На 14 септември 2021 г. в 1:39:30 ч. българско време бразилският астрофотограф Хосе Луис Перейра заснема ярка експлозия от сблъсък в Южното полукълбо на Юпитер. Източникът ѝ вероятно е астероид. Впоследствие събитието е потвърдено от наблюдатели от Франция и Германия.
Метеорологичните условия по същото време са били лоши, но Перейра решава все пак да потърси възможни проблясъци със софтуера DeTeCt. Безплатната програма, създадена от планетарния наблюдател Марк Делкроа (Marc Delcroix), е полезен инструмент за проверка на кратки събития като сблъсъци на астероиди с планети.
Въпреки лошите условия, Перейра подозира нещо в първия си видеоклип и стартира DeTeCt, за да го провери. Програмата го предупреждава, че има голяма вероятност това, което е видял, наистина да е сблъсък. Той незабавно изпраща съобщение до Делкроа за потвърждение.
Според астрономите всяка година на повърхността на най-голямата планета в Слънчевата система падат няколко астероида с диаметър повече от 10 метра, чиито експлозии от разрушаването им могат да се видят от Земята. Преди това такива сблъсъци са регистрирани през 1994, 2009, 2010, 2012, 2016, 2017 и 2019 г.
Ако бъде потвърдено, това ще бъде осмият регистриран удар върху Юпитер от първия през юли 1994 г., когато кометата Шумейкър-Леви 9 се раздробява на няколко по-малки парчета, които потъват едно след друго в газовата обвивка на гиганта, оставяйки тъмни белези по облаците на Юпитер, някои от които с размера на нашата планета.
Не всички пояси и зони на Юпитер присъстват винаги и често променят ширината си. Югът трябва да съответства на изгледа от повечето телескопи. Характеристиките се въртят от небесния изток на запад.
Юпитер се върти бързо, извършвайки една обиколка за малко под 10 часа. За да намерите потенциално тъмно петно след удара, ще трябва да знаете неговата географска ширина и дължина. Но тъй като планетата не е твърдо тяло, скоростта на нейното въртене варира в зависимост от географската ширина. Екваториалните региони се въртят най-бързо, а полярните - по-бавно. Ето защо се използват три системи за определяне на географската дължина на дадена характеристика: Система I за местоположения в рамките на 10° от екватора (за последната светкавица), Система II за всички по-високи географски ширини и Система III, съответстващи на въртенето на магнитосферата на планетата и официалната на Юпитер скорост на въртене. Често и трите дължини се дават за пълнота.
Перейра заснема експлозията на географска ширина –5,5 ° и дължина 105,7 ° (система I / L1), 83,3 ° (система II / L2) и 273,4 ° (система III / L3).
Хосе Луис Перейра
„За мен това бе момент на голяма емоция, тъй като от много години търся запис на такова събитие“, разказва Перейра.
Той използва своя 275-мм f/5.3 нютонов рефлектор, оборудван с камера за изображения QHY5III462C, Televue Powermate 5 × (даващ f/26,5) и IR и UV филтри, за да направи откритието от Сао Каетано до Сул в Бразилия.
Източник: AMATEUR SPOTS POSSIBLE NEW IMPACT FLASH AT JUPITER
BOB KING, Sky&Telescope
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари