18 септември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Софийски фестивал на науката - последен ден и равносметка

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 май 2016 в 08:26 28820
Мария Чернева разказва. Снимка: Божан Божков

Всички четири дни на току що отминали фестивал на науката бяха наситени със събития, всяко от които достатъчно интересно и заслужаващо внимане. Една от най-интересните лекции на фестивала бе за пробиотиците Интересът към нея оправдано беше голям – в последно време се вдига много шум относно тези микроорганизми, имащи важно значение за организма. Заливат ни всякакви реклами на лекарства и хранителни добавки, носещи етикета „пробиотици“. В лекцията си доц. Светла Данова обясни на достъпен език що са това пробиотиците, тяхното значение за и как да си ги набавяме, в зависимост от потребностите на конкретния организъм.

Същевременно в малкия салон на театър „София“ четирима от рядката порода журналисти, популяризатори на науката разказаха за любимите си научни теми, за проблемите с които се сблъскват при тази своя дейност. Първа беше журналистката от БНТ Мария Чернева – създател на предаването „Красива наука“.

Мария Чернева разказа защо нейната любима област е генетиката. После сподели опита си, да напише статия за рентгеновите лазери – област, която за разлика от генетиката ѝ е непозната. След многодневно лутане, попаднала на човек, който успял да разбие проблема на части и да го обясни подробно. Както известната т-в водеща заключи – ако самите учени не обясняват работата си на достъпен език, няма интерес от страна на обществото и няма любими теми.

Начо Стригулeв започна с констатацията, че в последно време се наблюдава отричане на науката и постиженията ѝ. Че днес живеем в най-добрите времена от цялата история на Човечеството, когато болести, които преди по-малко от 100 години са означавали неизбежна смърт са забравени, когато технологиите улесняват неимоверно живота ни, а голяма част от населението не разбира и отрича точно тези постижения. Повечето хора не разбират необходимостта да се прави наука. Много хора отричат фундаменталните изследвания и казват, че трябва да се финансират само изследвания, които „имат практическа полза“. Г-н Стригулeв разказа, как е опитал, да напише историята на смартфона и търсенията му го отвели назад през вековете, чак до Фарадей и решил да се ограничи до там. За да се появи смартфонът е са били направени хиляди открития, необходим е бил трудът на безброй хора. (Да си припомним, че само в историята на диодната лампа с бяла светлина, откритията удостоени с Нобелова награда са 15, а колко още са били направени, за да се стигне до нея е трудно да се каже). За да ползваме това достижение на технологиите, безброй учени са извършвали скучни за обикновените хора фундаментални изследвания.

Какво никога не би публикувал – информация, която заблуждава. Която не е достатъчно добре проверена. Която може да вдъхне напразни надежди на страдащи хора.

Защо в наше време науката се отрича с лека ръка, а псевдонауката и шарлатанията разцъфтява? Вина носят както журналистите, така и учените. Лекторът цитира интервю с професро Ценов от ОИЯИ (Дубна): „Може би това е нещо, което ние учените не сме направили, не сме обяснили достатъчно добре на хората и за това те запълват вакуума с небивалици.“

Фотографката Вера Гоцева започна с кратка игра, показа различни заглавия публикувани в медиите от типа „Учени откриха...“ и помоли зрителите да познаят кое е вярно и кое не.

Много често, това което се публикува като „Учени откриха...“ е чист маркетинг. Друг проблем е, че винаги се търси сензация. Трети проблем е, че подобно ниско ниво на поднасяне на информация поражда мързел и убива критичното мислене. Да вметна, че преди време и аз бях размишлявал на тема „Учените...“.

Науката е подход към реалността – продължи Вера Гоцева – и както учим езици, можем да научим и някои, поне базови неща за реалността.

Какъв е обективният подход към дадено явление – проучване, сравнителен анализ и тълкуване на резултатите. По този начин действат както обективните учени, така и обективните журналисти.

Необходимо е науката не да се сведе до жълтенията, а да се преведе на разбираем език за обикновените хора. Г-жа Гоцева разказа за преживяванията си в най-голямата лаборатория за стволови клетки и завърши с призив за повече доверие в науката.

Математикът Любомир Аламанов започна представянето си с няколко елементарни математически задачи, които заблуждават много хора. Различни хора дават различни решения. Всъщност решението на всяка е едно и лесно се стига до него, ако се познават и спазват математическите правила.



Обаче, хора които не разбират правилата казват „виждате ли, науката не дава еднозначно решение“. Всъщност решението е еднозначно, знанието и разбирането не са достатъчни. Много хора погрешно разбират идеята, че всеки има право на мнение. В науката, където нещата се доказват експериментално или има положителен резултат, или няма. Не е въпрос на тълкуване а на факти.

Специално за българските учени заключението и на четиримата бе, че българските учени не са свикнали да им се чува гласа. Не са свикнали да дават интервюта, не са свикнали да си казват мненията. За това хората се лутат между един шарлатанин към друг.

Лекционната част на фестивала завърши с презентацията на докторанта във Софийския университет Никола Каравасилев за гравитационните вълни.

Презентацията започна с обяснение на гравитацията, на четирите фундаментални взаимодействия. Продължи с хипотезата на Айнщайн за гравитационните вълни. Лекторът показа някои от опитните доказателства на Теорията на Айнщайн като изкривяването на светлината от масивни обекти, както гравитационните лещи. Обаче повече от 100 години липсва опитно доказателство на хипотезата за гравитационните вълни. Г-н Каравасилев обясни трудностите при засичането на тези вълни, разказа как работят детекторите, предназначени да ги уловят, както и за самото откритие. Обясни че между двата детектора – в Луизиана и Вашингтон разстоянието е 10 светлинни милисекунди, за това, когато са засечени първите гравитационни вълни, закъснението между засичането от двата детектора показва, че вълните се движат със скоростта на светлината, както го предвижда теорията. Внимателен зрител забеляза, че закъснението би било 10 милисекунди само, ако източникът на вълните идва от страната на един от детекторите, на което лекторът обясни, че по закъснението се определя и ъгълът, под който падат вълните. Съответно посоката, от която вълните са дошли е същата както към наблюдаваното с оптични телескопи сливане на две черни дупки.

Никола Каравасилев говори и за бъдещите перспективи пред гравитационната астрономия, за възможностите, които дава тя да надникнем в обекти, за които няма как да получим информация с други средства.

Преди последната лекция Любов Костова, директор на „Британски съвет България“ представи част от екипа, осъществил този чудесен фестивал.


Тук трябва да благодарим и на доброволците – момичетата и момчетата със зелени фнелки, които помагаха на зрителите да си намерят местата, тичаха с микрофоните за да могат да се чуват въпросите от публиката към лекторите, помагаха в шатрите пред театър „София“ и оказваха всякаква помощ за да мине провеждането на фестивала гладко.

В заключение – Софийският Фестивал на науката за 2016-а година бе едно чудесно явление, включило повече от 70 изяви, както в двете зали на театър „София“, така и в шатрите и на алеите в парка „Заимов“. Интересът към събитието бе много голям. В събота, макар и работен ден по обяд бяха изчерпани пропуските за всички събития до вечерта. Това от една страна е добре, че има такъв интерес, от друга е жалко, че много хора не успяват да видят това, което ги интересува.

Наистина, залите на театъра са малки. Единствената сграда, която би била адекватна на интереса е НДК. Какво по-добро място за един фестивал на науката от Националния дворец на културата. Да, науката е част от културата. Когато говорим за културата на древни народи, винаги споменаваме научните им достижения. Нима днес делим науката от културата? Обаче уви, в така наречения Дворец на Културата основно се набляга на търговията...

За това да благодарим на управата на театър „София“, че го предоставят за поредна година за да може да се проведе този чудесен фестивал. Благодарности и на организаторите и на всички участници и други сътрудници, с чиято помощ се проведе това събитие предназначено да доведе науката по-близо до хората и да запълни поне малко този информационен вакуум, даващ възможност за избуяване на безброй суеверия, псевдонаука и шарлатания.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.