва да преразгледаме първоначалните си предположения. Освен това подчертава колко полезно може да бъде да приложат множество инструменти, за да отговорят на изследователския въпрос. В този случай авторите са използвали както стронциеви, така и кислородни изотопи, както и рентгенова дифракция и анализ на микроелементите, за да установят най-вероятната възраст и произход на фосилните зъби. Това беше монументално работа, но тези усилия разкриха много по-интересна история за хората, които са живели в този регион в миналото. Много съм развълнуван от тази работа и се надявам, че един ден може да успеем да разгадаем тайната защо тези фосилни зъби се появяват в културни находища", коментира д-р Брук Кроули (Brooke Crowley) от Университета в Синсинати. Д-р Кроули не е участвал в това проучване.

Справка: Thomas Tütken et al, Strontium and Oxygen Isotope Analyses Reveal Late Cretaceous Shark Teeth in Iron Age Strata in the Southern Levant, Frontiers in Ecology and Evolution (2021). DOI: 10.3389/fevo.2020.570032

Източник: The City of David and the sharks' teeth mystery, Goldschmidt Conference

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !