Съвременният човешки мозък е една от определящите черти, която ни отделя от големите ни маймунски роднини. Появата му в нашите далечни предци позволи да придобием самосъзнание, да се борим с абстрактни концепции, да използваме знания, за да влияем на нашата среда и да използваме богат на информация език за комуникация.
Изглежда обаче, че нашата уникална мозъчна структура може да се е появила много по-късно, отколкото се смяташе преди, най-вероятно преди 1,5 милиона години. Това предполага, че много видове Homo в нашето родословно дърво, включително първата вълна, напуснала Африка, са се разхождали с изненадващо маймуноподобен мозък.
Както се съобщава в списание Science, антрополозите, ръководени от Университета в Цюрих (UZH), Швейцария, са направили компютърна томография, за да изследват фосилните черепи на хора от рода Homo, живели в Африка, Грузия и Югоизточна Азия преди около 1 до 2 милиона години.
"Проблемът е, че мозъците на нашите предци не са били запазени като вкаменелости. Техните мозъчни структури могат да бъдат изследвани само от отпечатъци, оставени от гънките и браздите по вътрешните повърхности на фосилните черепи", обяснява Кристоф Золикофер (Christoph Zollikofer), водещ автор на изследването от Отдела за Антропология в UZH.
Откритията им показват, че съвременните човешки мозъчни структури са се появили само преди 1,5 до 1,7 милиона години в африканските популации Homo, което е изненадващо скоро. Първите популации от рода Homo се появяват в Африка преди около 2,5 милиона години и се заселват около Дманиси в днешна Грузия. Въпреки слабите си маймуноподобни мозъци, тези хоминиди успяват да се адаптират към новите условия на околната среда на Евразия и да покажат някои доста впечатляващи умения като изработване на инструменти и развитие на сложни социални групи.
Череп на ранния Homo от Дманиси, Грузия, показващ вътрешната структура на мозъчната кутия и е изведена морфологията на мозъка. Това е разкрито чрез компютърна томография и виртуална реконструкция. Кредит: M. Ponce de León and Ch. Zollikofer, UZH
Междувременно в Африка културите на Homo стават все по-напреднали и започват да се появяват ранни следи от човешки език. Доказателствата сочат, че преди около 1,7 милиона втора вълна от хоминини е напуснала Африка със значително по-големи и по-„човешки“ мозъци, като в крайна сметка се е заселила в областта на югоизточния азиатски остров Ява.
Много от ключовите разлики между човешкия мозък и маймуноподобния мозък могат да бъдат намерени в областта на фронталния лоб. Както е известно, фронталният лоб е свързан с висшите когнитивни функции, включително с паметта, емоциите, решаването на проблеми и социални взаимодействия, така че е логично тези промени да са свързани с по-сложно поведение и култура.
„Типичните за човека характеристики са предимно онези области от фронталния лоб, които са отговорни за планирането и изпълнението на сложни модели на мислене и действие, а в крайна сметка и за езика“, обяснява водещият автор Марсия Понсе де Леон (Marcia Ponce de León).
Въпреки че съвременната мозъчна структура се е появила едва преди около 1,5 милиона, ще мине много време, докато хоминините достигнат мозъка на хората от 21-ви век. Въпреки че са имали готова голяма част от хардуера, тези ранни хора не са се държали особено „човешки“. Докато анатомично съвременният Homo Sapiens еволюира преди около 200 000 години, едва през последните 70 000 години започва да развива сложна култура, проявява признаци на абстрактна мисъл и се отдава на създаването на произведения на изкуството. Едва тогава този вид от рода Homo може би наистина ще бъде признат за „истински човек“, каквото и да означава това.
Справка: The primitive brain of early Homo, Marcia S. Ponce de León, Thibault Bienvenu, Assaf Marom et al., Science 09 Apr 2021: Vol. 372, Issue 6538, pp. 165-171, DOI: 10.1126/science.aaz0032
Източник: Our Ancestors' Brains Stayed Surprisingly Ape-Like Until Relatively Recently, IFLScience
Още по темата
Човекът
Открити в България човешки останки на 45 000 години говорят за неизвестна миграция към Европа и чести връзки с неандерталците
Животът
Откриха най-ранните доказателства за социално поведение при бозайниците от преди 75,5 млн години
Животът
Фосили на маймуни на 6,4 млн години са сред най-старите, намирани извън Африка
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари