26 ноември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Слънцето изгрява и залязва два пъти за един ден на Меркурий (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 ноември 2020 в 00:00 21060
Меркурий, заснет от апарата на НАСА MESSENGER през 2008 г.

Меркурий често изглежда забравен от медиите на сметка на по-атрактивните Марс, Венера, Юпитер.

За щастие, BepiColombo, спътник на Европейската космическа агенция, е на път към най-малката планета в нашата слънчева система, за да научи повече за нея.

И макар Меркурий да изглежда скромен, планетата има една уникална очарователна черта, отличаващо го от всички други в Слънчевото семейство: Слънцето изгрява и залязва два пъти за един ден на Меркурий.

Ако забравим за момент липсата на атмосфера и че температурата на Меркурий варира от -173 до над 400 градуса по Целзий, какво можем да видим, ако сме на повърхността на Меркурий?

Слънцето ще грее в небето, а горещият му диск ще бъде десет пъти по-голям от този на Земята. Меркурианият ден трае 176 земни дни, два пъти по-дълъг от Меркурианската година. Бихте си помислили, че Слънцето ще изгрява и залязва веднъж на 176 дни. Но орбитата на Меркурий около Слънцето не образува перфектен кръг. Траекторията му е малко елипсовидна. Това оказва влияние върху скоростта, с която Меркурий лети през нашата Слънчева система. Тази скорост се определя от законите на Кеплер. Когато Меркурий е най-близо до Слънцето (в точката, наречена периапсис), планетата се движи по-бързо, отколкото когато е най-далеч от Слънцето (в точката, наречена апоапсис). Това има голямо влияние върху начина, по който Слънцето прекосява небето на Меркурий.

Анимация на Втория закон на Кеплер. Синята повърхност винаги остава с еди и същи размер. Източник: Gonfer; CC BY-SA 3.0.

На Меркурий няма значение дали е ден или нощ. Меркурий няма атмосфера и затова небето не е яркосиньо като на Земята. Небето на Меркурий винаги е тъмно. Това означава, че звездите са точно толкова видими през деня, колкото и през нощта. За удобство, нека приемем, че Меркурий изобщо не се върти около оста си. Тогава всички звезди на небето ще бъдат неподвижни, с изключение на Слънцето. В края на краищата Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни дни. В резултат на това Слънцето изгрява веднъж и залязва веднъж за 88 земни дни. Но има една поразителна подробност - след това Слънцето ще изгрее от запад и ще залезе на изток.

Но Меркурий не стои на едно място. Той се върти около собствената си ос за 59 земни дни. На Меркурий звездите се издигат от изток и залязват на запад на всеки 59 дни. Но какво се случва със Слънцето? Видяхме, че периодът на въртене на Меркурий е почти толкова дълъг, колкото и орбиталният период на Меркурий. За сравнение, орбиталният период на Земята е над 366 пъти по-дълъг от периода на въртене. Въртенето на Меркурий около оста му кара Слънцето да се движи от изток на запад. Въртенето на Меркурий около Слънцето има обратен ефект. Може да се каже, че това забавя Слънцето във видимата му траектория в небето. Това кара Слънцето да се движи по небето много по-бавно от далечните звезди.

Какво се случва, когато Меркурий се приближи до периапсиса и по този начин започне да се движи по-бързо около Слънцето? В този случай Слънцето ще забави още повече, ще спре и след това ще потегли от запад на изток! Но когато Меркурий премине през периапсиса, Слънцето продължава да се движи от изток на запад, сякаш нищо не се е случило.

Един ден на Меркурий

Ако имате къща на правилното място, ще изживеете един изключителен ден (да речем, че сте решили проблемите с липсата на атмосфера на планетата и екстремните температури на повърхността й).

През нощта небето е черно и изпълнено с ярки звезди. Синьото сияние на Млечния път оцветява небето като божествена мазка боя. Светът около вас е напълно тъмен. Едва когато Слънцето изгрява болезнено бавно от изток, наоколо светва. След няколко часа ще имате нужда дори от слънчеви очила, които да издържат на отблясъците на повърхността наоколо. Но небето остава черно. И след малко всичко отново потъмнява. Слънцето потъва там, откъдето е дошло, под източния хоризонт. Може да свалите слънчевите очила  отново.

По-късно, в същия един ден, Слънцето ще направи нов опит. И този път Слънцето ще се задържи. В небето изгрява гигантският ослепителен кръг и загрява повърхността на Меркурий. Няма никакъв облак, който да дари прохлада. Безмилостно и мъчително бавно лъчистото Слънце преминава през небето. Няколко месеца по-късно то най-накрая пристига на западния хоризонт. За втори път този ден Слънцето изчезва. Най-накрая има прохлада. Също така е подходящ момент да включите отоплението, за да преживеете дългата хладна нощ. 

Двойният изгрев на Меркурий. Симулирано с Celestia.

BepiColombo ще пристигне в Меркурий на 5 декември 2025 г. Тогава ще открием вероятно още много други интересни неща за Меркурий.

Източник: Mercuriosa, astroblogs.nl


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.