Един суров екологичен обрат има известна заслуга за поведенческата гъвкавост, характеризираща човешкия вид, показва ново проучване. Изясни се кои фактори са ускорили прогреса в развитието на човешката култура преди 320 хиляди години.
Стотици хиляди години запасите от храна и вода в Източна Африка остават доста стабилни. Но нови доказателства показват, че преди около 400 000 години хоминидите и други древни животни в региона са се сблъскали с тежки екологични промени, съобщава екип, воден от палеоантрополога Рик Потс (Rick Potts) от института Смитсониън във Вашингтон, окръг Колумбия
Изследването е публикувано в списание Science Advances.
Промените в ландшафта и климата винаги са били възприемани от учените като фактори, отговорни за еволюцията на живите същества, включително човешката култура. Например специалистите смятат, че поради изчезването на тропическите гори и появата на савани заради захлаждането на климата, нашите предци са слезли от дърветата и са започнали да ходят изправени.
Настоящото изследване описва дълъг период на нестабилност на ландшафта в Източноафриканската рифтова долина, започнал преди около 400 хиляди години поради тектоничната активност.
Климатът започва да се колебае драстично. Разломи, причинени от вулканичните изригвания, разчупват пейзажа и намаляват размера на езерата. Измират едрите животни и са заменени от по-малки същества с по-разнообразна диета. Тези промени предизвикват поредица от подеми и спадове в ресурсите, необходими на хоминидите да оцелеят, пишат изследователите.
По това време хоминидите в област, наречена Олоргесайли в днешна Кения, преобразяват своята култура. Учените твърдят, че тази промяна между 500 000 и 320 000 години вероятно е била повлияна от все по-непредсказуемите периоди на недостиг на вода и храна.
В продължение на 700 000 години преди този преход в Африка са използвани предимно каменните ръчни брадви и други режещи сечива, изработени от местен камък. След това инструментите от средната каменна ера, като копия, направени от камък, внесени от далечни източници, придобиват популярност според предишно проучване на екипа на Потс. Инструментите от средната каменна епоха са били по-малки и по-внимателно изработени. Широко разпръснати групи хоминиди са започнали да търгуват помежду си, за да получат подходящ материал за производство на инструменти и други ресурси.
Потс твърди, че хоминидите на Olorgesailie са еволюирали генетично и поведенчески, за да се справят с честите климатични промени, процес, наречен вариабилен отбор.
Вариабилният отбор е форма на естествен отбор, която обяснява адаптацията като отговор на драстична променливост в околната среда. Когато климатът и други аспекти на околната среда се променят драстично, това наистина може да повлияе на оцеляването и успеха на даден организъм и неговото потомство. Терминът вариабилен отбор (variability selection) е въведен от Потс.
Новото проучване показва, че древните хора са се адаптирали към редица сили на околната среда, а не само към колебанията на климата, пояснява Потс.
„Каскада от древни екологични промени са довели до редуващи се периоди на изобилие и недостиг на ресурси, които вероятно са ни помогналу да станем най-адаптивният вид от хоминидите, съществували някога“, коментира палеонтологът.
Ерозията в Олоргесайли е унищожила седиментните слоеве, датиращи от прехода на средната каменна ера. Затова изследователите наемат кенийска компания, която да извърши сондажи възможно най-дълбоко в басейна на Коора, разположен на около 24 километра южно от Олоргесайли. Датирането на изваденото ядро с дължина 139 метра установи, че то обхваща голяма част от последните 1 милион години, което го прави най-добрият екологичен запис от този период в Африка, разказва Потс.
Сегмент от ядро от източноафрикански седименти (отдолу), включващ следи от вулканични изригвания, суши и дъждовни сезони и промени в земната повърхност (показани горе). Кредит: Human Origins Program/Smithsonian, core image courtesy of LacCore/Univ.of Minnesota
Химическите и микроскопските изследвания на ядрото разкриват признаци на вулканични изригвания, създаващи разломи, които фрагментират ландшафта на Олоргесайли, започнали преди около 400 000 години. След това изчезват малките езера и намаляват по-големите езерни басейни, тъй като валежите стават непостоянни. Периодичните, все по-чести сухи периоди водят до сериозен недостиг на вода. Следват промени в растителността. Преходът от тревисти равнини към гори лишава големите животни, като слоновете, от постоянен достъп до бившите пасищни зони. Разломите в ландшафта също намаляват размера на всички налични пасищни площи.
Констатациите на Пот и колегите „предоставят най-доброто доказателство за връзката между промените в околната среда в Източна Африка и разпространението на технологиите от средната каменна ера и повишената мобилност“, коментира палеоантропологът Крис Стрингър (Chris Stringer) от Природонаучния музей в Лондон. Въпреки че все още не е ясно къде в Африка - както и кога и от кого - са измислени инструментите от средната каменна ера, за първите хора тези сечива са били безценни за адаптиране към неблагоприятната околна среда, отбелязва Стрингър.
Справка: R. Potts et al. Increased ecological resource variability during a critical transition in hominin evolution. Science Advances. Published online October 21, 2020. doi: 10.1126/sciadv.abc8975.
Източник: How environmental changes may have helped make ancient humans more adaptable, Science News
Още по темата
Животът
Още преди 300 000 години хоминините използват контролиран огън, за да изработват инструменти
Животът
Най-древните човешки следи от стъпки извън Африка, са открити в Саудитска Арабия
Животът
Ген от неизвестен прародител е открит в човешката ДНК
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари