Израелски антрополози описаха останки, датирани от средния палеолит, които съчетават чертите на неандерталци и по-древни хора - те може да са принадлежали на неизвестна досега група от древни представители на рода Homo, живели в Близкия изток.
Откриването на костите добавя още едно парче към пъзела на човешката еволюция.
През 2010 г. строители, добиващи варовик в централен Израел, разкриват дупка, където по-късно са открити древни останки и инструменти. През следващите години екип от археолози, ръководен от Йоси Зайднер (Yossi Zaidner), извършва разкопки и открива фрагменти от череп и почти цяла челюст с чифт зъби, които са приписвани на един и същи индивид и датирани на възраст 120-140 хиляди години.
Костите на древния човек могат да бъдат свързани с отделна група, живяла в района много преди съвременните им роднини, съобщава проучване, публикувано вчера в списание Science.
В съседство са намерени животински кости и каменни сечива, изработени по техниката Левалоа, която е била широко разпространена в средния палеолит и се среща по местата, обитавани както от нашите непосредствени предци, Homo sapiens, така и на неандерталци.
Групата на древните хора от Нешер Рамла може би е разменяла инструменти със съвременните хора. Кредит: Tal Rogovski
Намерените сечива са идентични с тези, които преди това са били свързвани само с останките на Хомо сапиенс в региона.
„Това е доста усъвършенствана технология“, коментира съавторът на изследването Йоси Зайднер, археолог от Еврейския университет в Йерусалим.
„Трябва да сте много умен, за да произвеждат такива инструменти.
Изследователите предполагат, че човекът от Нешер Рамла може да е споделял уменията си за изработване на инструменти с по-съвременните си роднини Хомо сапиенс.
Разкопки в Нешер Рамла, където са открити необичайните кости. Кредит: Yossi Zaidner
И макар по това време в региона да са бродили и предците на съвременните хора, става ясно, че костните фрагменти принадлежат на друг тип хоминин (групата, която включва нас Homo sapiens и нашите непосредствени предци). А останките от обекта Нешер-Рамла (Nesher Ramla) не приличат на другите хоминини.
След това изследователите създават цифрови реконструкции на вкаменелостите и ги сравняват с други древни човешки останки от Африка, Азия и Европа.
Те откриват, че черепът на новооткрития хоминин е по-дебел и по-плосък от този на съвременните хора и неандерталците.
Но челюстната кост и зъбите са били подобни както на неандерталците, така и на други също толкова древни човешки фосили, които са били открити в Испания.
Костите също така изглеждат малко като тези на древните хора, живели в района преди 400 000 години, което показва, че те биха могли да са една от последните оцелели групи от това по-старо население.
Намерените фрагменти от челюст и череп. Кредит: Tel Aviv University
Това може да е популация от неандерталци, обитавали Близкия изток, или отделна група, за която все още не се знае нищо. През средната каменна ера, между 790 и 130 хиляди години, в Африка и Евразия са живели многобройни популации, от които днес знаем само за Хомо сапиенс, неандерталците и денисовците. Има и някои доказателства, че са съществували и друг видове древни хора.
Намерените фрагменти от черепа на „човека от Нешер Рамла“. Кредит: Tel Aviv University
Може би тази група, съчетаваща неандерталски и архаични черти, е прародител на следващите популации на неандерталци в Европа и Азия. В този случай „европейският“ произход на неандерталците е под въпрос, особено след като подобни останки, които е трудно да се класифицират със сигурност към неандерталците или Хомо сапиенс, се срещат и в други израелски населени места.
Израелските учени обаче подчертават, че е трудно да се говори за откриването на нов вид Хомо и затова намерените останки са наречени просто „човекът от Нешер Рамла“. По един или друг начин човечеството от средния плейстоцен отново се появява не под формата на отделни, практически некръстосващи се видове, които са си разделили териториите на два континента, а като обширна и сложно свързана мрежа от популации, съжителстващи заедно и обменящи си гени и културни постижения.
Справка:
Middle Pleistocene Homo behavior and culture at 140,000 to 120,000 years ago and interactions with Homo sapiens
Yossi Zaidner et al., Science 25 Jun 2021: Vol. 372, Issue 6549, pp. 1429-1433, DOI: 10.1126/science.abh3020
Източник: Fossil bones belonging to mysterious ancient human found in Israel
ABC Science
Още по темата
Животът
Мозъкът на нашите предци остава изненадващо маймунски до относително наскоро
Човекът
Открити в България човешки останки на 45 000 години говорят за неизвестна миграция към Европа и чести връзки с неандерталците
Животът
Още преди 300 000 години хоминините използват контролиран огън, за да изработват инструменти
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари