На 8 април 1960 г. американският астроном Франк Дрейк започна проекта OZMA. Това е първият от серията експерименти на SETI, чиято цел е да търси признаци на живот в далечни планетни системи чрез междузвездни радиосигнали.
Програмата е кръстена на принцеса Озма, владетелка на измислената страна на Оз, вдъхновена от предполагаемата комуникация на автора на поредицата „Вълшебникът от Оз“ Лиман Франк Баум с Оз по радиото, за да научи за събитията, които се случват в Изумрудения град Оз.
Проектът за търсене на извънземен разум бе отразен в статии в популярните медии от онова време, като списание Time.
За програмата Дрейк използва радиотелескопа с диаметър 26 метра на Национална радиоастрономическа обсерватория в Грийн Банк, Западна Вирджиния, за да изследва звездите Тау от съзвездието Кит и Епсилон на Еридан с честота 1.42 GHz. И двете звезди са сред най-близките до Слънцето и по това време са били считани за едни от най-вероятните кандидати за наличието на обитаеми планети. Получената по време на радиосканирането информация се запазва върху филм за по-нататъшен анализ.
В продължение на четири месеца са получени 150 часа запис, като при анализа не бяха открити различими сигнали. Фалшив сигнал бе записан на 8 април 1960 г., но по-късно се установи, че е причинен от прелитащ самолет.
Приемникът е настроен на дължина на вълната 21 сантиметра, което съответства на излъчването на междузвездния водород. Предполагало се е, че тази вълна трябва да бъде един вид универсален стандарт и ориентир за цивилизациите, които се опитват да установят междузвездна комуникация.
Вторият експеримент, наречен Osma II, бе проведен в същата обсерватория от Бенджамин Зукерман (Benjamin Zuckerman) и Патрик Палмър (Patrick Palmer). По време на проучванията, продължила от 1973 до 1976 г., са изследвани повече от 650 близки звезди, но не са получени положителни резултати.
