23 октомври 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Първата ДНК на Денисов човек извън Сибир разкрива дълъг престой на "Покрива на света"

Генетичните доказателства показват, че денисовците са били на Тибетското плато отпреди 100 000 до 60 000 години

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 ноември 2020 в 00:07 58520
Карстовата пещера Байшия в Тибет. Кредит: Wikimedia Commons

Тайнствените, вече изчезнали членове на човешката линия, наречени денисовци, са живели на "Покрива на света" - Тибетското плато - и евентуално са се кръстосвали с дошлите там по-късно Хомо сапиенс.

Денисовската митохондриална ДНК, извлечена от седиментни слоеве в карстовата пещера Байшия в Тибет, показва, че тези човекоподобни хора са обитавали високопланинското място преди около 100 000 години и отново преди около 60 000 години, разказва геоархеологът Дундзю Джан (Dongju Zhang) от Университета в Ланджоу, Китай, и нейните колеги. Това са първите примери за ДНК на Денисов човек, открити извън Денисовата пещера в Сибир.

В пещерните отложения отпреди 50 000 до 30 000 години също е намерена денисовска митохондриална ДНК, съобщават учените в Science от 30 октомври. Ако по-нататъшните изследвания потвърдят тази датировка, това увеличава вероятността денисовците да са оцелели на Тибетското плато достатъчно дълго, за да се срещнат с първите хора, достигнали тези височини още преди 40 000 години.

В този случай древните Хомо сапиес, които за първи път се срещат с разредения въздух в региона, може да са придобили благоприятни генетични характеристики за тази среда, чифтосвайки се със заварените там местни денисовци. Съвременните тибетци носят вариант на денисовски ген, който подпомага оцеляването на голяма надморска височина, въпреки че не е ясно дали кръстосването е станало на Тибетското плато.

Долната челюст на Денисов човек, идентифицирана от екипа на Джан. Кредит: Wikimedia Commons

Преди това проучване екипът на Джан идентифицира фосил на долната челюст от карстовата пещера Байшия като принадлежащ на Денисов човек, живял преди най-малко 160 000 години. Тогава анализът бе фокусиран върху протеиновата структура на челюстта, а не върху ДНК, оставяйки въпроса за еволюционната идентичност на находката.

В новото проучване митохондриалната денисовска ДНК в карстовата пещера Байшия - открита в слоеве от седименти, които съдържат и каменни инструменти и парчета животински кости - показва тесни връзки с митохондриалната ДНК на денисовци в пещерата Денисова, разположена на около 2800 километра северозападно от мястото на Тибетското плато. Като цяло новите открития показват, че „популациите денисовци са били широко разпространени в Източна Евразия и са се адаптирали към Тибетското плато за дълго време“,  отбелязва Джан.

Умишлено заточени парчета камък (във всяка двойка са показани от двете страни на инструмента), намерени в карстовата пещера Байшия, може да са направени от денисовци, сега изчезнали еволюционни братовчеди на Homo sapiens. Кредит:
YUANYUAN HAN, D. ZHANG, LANZHOU UNIV.

Митохондриалната ДНК, обикновено наследена от майката, предоставя по-тесен поглед върху еволюционното минало на популацията, отколкото ядрената ДНК, която се наследява от двамата родители. Екипът на Джан все още не е открил ядрена денисовска ДНК в отложенията на карстовата пещера Байшия.

Вътре в пещера на Тибетското плато изследователите събират проби от отложения като тези, използвани за намиране на останки от митохондриална ДНК на Денисов човек отпреди 100 000 години.
Кредит: YUANYUAN HAN, D. ZHANG / LANZHOU UNIV.

Денисовските генетични доказателства остават оскъдни, коментира палеогенетикът Карлес Лалуеза-Фокс (Carles Lalueza-Fox) от Института по еволюционна биология в Барселона. Но доказателствата за денисовска ДНК, наследени от хората днес, предполагат, че денисовците са били разпространение от студеното Тибетско плато до тропическата Югоизточна Азия, отбелязва Лалуеза-Фокс, който не е участвал в новото проучване. Предвид широкото им разпространение в Азия, популациите на денисовците са развили редица генетични черти и културно поведение, подозира палеогенетикът.

Второ изследване в същия брой на Science подкрепя тази идея. Ядрената ДНК, извлечена от вкаменелости на два древни азиатски хомо сапиенса - единият датиран отпреди около 34 000 години от Монголия, а другият - отпреди около 40 000 години от Китай - включва сегменти, наследени от специфична линия на денисовци, съобщава екип, воден от палеогенетика Диендо Масилани (Diyendo Massilani) от Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг. Тези генетични сегменти се намират в днешните континентални азиатци, но се различават от денисовската ДНК, която съвременните папуаси и аборигени австралийци очевидно са наследили от предци, които са се кръстосали с друга денисовска популация, съобщават учените.

Справка:

D. Zhang et al. Denisovan DNA in Late Pleistocene sediments from Baishiya Karst Cave on the Tibetan Plateau. Science. Vol. 370, October 30, 2020, p. 584. doi: 10.1126/science.abb6320.  

D. Massilani et al. Denisovan ancestry and population history of early East Asians. Science. Vol. 370, October 30, 2020, p. 579. doi: 10.1126/science.abc1166.

Източник:

The first Denisovan DNA outside Siberia unveils a long stint on the roof of the world, ScienceNews


Препоръчани материали
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.